Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1672 от 12.10.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4564/2021
Вид
Решение № 1672
Подписан
12.10.2021
В сила
22.02.2022
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.647 ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1672 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330204564 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р. В. П., ЕГН **********, чрез адв. Г.Г., против Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0030801, издаден от ОДМВР Пловдив, с който й е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнително становище, жалбоподателят П., чрез процесуалния си представител адв. Г., моли съда да отмени атакувания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На 06.04.2021г. в 15:53ч. на Републикански път II-64 км.49+800 в посока с. Труд било заснето управление на МПС – л. а. „Ауди А6“ с рег. № ****** регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било заснето и управлението установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 № МD1196. Извършена била служебна проверка в Гаранционен фонд, която потвърдила, че към процесната дата /06.04.2021г./ за конкретното МПС няма сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Р. В. П..

За така констатираното нарушение на жалбоподателя П. била наложена глоба в размер на 250 лв. като собственик, на когото е регистрирано процесното МПС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, справка за собственост на превозното средство, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-10164/07.04.2021г., справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – Гаранционен фонд, писмо АУ-000023 № 33913/09.07.2018г. на Български институт по метрология, Протокол от проверка № 4-СИСИС/12.02.2021г. на Български институт по метрология.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съставът на административно нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на 06.04.2021г. в 15:53ч. на Републикански път II-64 км.49+800 в посока с. Труд е установено управление на МПС - л. а. „Ауди А6“ с рег. № ****** регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, като собственикът – Р. В. П. не е сключила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според чл.647 ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за 2 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

За ЕФ следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в него се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Неоснователно е направеното възражение, че в ЕФ не е описано нарушението, във връзка с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото е посочено, че извършеното нарушение се изразява в управление на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

В обжалвания ЕФ коректно е посочена правната квалификация на констатираното противоправно деяние, т.е. неспазеното материално правило за поведение. Изрично е отбелязано, че е нарушена разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Това е възведеното в закона материално правило за поведение, което всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, безусловно трябва да спазва.

С оглед нормата на чл.6 от ЗАНН неизпълнението на така установеното материално правно задължение, би съставлявало административно нарушение, само ако тази противоправна деятелност е обявена за наказуема с административно наказание, налагано по административен ред. Това, относно казуси като процесния, е сторено с административнонаказателната разпоредба на чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 от КЗ, според които, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1, т.е. глоба от 3

250 лв. – за физическо лице или имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Казано с други думи, в процесния ЕФ е посочена както материалноправната норма, която е констатирано да е нарушена, така и административнонаказателните разпоредби, които въздигат противоправното деяние в състав на административно нарушение.

Нарушението е заснето с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, за която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка.

Наред с това съгласно представения по делото Протокол от проверка № 4-СИСИС/12.02.2021г. за лабораторна проверка, процесната видео-радарна система е преминала последваща проверка, периодичността на която е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-10164/07.07.2021г., съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа в временно разположени на участък от пътя АТСС. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Протоколът е надлежно попълнен и представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Относно посочените в протокола дати, следва да се отбележи, че едната от тях – 06.04.2021г. е датата на използване на АТСС, във връзка с което е съставен протоколът по чл.10 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., а другата – 07.04.2021г. е тази на регистрирането му в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, което не поражда каквато и да е съмнение относно обстоятелствата, за удостоверяването на които протоколът е съставен. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. От снимковия материал се установяват точната дата, мястото на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно 4 средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Ето защо като неоснователно следва да се отхвърли възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо неточно попълване на протокола, а именно непосочване на видеозаписи, както и на номер на първо и последно статично изображение, доколкото това не се е отразило по никакъв начин на правото на защита на санкционираното лице и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкционирана на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, която норма предвижда наказание глоба в размер на 250 лв. за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0030801, издаден от ОДМВР Пловдив, с който Р. В. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6