Решение № 7575 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7575 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100505620 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №5270 от 25.03.2024г., постановено по гр.дело №47727/2023г. по описа на СРС, Г.О., 159-ти състав, са отхвърлени предявените от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, срещу

СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД за сумата от 745.68 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-19-252436, за нанесени щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, при ПТП, настъпило на 12.07.2019г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 235.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2020г. до 27.08.2023г.. С решението е осъдена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 50.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - З. К.

"ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Л., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №5270 от 25.03.2024г., постановено по гр.дело №47727/2023г. по описа на СРС, Г.О., 159-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, 1 както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резултат на което е обосновал погрешен извод относно недоказаност на покрит застрахователен риск по валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско", което е сключено със собственика на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, на който са причинени щети в резултат на настъпило ПТП на 12.07.2019г. в гр.София, на бул."Околовръстен път", при възела с кв."Бояна", посока кв."Младост". Твърди се, че Общите условия на полица "Каско" са публикувани на сайта на застрахователното дружество и същите са общоизвестни. В тази връзка се твърди, че първостепенният съд е следвало да приеме за доказан факта, че попадането на застрахования лек автомобил в несигнализирана неравност на пътното платно, в резултат на което са му причинени имуществени вреди, представлява покрит застрахователен риск по имуществена застраховка "Каско". Твърди се още, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ и са налице основанията в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, на който е възложено поддържането на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/, с Булстат 000696327, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Г., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд за недоказаност на предпоставките в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В депозирана молбастановище от 19.11.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК

121130788, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с Булстат 000696327, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД за сумата от 745.68 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-19-252436, за нанесени щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, при ПТП, настъпило на 12.07.2019г. в гр.София, в която сума са включени и ликвидационни разноски в размер на сумата от 10.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 235.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2020г. до 27.08.2023г..

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи 2 изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона, но по същество е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложени материално-правни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответника - СО. В случая първостепенният съд е приел, че застрахователното дружество- ищец не е ангажирал доказателства, че причинените щети по застрахования лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, от ПТП, настъпило на 12.07.2019г. в гр.София, представляват покрит застрахователен риск по сключения договор за имуществена застраховка "Каско". При така обоснования извод СРС не е обсъдил останалите предпоставки за възникване правото на суброгация в правата на увреденото лице от страна на застрахователя по договора за имуществена застраховка "Каско" по отношение на ответника –СО, на който е възложено поддържането на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП по реда на чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Въз основа на така обоснования краен извод СРС е приел, че така предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД е неоснователен и недоказан, съответно и акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такива са отхвърлени с постановения съдебен акт. Въззивният съд счита, че крайният извод на СРС за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е обоснован при 3 неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон, което води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира за основателни поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника – въззиваем в настоящото производство - СО се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.

В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав счита, че основателен е доводът във въззивната жалба, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД и са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответника. Основателно е възражението на въззивника- ищец, че по делото е доказано наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между застрахователното дружеството-ищец и собственика на увредения лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********. От представената по делото двустранно подписана застрахователна полица №93001810084988, с дата на сключване - 22.10.2018г., се установява наличието на валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско" с предмет - лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, и срок на действие от 25.10.2018г. до 24.10.2019г.. В застрахователната полица са уговорени покрити рискове – последици от злополука при ПТП. На следващо място от доказателствата по делото се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие - пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден автомобилът, предмет на застраховката - на 12.07.2019г. , около 09.00 часа лекият автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег.№********, движейки се в гр.София по бул."България" с посока на движение от кв."Бояна" към бул."Околовръстен път" и в района на пътната връзка с бул."Околовръстен път", реализира ПТП като попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени щети по лекия автомобил, описани в протокола – повредена е предна дясна 4 гума и джанта. Механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с него се установяват от представен протокол за ПТП №1738649 от 12.07.2019г., съставен от длъжностно лице при СДВР, отдел "Пътна полиция", след посещение на място, който представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лицеслужител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал.1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т.е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, въз основа на съставена докладна записка от мл.автоконтрольор, който е посетил мястото на ПТП, а не се е доверил само на разказа на водача. Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла н а чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74b6cc37-4393-4928-bf68-d3d9dbfb931a