Определение № 266 от 21.01.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4894/2025
- Вид
- Определение № 266
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Емил Томов, Драгомир Драгнев, Геновева Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266 гр. София, 21.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Частно касационно гражданско дело № 20258003104894 по описа за 2025 година приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу определение №2036 от 30.07.2025 г. по в.ч.гр.д. №1488 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 42934 от 7.4.2025 г. срещу определението, с което производството по гр. д. № 10544 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въпросите, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК са следните:
1. Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено ако се докаже пряка или косвена причинна връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверка и средствата, с които е придобито имущество, обект на исковата претенция? Ако има такава норма, то дали тя е предпоставка за редовност на исковата молба по основанията за допустимост, или е предпоставка за основателност на исковата претенция?
2. Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решения на ЕСПЧ /Дело Т. и други срещу България“, дело „Й. и други срещу България“/ по водени дела по реда на 1
ЗОПДИППД/отм./ и ЗОПДНПИ/отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ, развиващи се независимо от наказателното производство?
3. Какъв е стандартът на доказване за установяване на връзка между незаконна дейност и придобито имущество в производството по ЗОНПИ и достатъчно ли е за спазване принципа на пропорционалност по чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС установяването на предположение за такава връзка, основано на комплексната оценка на обстоятелствата, включително значителното несъответствие между имуществото и нетния доход?
Р. К. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество.
Прокуратурата на Република България и „Антония-2006“ ЕООД не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, по движението на делото приема следното:
За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел в обжалваното определение, че по исковете с правно основание чл.151 във връзка с чл.142, ал.2, т.1 и т.2 от ЗОНПИ Комисията следва да изложи факти в исковата молба за връзка между имуществото, чието отнемане се търси и някакъв вид правонарушение.
Непосочването на такива факти представлява нередовност на исковата молба, която не е отстранена от Комисията, въпреки дадените и указания. Следователно разрешението на първия въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора дали образуваното производство законосъобразно е било прекратено. Трябва на първо място да се отговори на питането дали отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено ако се докаже пряка или косвена причинна връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверка и средствата, с които е придобито имущество, обект на исковата претенция, което предполага и отговор на втория и третия въпрос на касатора. На второ място, ако има такова изискване, трябва да се изясни дали то представлява предпоставка за редовност на исковата молба, или е предпоставка за основателност на исковата претенция/второ изречение на първия въпрос на касатора/. Всички тези въпроси се включват в общия въпрос какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. По този въпрос с разпореждане от 15 януари 2026 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 1016 г. на ОСГК на ВКС.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
2
СПИРА производството по ч.гр.д. №4894 по описа за 2025 г. на ВКС, ІІІ ГО, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1 от 2026 год. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266 гр. София, 21.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Частно касационно гражданско дело № 20258003104894 по описа за 2025 година приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу определение №2036 от 30.07.2025 г. по в.ч.гр.д. №1488 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 42934 от 7.4.2025 г. срещу определението, с което производството по гр. д. № 10544 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въпросите, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК са следните:
1. Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено ако се докаже пряка или косвена причинна връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверка и средствата, с които е придобито имущество, обект на исковата претенция? Ако има такава норма, то дали тя е предпоставка за редовност на исковата молба по основанията за допустимост, или е предпоставка за основателност на исковата претенция?
2. Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решения на ЕСПЧ /Дело Т. и други срещу България“, дело „Й. и други срещу България“/ по водени дела по реда на 1
ЗОПДИППД/отм./ и ЗОПДНПИ/отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ, развиващи се независимо от наказателното производство?
3. Какъв е стандартът на доказване за установяване на връзка между незаконна дейност и придобито имущество в производството по ЗОНПИ и достатъчно ли е за спазване принципа на пропорционалност по чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС установяването на предположение за такава връзка, основано на комплексната оценка на обстоятелствата, включително значителното несъответствие между имуществото и нетния доход?
Р. К. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество.
Прокуратурата на Република България и „Антония-2006“ ЕООД не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, по движението на делото приема следното:
За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел в обжалваното определение, че по исковете с правно основание чл.151 във връзка с чл.142, ал.2, т.1 и т.2 от ЗОНПИ Комисията следва да изложи факти в исковата молба за връзка между имуществото, чието отнемане се търси и някакъв вид правонарушение.
Непосочването на такива факти представлява нередовност на исковата молба, която не е отстранена от Комисията, въпреки дадените и указания. Следователно разрешението на първия въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора дали образуваното производство законосъобразно е било прекратено. Трябва на първо място да се отговори на питането дали отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено ако се докаже пряка или косвена причинна връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверка и средствата, с които е придобито имущество, обект на исковата претенция, което предполага и отговор на втория и третия въпрос на касатора. На второ място, ако има такова изискване, трябва да се изясни дали то представлява предпоставка за редовност на исковата молба, или е предпоставка за основателност на исковата претенция/второ изречение на първия въпрос на касатора/. Всички тези въпроси се включват в общия въпрос какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. По този въпрос с разпореждане от 15 януари 2026 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 1016 г. на ОСГК на ВКС.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
2
СПИРА производството по ч.гр.д. №4894 по описа за 2025 г. на ВКС, ІІІ ГО, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1 от 2026 год. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове: