Решение № 94 от 07.02.2020, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр.Плевен, 07.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 336 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 65 от Закона за общинската собственост.

Административното дело е образувано по жалба от Д.Г.Д.,*** , служебен защитник, назначен от НБПП, съдебен адрес ***, офис 32 срещу заповед № РД-10-203/01.03.2019 година на кмета на Община Плевен , с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и лицето за ползваното общинско жилище в гр. Плевен, ****** , представляващо една стая и сервизни помещения.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не разполага с жилище, няма доходи и има установен процент инвалидност и няма друго жилище, където да живее.

Представено е становище от ответника за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият - Д.Г.Д.,*** се явява лично и с адв М., служебен защитник, която намира, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и при настаняването му оспорващият е имал право да бъде настанен, а при прекратяване на правоотношението за лицето ще настъпят необратими последици. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът – кмет на Община

Плевен, се представлява от юрк С., който намира , че заповедта е законосъобразна и след установяване на факта, че лицето не отговаря на изискванията за настаняване, то правилно е прекратено наемното правоотношение. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за вещо лице.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № РД-11-03/08.01.2019 година на кмет на

Община Плевен е настанен под наем Д. *** с площ от 24,20 кв.м за срок от пет години.

С уведомление от 06.02.2019 година на л. 21 по делото Д. е информиран, че с оглед удостоверение № **********/24.01.2019 г от Община Долни Дъбник, представено във връзка с формиране на досие е установено, че има ½ ид.ч съсобствен недвижими жилищен имот . Посочва се, че с удостоверение за промени за постоянен адрес № 83-291/15.01.2019 г. е установено, че постоянният му адрес в гр.

Плевен е от 01.09.2015 година и това е нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен , тъй като няма пет години непрекъснато постоянен и настоящ адрес ***. Посочва се, че това е основание за прекратяване на наемното правоотношение съгласно чл.

46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 32, т. 7 от Наредба № 18. Лицето се уведомява, че започва производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение и може да представи писмени обяснения.

На л. 26 и 72 по делото е представено удостоверение за промени на постоянен адрес с изх. №06-347/ 23.08.2018 година, в което е посочено, че постоянен адрес *** в **** е от

01.09.2012 година , а на л. 19 по делото е прието удостоверение за промени на постоянен адрес с изх. № 83-291/15.01.2019 година, в което е посочено, че постоянен адрес *** е от 01.09.2015 година.

Съдът допусна и изслуша съдебно компютърна експертиза относно изясняване на обстоятелството относно изготвяне на удостоверението от 23.08.2018 г. , генериране на изходящ номер и кореспондират ли данните от него с тези в системата на ГРАО. Вещото лице установи, че отразените в удостоверение от 23.08.2018 година данни относно постоянен адрес на лицето не съответстват на данните в системата на ГРАО, където постоянен адрес *** е от 01.09.2015 година, а не от 01.09.2012 година. Посочва се, че удостоверението е издадено от посоченото длъжностно лице, като се установяват разлики в изписването на датите относно 01.09.2012 година и същите могат да се дължат на манипулация. При допуснатата допълнителна експертиза вещото лице посочва, че манипулация на удостоверението от 23.08.2018 година е възможна след издаването му чрез цифровизиране и използване н специализиран софтуер CoralDRAW и чрез цифровизиране - сканиране и запазване на документа в цифров вид и използване на продукт Adobe Photoshop за обработка на растерна графика. Съдът кредитира заключението на двете експертизи като обективни, съобразени с доказателствата по делото и приема, че удостоверение от 23.08.2018 година, представено от лицето при органа , за настаняване в общинско жилище не съдържа актуалните данни относно постоянен адрес ***, който е от 01.09.2015 година, с оглед издадено удостоверение от 15.01.2019 година.

С процесната заповед от 01.03.2019 година на кмета на

Община Плевен е прекратено наемното правоотношение на Д. поради нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, съгласно който лицата , настанявани в общински жилища е необходимо да имат пет години настоящ и постоянен адрес ***.

По делото е представено копие на лична карата на оспорващия, от която се установява, че е издадена на 02.09.2015 година от ОД на МВР Плевен и като постоянен адрес ***, ****т.е. именно адрес от удостоверение от януари 2019 година, а и с оглед датата на издаване – 02.09.2015 г. , съдът намира, че именно от 2015 година лицето е с постоянен адрес ***.

Представени са документи и заявление, подадени пред Община Плевен за картотекиране и други от служба вписвания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че заповед № РД-10-203/01.03.2019 година на кмета на Община Плевен е издадена от компетентен орган – кмет на Община Плевен, издател на заповедта за настаняване.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, посочени са правните и фактически основания за издаването й, спазени са административно-производствените правила – уведомен е оспорващият за започване на производството .

Съдът намира, че актът е постановен в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закон за общинската собственост наемното правоотношение се прекратява, когато отпаднат условията за настаняване в общинско жилище, като със същото съдържание е и нормата на чл. 32, ал. 1, т. 7 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилища, действаща към датата на постановяване на заповедта от 01.03.2019 година. В чл. 5 от Наредбата са посочени условията, на които трябва да отговаря лицето, за да бъде настанено в общинско жилище и следва тези условия да са налице, както към датата на настаняване, така и през целия период на договора и едно от тези условия е и лицето да има постоянен и настоящ адрес *** повече от 5 години непрекъснато. В случая по делото безспорно се установи, че в удостоверение за постоянен адрес от 23.08.2018 година не се съдържа вярната информация относно дата, от която лицето има постоянен адрес *** и не е налице изпълнение на изискването за 5 години непрекъснато да има постоянен адрес ***, тъй като началната дата е от 01.09.2015 година, а не от 01.09.2012 година. Налице е липса на едно от условията, което дава право на лицето да бъде настанено в общинско жилище и правилно е постановена заповедта. Обстоятелството, наведено от оспорващия, че няма друго жилище и няма къде да живее, е неотносимо към законосъобразността на заповедта, тъй като законът и наредбата предвиждат ред и условия, които следва да се спазват и да са налице, за да има лицето право да бъде настанено в общинско жилище, а при оспорващия не са изпълнени тези изисквания.

Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото , искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за изготвените два експертизи в размер на 250 лева и обстоятелството, че Д. със съдебно определение е освободен от заплащане на държавна такса в размер на 10 лева, но не и от разноски по делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът намира, че Д.Г.Д.,*** следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 250 лева - депозит за изготвяне на съдебно компютърни експертизи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Д.Г.Д.,*** , служебен защитник, назначен от НБПП, съдебен адрес ***, офис 32 срещу заповед № РД-10-203/01.03.2019 година на кмета на Община Плевен , с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и лицето за ползваното общинско жилище в гр. Плевен, ****** , представляващо една стая и сервизни помещения.

Осъжда Д.Г.Д.,*** да заплати на Община Плевен разноски в размер на 250 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението е окончателно по см на чл. 46, ал. 5 от ЗОС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/