Определение № 260040 от 05.10.2020, Апелативен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260040/05.10.2020

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05. 10.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№405/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от А.М. - главен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, против определение №260395/18.08.2020г., постановено по гр.д. №1461/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д.№704/2017г. на Софийски градски съд, по което е образувано дело С-319/19 на СЕС.

В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Въззиваемата страна В. А. И. в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. поддържа становище за нейната неоснователност, като моли обжалва -ното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Окръжна прокуратура-Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът приема, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима, предвид следното.

Производството по гр.д.№1461/16г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пода - дено мотивирано искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/обн.ДВ, бр.19/05г., отм.ДВ, бр.

38/12г./, вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/обн.ДВ, бр.38/12г., отм.ДВ, бр.7/18г./, вр.

§5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ от КПКОНПИ за отнемане от ответника В. А. И. на посоченото в искането имущество, твърдяно, че е придобито от престъпна дейност.

По същество спирането на производството по делото на ВОС не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл. 229, ал.1 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящо дело пред СЕС по отправено от друг национален съд преюдициално запитване, касаещо приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл.633 от ГПК.

В този смисъл макар и поставените в преюдициални запитвания въпроси да са от значение за правилното решаване на конкретен правен спор, решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.То обаче ще бъде задължи -телно за всички съдилища в страната по силата на изричния текст на чл.633 от ГПК, а тази задължителност произтича от основните функции на производството по прею -дициални запитвания, предвидено в член 19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.

Подчинявайки се на тези цели, в нашия процесуален закон са предвидени разпо -редби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в частност - неговото спиране до произнасяне на СЕС.Тези разпоредби са специални по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл.229, ал. 1 от ГПК и затова постановеното ТР № 8/07.05. 2014г. по т.д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС е неприложимо в случая.

Постановеното определение за спиране е необжалваемо на осн. чл.631, ал.1, изр. второ от ГПК.Невъзможността за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради прею -дициално запитване до Съда на Европейския съюз, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка - в този смисъл са напр. Определение №587/24.09.2019г. по ч.т.д.

№2075/19г., ВКС, II т.о.; Определение №452/24.10.2019г. по ч.гр.д.№3759/19г., ВКС, III г.о.; Определение №440/14.10.2019г. по ч.т.д. №2001/19г., ВКС, І т.о.;

Определение №42/21.01.2020г. по ч.гр.д.№94/20г., ВКС, ІІІ гр.о; Определение №259/07.07.2020г. по ч.т.д.№762/20г., ВКС, ІІ т.о., определение №341/14.09.2020г. по ч.т.д.№1063/20г., ВКС, ІІ т.о., и др. /въпреки, че с други актове на ВКС подобни частни жалби са били разгледани по същество и са потвърдени определенията за спиране - в този смисъл са напр. Определение №317/27.07.2020г. по ч.гр.д.№1413/20г., ВКС, IІІ г.о.; Определение

№310/22.07.2020г. по ч.гр.д.№1768/20 г., ВКС, IІІ гр. о. и др./.

Настоящият състав, приемайки тълкуването на нормата на чл.631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с първата група определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима като насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.Искането на въззиваемия за присъждане на разноски за настоящото частно производство се явява неоснователно, т.к. същото не е такова, приключващо производството по съществото на повдигнатия между страните спор, предвид което и съдът приема, че сторените разноски страните следва да претендират в производството, приключващо по същество повдигнатия спор и да се присъдят съобразно крайния му изход.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№405/20г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: