Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1046/2024
Вид
Определение № 42
Подписан
13.01.2025
В сила
13.01.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20241800501046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство обжалва протоколно определение от 22.10.2024 г. по гр. д. № 89/2024 г. по описа на РС – Костинброд, с което производството по делото е прекратено пред РС – Костинброд и делото е изпратено на ОС – София по подсъдност.

От ищцата в първоинстанционното производство е постъпил отговор на частната жалба, в който същата е оспорена.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледани по същество – неоснователна, по следните съображения:

РС – Костинброд е бил сезиран с искова молба от Д. В. Г. – Р. срещу Б. И. Ц. – К., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл.

284, ал. 2 ЗЗД за плащане на сумата от 21000 лв., представляваща неотчетена от ответницата като довереник на ищцата по сключен между тях договор за поръчка сума; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата от 3080.58 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба; акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; съединени с тези искове при условията на евентуално обективно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 55, пр. 1 ЗЗД за плащане на сумата от 21000 лв., представляваща сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за 1 сметка на ищцата поради това, че е получила сумата при начална липса на основание поради нищожността на договор за възлагане на строително-монтажни работи; акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата от 3080.58 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба; акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени подробни твърдения за характера на правоотношението между страните по делото, като е наведено и твърдение, че по договора за поръчка ищцата е предала на ответницата общата сума от 39527.70 лв., от която обща сума сумата от 21000 лв. е останала неотчетена, поради което се предявяват исковете.

.

Първоинстанционният съд при така наведените твърдения и формулиран петитум първоначално правилно е приел, че исковата молба е редовна и исковете са допустими и е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията да се връчат на ответницата за отговор по чл. 131 ГПК.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата, в който са изложени неоснователни възражения за нередовност на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за основателни и в съответствие с тях е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба /от каквито тя не страда с оглед характера на предявените искове/.

С молба от 27.03.2024 г. ищцата е изложила становище защо не е в състояние да изпълни указанията, като е изложила допълнителни доводи, както и е изложила становище по отговора на исковата молба.

Първоинстанционният съд е приел молбата за такава, с която указанията са изпълнени и с определение от 05.04.2024 г. е насрочил делото за разглеждане в о. с. з. на 11.06.2024 г.

На 03.06.2024 г. е постъпила молба от ответницата, в която е изложено становище, че нередовностите на исковата молба не са отстранени от ищцата, поради което е направено искане за повторно оставяне на исковата молба без движение.

В проведеното на 11.06.2024 г. о. с. з. по делото първоинстанционният съд отново е приел за основателни възраженията на ответницата и е оставил без движение исковата молба без да даде надлежни указания какви нередовности следва да бъдат отстранени.

На 18.06.2024 г. е постъпила молба от ищцата, в която е направен опит за привеждане на исковата молба в съответствие с дадените при първото й оставяне без движение указания съобразно възраженията на ответницата, като е посочено, че главната искова претенция е частична, предявява се за сумата от 28000 лв. като част от общата сума от 39527.70 лв., която ищцата е предала на ответницата във връзка с изпълнението на задълженията по сключения между тях договор за поръчка, а мораторната лихва, дължима за периода от 21.11.2022 г. до подаването на исковата молба, е в размер на 4109.38 лв.

При тези факти в о. с. з. на 22.10.2024 г. първоинстанционният съд правилно е приел, че исковете не са му родово подсъдни, тъй като предвид цената на главните искове родово 2 компетентен да разгледа спора е окръжен съд, като е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на ОС – София по подсъдност.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за неправилност на изводите на РС – Костинброд поради това, че не се е произнесъл с нарочно определение за допускане на изменение на исковете чрез увеличаване на размера им /при което поради липсата на такова произнасяне съдът бил сезиран с главен иск с цена 21000 лв./ и поради това, че исковата молба е нередовна /при което до отстраняване на нередовностите й съдът не следвало да изпраща делото по подсъдност на ОС – София/.

Не първо място, както се посочи, исковата молба не е нередовна. Поради това неправилни са били актовете на РС – Костинброд, с които исковата молба е била оставена без движение. Независимо от това, след като увеличеният размер на исковете е посочен в молба, подадена във връзка с дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, то с тази молба е направено уточнение на исковата претенция вкл. чрез уточняване на размера й /както правилно е прието от първоинстанционния съд/, а не изменение на исковете чрез увеличаване на размера им по реда на чл. 214 ГПК, за да е необходимо нарочно определение на съда за допускане на изменението. Дори да се приеме, че с уточняващата молба ищцата е направила изменение на исковете чрез увеличаване на размера им по реда на чл. 214 ГПК, ненадлежно формулираната воля на съда /с оглед липсата на формулиран изричен диспозитив за допускане на изменение на исковете чрез увеличение на размера им/ не би довело до различни изводи при изложените от първоинстанционния съд съображения за прекратяване на производството по делото пред него и изпращането му на ОС – София /а именно, че е сезиран с главни искове с цена 28000 лв./.

На второ място дори исковата молба да бе нередовна, това не би препяствало изпращането на делото на родово компетентния да я разгледа съд. Този съд ще направи самостоятелна преценка за редовност на исковата молба, поради което правата на ответника няма да бъдат нарушени само поради факта на изпращане на делото на родово компетентния съд. Нещо повече – в случая родово компетентният съд е висшестоящ по отношение на първоначално сезирания , при което по съображение за по-добро правосъдие РС – Костинброд е длъжен незабавно след като констатира, че не е родово компетентен да разгледа исковата молба, да я прати по подсъдност на родово компетентния съд, а не да дава допълнителни указания за отстраняване на нейната нередовност.

Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.10.2024 г. по гр. д. № 89/2024 г. по описа на РС – Костинброд, с което производството по делото е прекратено пред РС – Костинброд и 3 делото е изпратено на ОС – София по подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Делото да се докладва на председателя на ГО на ОС - София за разпределение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4