Решение № 13632 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13632 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110152791 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. А. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 921,27 лв. за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. - за топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 514,79 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 10.09.2025 г. - върху главница за топлинна енергия, главница в размер на 8,73 лв. за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2023г. - за дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,01 лв. за периода от 16.10.2022г. до 10.09.2025г. - върху главница за дялово разпределение, които касаят имот: апартамент № 39, находящ се в гр. София, жк. „Лев Толстой - 2“, бл. ... аб. № 57456 и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № № 2541/2025г. по описа на РС Шумен.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът И. А. И. е депозирал отговор на исковата молба извън законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Във възражението в срока по чл. 414 ГПК и в настоящото исково производство релевира възражение за погасяване на претенциите по давност. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение с ищеца с предмет доставка на ТЕ.

Поддържа, че не са представени доказателства, че е собственик на процесния имот, както и да е приел наследството, оставено от своя наследодател. Позовава се на отмяна на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., поради което счита исковите претенции за неоснователни и недоказани. Оспорва доказателствената 1 стойност на представените с исковата молба документи. Противопоставя се по отношение на претенцията за дялово разпределение, както и на акцесорната претенция за лихви за забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 2541/2025г. по описа на РС Шумен, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника И.

А. И. да заплати следните суми, както следва: 1 921,27 лв. за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. - за топлинна енергия, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 514,79 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 10.09.2025 г. - върху главница за топлинна енергия, главница в размер на 8,73 лв. за периода от 01.08.2022г. до 30.04.2023г. - за дялово разпределение, ведно със законна лихва за период от 12.09.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,01 лв. за периода от 16.10.2022г. до 10.09.2025г. - върху главница за дялово разпределение, които касаят имот: апартамент № 39, находящ се в гр. София, жк. „Лев Толстой - 2“, бл. ... аб. № 57456.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от 2 топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Видно от представена Заповед № А-0-08-1482/29.05.1979г., издадена от Изпълнителния съвет на Софийски общински народен съвет (ИССОНС), процесният топлоснабден имот е бил определен в обезщетение на И. Й.ов И..

Представено е удостоверение от 06.12.2012 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, в уверение на това, че стар адрес: ж. к. „Толстой“ ... е идентичен с нов адрес: ж. к. „Лев Толстой“ бл. 56.

Представено е удостоверение за наследници изх. № УГ01 11182/05.10.2017 г., издадено от Столична община, район „Надежда“, от което се установява, че И. Й.ов И., ЕГН ********** е починал на 13.09.2002 г., същият е имал съпруга – Симеона С.а И.а, починала на 05.02.2006 г., и син – Ангел И. И., починал на 11.05.2001 г., като е оставил за свои наследници синове Й. А. И. и И. А. И. – ответник по делото.

Представено е удостоверение за наследници изх. № РНД21-УФ01-655/3 от 21.06.2021г., издадено от Столична община, район „Надежда“, от което се установява, че Ангел И. И., починал на 11.05.2001 г., е оставил за наследници по закон Р. Й. И.а – съпруга, ответника И. А. И. – син, и Й. А. И. – син.

3

По делото е приет договор за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София, на 26.04.2023 г., под акт № 60, том LXVI, вх. рег. № 27282/26.04.2023 г., с който Й. А. И. е прехвърлил на И. А. И. притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот, като в замяна е получил 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с доплащане на сумата от 45000,00 лв.

С оглед съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал следва да се приеме, че ответникът И. И., заедно със своя брат Й. И., са придобили по силата на наследствено правоприемство собствеността върху процесния топлоснабден имот апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к.“Толстой“, ..., вх. Б, ет.6, поради което имат и качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо, съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., респективно ответникът, срещу когото са предявени установителните искове - И. А.

И., се явява пасивно материално легитимирани да отговаря за задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л. 25) Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.