Определение № 1704 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1704 гр. Варна, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500747 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 418, ал. 4 вр. чл. 275 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. ВРС № 23576/21.03.2024 г. на „Юробанк България“ АД срещу разпореждане № 9198/04.03.2024 г. по ч.г.д. № 2480/2024 г. на РС – Варна, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК от “Юробанк” АД, ЕИК 000695749, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, срещу длъжника П. Е. М., ЕГН **********, с адрес: *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК за сумите:

45 590,04 лв. (четиридесет и пет хиляди петстотин и деветдесет лева и четири стотинки) – непогасена главница по Договор за потребителски кредит FL1267079 от 24.03.2022 г.;

2338,76 лв. (две хиляди триста тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 13.05.2023 г. до 14.12.2023 г.; 1941,47 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода от 13.05.2023 г. до 12.02.2024 г.; 64,00 (шестдесет и четири) лева – такси на банката;

37,20 лв. (тридесет и седем лева и двадесет стотинки) – обезщетение за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането.

Сочи, че съгласно договора страните имат задължение да уведомят насрещната страна при промяна на адрес, а до получаване на такова уведомление всички книжа достигнали до посочения от страната адрес се считат за получени. Излага, че изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит е връчено надлежно на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепяне на уведомление 1 на основание законово регламентираната в чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ възможност частните съдебни изпълнители да извършват връчвания на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, за което е съставен протокол. Поддържа, че в случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата страна да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на поканата уведомление следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за посочване на друг адрес.

Поддържа, че след като кредитополучателят е напуснал посочения в договора адрес и не е изпълнил задължението си да уведоми банката за новия си адрес, следва да се приложи фикцията на чл. 19 от договора. Позовава се на практика на ВКС, която счита за относима.

По същество се претендира отмяна на разпореждането на ВРС и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Претендират се разноски за заповедното производство, включително сторените по частната жалба.

За да отхвърли подаденото от „Юробанк България“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, ВРС е приел, че при връчването на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит по реда на чл. 47 от ГПК, съдебният изпълнител е спазил изискванията на чл. 47, ал. 1, но не и тези по чл. 47, ал. 3 от ГПК, тъй като не е извършена справка относно регистрирани трудови и граждански договори на длъжника или място на упражняване на стопанска дейност.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу П. Е. М..

В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № FL1267079 от 24.03.2022 г. и извлечение от счетоводните книги на банката.

Заявителят се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила на 14.12.2023 г. на основание чл. 14.1 от договора за кредит, а именно – поради неплащане в уговорения срок на погасителни вноски.

Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № FL1267079 от 24.03.2022 г., покана, разписка за връчване, както и протокол за извършено уведомление на ЧСИ Петя И. с район на действие ОС – Варна. В съставената от ЧСИ разписка е отразено, че при три посещения на адреса в 2 гр. ****, по сведения на „живущ (Р.)“ длъжникът не живее на адреса и не е познат. Залепено е уведомление на входната врата на адреса и е пуснато в п.к. 46 – Р..

Видно от служебно извършените от съда справки, длъжникът П. Е. М. има регистриран постоянен и настоящ адрес в *******, от 2000 г.

Съобразно чл.18, ал.5 и 6 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.

По силата на чл. 418, ал.3 ГПК, уведомяването на длъжника за волеизявлението на кредитора да обяви кредита като предсрочно изискуем, следва да е удостоверено с официален, или с изходящ от длъжника документ.

Съобщенията от частния съдебен изпълнител се връчват по реда на ГПК, каквото е оформянето от ЧСИ и в процесния случай, като е видно, че ЧСИ е прилагал правилата на чл.

47 ГПК. Длъжникът има качеството потребител и по правилата на ГПК процесуалните действия спрямо него се извършват по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянен адрес, като редовното връчване по чл. 47 ГПК изисква служебна проверка на адресната регистрация на адресата на съобщението.

Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, начинът на връчване чрез залепване на уведомление се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, което се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от по една седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Удостовереното в разписката на ЧСИ Петя И. обстоятелство, че сведенията, че лицето не живее на адреса, са събрани от „живущ (Р.)“, не изпълнява изискването на закона за посочване на източника на данните – лицето не е индивидуализирано поне с две имена, не е посочено дали е пълнолетно и дали живее на адреса или е съсед. Затова правилно ЧСИ е предприел три посещения в т.ч. в неприсъствен ден, след което е залепил уведомление и е пуснал екземпляр в пощенската кутия.

Що се отнася до предвидената в чл. 47, ал. 5 от ГПК законова фикция, настоящият съдебен състав намира, че за да бъде приложена, ведно с всички последици от това, е необходимо пълно и точно спазване на реда и условията за връчване. При връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47, ал. 1-3 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители чрез техни служители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК, без да е направено изключение за някаква част от правилата на чл. 47, както и по отношение на вида книжа, за които се отнася правилото. Следователно, не е въведено ограничение в приложението на този ред за 3 връчване и по отношение на действията предвидени в чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ, между които попада връчването на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Изпълнението на процедурата в цялост в случая се налага и поради това, че обстоятелството дали лицето е променило посочения в договора адрес не е установено по проверим начин с оглед липсата на достатъчна индивидуализация на източника на тези данни, респ. фикцията на чл. 19 от договора за кредит не може да бъде приложена.

При горните изводи и съобразно ТР 8/02.04.2019г. по т.д. 8/2017г. ОСГТК на ВКС, заповед за незабавно изпълнение срещу заявения длъжник П. Е. М. следва да бъде издадена само за падежиралите и просрочени вноски към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2024 г., които видно от извлечението от счетоводни книги и приложения погасителен план са в размер от 3 484,47 лв. главница за периода 13.05.2023г. – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 1761,33 лв. възнаградителна лихва за периода 13.05.2023г. – 13.02.2024 г.; 229,23 лв. мораторна лихва за периода 13.05.2023г. – 13.12.2023 г.; 64.00лв. такси за периода 17.05.2023г. – 13.02.2024 г.

Следва да бъде присъдена и сумата от 37,20 лв. разходи за уведомяване, за което е представен разходен документ към заявлението.

В тези части следва да бъде отменено първоинстанционното разпореждане и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение. За разликата над тези суми, до претендираните със заявлението размери, заявлението подлежи на отхвърляне, респективно първоинстанционното разпореждане на потвърждаване.

Със заповедта за изпълнение срещу длъжника П. Е. М., съразмерно на уважената част в полза на заявителя следва да бъдат присъдени претендираните със заявлението разноски за държавна такса от 111,52 лв. и адвокатско възнаграждение от 354,68 лв., както и сторените разноски от 55,76 лв. държавна такса за въззивното производство, дължими на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 9198/04.03.2024 г. по ч.г.д. № 2480/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА , с която подаденото заявление на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжник П. Е. М., ЕГН **********, с адрес: *******, е отхвърлено за следните суми: 3 484,47 лв. главница по Договор за потребителски кредит № FL1267079 от 24.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането; 1761,33 лв. възнаградителна лихва за периода 13.05.2023г. – 13.02.2024 г.; 229,23 лв. мораторна лихва за периода 13.05.2023г. – 13.12.2023 г.; 64.00лв. такси за периода 17.05.2023г. – 13.02.2024 г.; 37,20 лв.

4 разходи за уведомяване, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу длъжник П. Е. М., ЕГН **********, с адрес: *******, за следните суми: 3 484,47 лв. главница за периода 13.05.2023г. – 13.02.2024 г. по Договор за потребителски кредит № FL1267079 от 24.03.2022 г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането; 1761,33 лв. възнаградителна лихва за периода 13.05.2023г. – 13.02.2024 г.; 229,23 лв. мораторна лихва за периода 13.05.2023г. – 13.12.2023 г.; 64.00лв. такси за периода 17.05.2023г. – 13.02.2024 г.; 37,20 лв. разходи за уведомяване; сумата от 111,52 лв. държавна такса за заявлението; сумата от 354,68 лв. адвокатско възнаграждение.