Решение № 197 от 11.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив , 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200960 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2183478, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И. Ж. И. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представения от въззиваемата страна списък с намерени фишове е видно, че процесния ЕФ е връчен на 19.01.2021г. Жалбата е входирана на 22.01.2021., което индикира, че същата не е просрочена.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 24.06.2018г. в 09:49 часа в гр. Пловдив, на ул. Васил Левски № 111, посока бул. Дунав, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ****** , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 71 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 21 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 0056252, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно И. Ж. И..

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ

При правилно установена фактическа обстановка, ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал.

2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

2

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, ч е всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно , а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В процесния случай нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1.

Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип, то представлява преносима система за контрол на скоростта.

Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б ) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

3

От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС представлява мобилно такова, във втората му алтернатива- преносимо, което временно се разполага на участък от пътя (триножник).

Така изрично Решение № 1985 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2349 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 147 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3367 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 635 от 12.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 122 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1222 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 942 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата е било безусловно задължително, въпреки погрешната квалификация дадена от наказващия орган на АТСС в съпроводителното писмо като стационарнопреносимо.

В процесния случай по преписката не е приложен Протокол по чл. 10 от Наредбата. Поради това по служебна инициатива на съда въззиваемата страна е задължена да представи такъв до датата на съдебното заседание. В отговор е получено писмо вх.№ 8626/23.02.2021г. с което съдът е уведомен, че протокол по чл. 10 не е наличен и не може да бъде представен.

Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществен порок, доколкото:

-само по себе си представлява нарушение на едно от императивните изисквания, обуславящи законосъобразност на използването на АТСС;

-освен това съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания.

Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на 4

Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив, приемаща че несъставянето на протокол по чл. 10 при възникнало задължение за това е безусловно основание за отмяна на ЕФ.

Така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

5

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.

Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.

Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай по делото не са представени:

-нито пълномощно в полза на адвокат;

-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен, -нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .

Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.

6