Определение № 405 от 21.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600475 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на жалба, депозирана от К. А. И., срещу Определение № 26 от 15.09.2025 г., постановено по ч.н.д. № 117/2025 г. по описа на Районен съд - С.. С определението си Районен съд - С. е потвърдил Постановление от 22.07.2025 г. на РП – К., ТО С., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 5008/2024 г. по описа на РУ С., пр. пр.

№ 1312/2024 г. на РП – К., ТО С., водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят предявява искане да се отмени определението на първоинстанционния съд, като вместо това делото да бъде върнато на наблюдаващия прокурор за доразследване и евентуално ангажиране на наказателна отговорност на конкретни лица.

Софийски окръжен съд, след като се запозна с материалите по ДП № 5008/2024 г. по описа на РУ С., пр. пр. № 1312/2024 г. на РП – К., ТО С., както и с атакувания съдебен акт, установи следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано да стори това лице, в законоустановения 7- дневен срок от съобщаването му, поради което се явява процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, поради което съдът намира, че следва да я остави без уважение и да потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Досъдебното производство е било образувано на 01.10.2024 г., по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че през 2009 г. в с. Я., общ. С., Софийска област, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П. А. С. от с. Я., общ. С., Софийска област, която е сключила договори за аренда с лица, чиято земя не е тяхна собственост, и с 1 това й е причинила имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Възприетата в постановлението на прокурора при РП – К., ТО С. фактическа обстановка, с която първоинстанционният съд се е солидаризирал и която се възприема напълно и от въззивния съд, е следната:

По делото не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86, том II, рег. № 1882, дело № 264 от 2001 г. на нотариус А. Ч., с район на действие Районен съд - С., С. К. Ц. и К. К. С., действаща чрез своя пълномощник С. Ц. са прехвърлили на св. К. А. И. собствеността върху следните свои недвижими имоти: ливада с площ от 1921 кв.м, находяща се в землището на с. Я., Софийска област, съставляваща имот № 030003 по картата на землището, ливада с площ от 6183 кв.м., съставляваща имот № 200508 по картата на землището; ливада с площ от 5593 кв.м., находяща се в землището на с. Я., Софийска област, съставляваща имот № 200559 по картата на землището, ливада с площ от 3755 кв.м., находяща се в землището на с. Я., Софийска област, съставляваща имот № 200574 по картата на землището, ливада с площ от 537 кв.м., находяща се в землището на с. Я., Софийска област, съставляваща имот № 000505 по картата на землището, ливада с площ от 13510 кв.м., находяща се в землището на с. Я., Софийска област, съставляваща имот № 001338 по картата на землището и ливада с площ от 5437 кв.м., находяща се в землището на с. Я., Софийска област, съставляваща имот № 200507 по картата на землището.

След придобиването им св. И. не бил отразен като собственик на поземлените имоти в Общинска служба „Земеделие“ - С., както и в кадастралния регистър на недвижимите имоти, воден от Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област.

Въпреки придобиването на имотите от св. И., същите продължили да се ползват от С. К. Ц., който в периода от 2001 г до 2019 г. ги предоставял за ползване на неговия братовчед Н. С. по силата на сключени договори за наем.

След смъртта на С. Ц. през 2019 г., процесните имоти продължили да се стопанисват от неговия син - свид. К. С. К.. В периода от 2019 г. до 2023 г. свид. К. К. като наемодател и свид. П. А. С. като наемател сключили договори за наем на процесните поземлени имоти съответно за стопанските години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. Същевременно свид. С. се регистрирала като земеделски производител, като в периода от 2009 до 2023 г. била кандидат по схемите и мерките за директни плащания по програми на ЕС за подпомагане на земеделски производители.

В продължение на 21 години, в периода от 2001 г. до 2022 г., свид. И. не посещавал горепосочените имоти и не ги стопанисвал. Едва през 2022 г. свид.

И. провел телефонни разговори със свид. П. С., К. К. и свид. Г. Н. С. - син на свид. С., за да ги уведоми, че е собственик на процесните поземлени имоти.

Същата година свид. И. като наемодател и И. К. К. като наемател сключили едногодишни договори за наем на горепосочените имоти за стопанските 2 години 2023/2024 г. и 2024/2025 г. На 12.05.2023 г. свид. И. подал заявление вх.

№ 01-269008-12.05.2023 г. до Служба по геодезия, картография и кадастър, Софийска област, с искане за нанасяне на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, а именно отбелязване, че процесните имоти са собственост на свид. И.. Към заявлението си свид. И. приложил нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86, том II, рег. № 1882, дело № 264 от 2001 г. на нотариус А. Ч. с район на действие Районен съд - С., който го легитимирал като собственик.

Гореописаната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: свидетелските показания на св. П. А. С., Г. Н. С., К.

А. И. и К. С. К., както и копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86, том II, рег. № 1882, дело № 264 от 2001 г., на нотариус А. Ч., с район на действие Районен съд - С., справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, ведно със заявление вх. № 01-269008-12.05.2023 г., справка от Общинска служба по земеделие - С., изх. № РД-12-02-244-1 от 03.04.2025 г., справка от Държавен фонд „Земеделие“, както и останалите събрани по делото писмени доказателства.

Въззивният съд при извършване на преценка на обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство следва да прецени няколко обстоятелства и първото от тях е дали е извършено пълно, всестранно и обективно разследване, т.е. дали са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото и възможно и необходимо ли е събирането на други относими към предмета на доказване доказателства. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е преценил, че в хода на разследването по делото са събрани всички възможни доказателства - разпитани са всички свидетели, чиито показания имат отношение към разкриване на обективната истина по делото, събрани са относими писмени доказателства.

На второ място, в рамките на настоящото производство съдът следва да провери дали от събраните доказателства, както прокурорът, така и първоинстанционният съд, са извели верните фактически изводи, след тяхната пълна и всестранна преценка, както самостоятелно, така и във взаимна връзка.

Настоящият въззивен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд и от представителя на прокуратурата фактическа обстановка отговаря в пълна степен на събраните доказателства и не е допусната логическа грешка, както и не е даден приоритет на едни доказателства за сметка на други, които да са пренебрегнати. Направените в определението фактически изводи /съвпадащи с тези в постановлението на прокурора/ са обективни и съответстват на данните, изводими от доказателствената съвкупност. При извеждане на значимите факти съдът и прокурорът не са подходили предубедено, като не са игнорирали едни доказателства за сметка на други, т.е. не е допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата.

3

Настоящият състав на въззивния съд споделя напълно крайните изводи на първоинстанционния съд, изложени при постановяване на определението му. Обжалваното постановление на прокурора от своя страна отговаря на стандартите за обоснованост, като съдържа ясни и добре аргументирани съображения в подкрепа на направените от наблюдаващия прокурор крайни изводи.

По отношение на разследваното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, за което е било и образувано настоящото производство, може да се посочи следното:

В рамките на досъдебното производство по несъмнен начин е установено пълно дезинтересиране от страна на свид. И. по отношение на процесните земеделски земи за период от над две десетилетия /от 2001 г. до 2022/2023 г./. Видно от събраните доказателства, след придобиването на собствеността през 2001 г. жалбоподателят не е предприел каквито и да било фактически или правни действия по стопанисването, управлението или декларирането на имотите. Същият не е изпълнил нормативно вменените му задължения по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за регистрация и деклариране на имотите в Общинската служба по земеделие, в резултат на което в официалните масиви и регистри земите са останали да се водят на името на праводателя С. Ц..

Липсата на каквито и да е действия по владение или управление от страна на свид. И. за период от 22 години е създала обективна правна привидност пред третите лица, че законни собственици са С. Ц., а след кончината му през 2019 г. – неговите наследници /в т.ч. свид. К./. При тези данни, фактът, че свидетелката П. С. е обработвала земите въз основа на валидно сключени договори с лицата, фигуриращи като собственици в регистрите на ОСЗ, изключва какъвто и да е умисъл за извършване на престъпление по чл. 209, ал.

1 от НК. Непознаването на действителното състояние на имотите и обстоятелството, че те се обработват от трето лице, не се дължи на въвеждане или поддържане в заблуждение от страна на свидетелите П. С., Г. С. или К. К., а е пряка последица от дългогодишното бездействие и дезинтересиране на самия К. И..

На първо място, свидетелката П. С. е действала изцяло добросъвестно, сключвайки договори с лицата, които са владеели имота, поради което получаваните от същата субсидии и земеделски продукти са на законно правно основание и не съставляват престъпна облага. На второ място, обстоятелството, че починалият С. Ц. и синът му свид. К. са владеели чужд имот и са го отдавали под наем, не съставлява измама. Отдаването под наем на чужда вещ или задържането на владението след продажба съставляват изцяло гражданскоправни институти, чиято защита се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс /чрез предявяване на вещни искове за собственост или облигационни искове за неоснователно обогатяване за получените наеми/. К. И. сам е допуснал праводателят му да запази владението на земята в продължение на 21 години, поради което настъпилите за него неблагоприятни последици не могат да се вменят във вина на свидетелите като престъпно поведение. Наказателната отговорност е лична и 4 се задейства само при проявено престъпно поведение, каквото в случая липсва, а отношенията между страните имат изцяло облигационен характер.

Наред с изложеното, въззивната инстанция намира за напълно споделящи се изводите на районния съд за несъставомерност на деянието от обективна страна поради пълната липса на същностните признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Съгласно задължителна практика на ВКС, съставът на класическата измама изисква кумулативното наличие на три елемента: въвеждане или поддържане на заблуждение у едно лице, извършване на акт на имуществено разпореждане от това умишлено въведено в заблуждение лице и настъпването на имотна вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното разпореждане. В разглеждания казус за изследвания дълъг период от 2001 г. до 2022 г. по делото липсват каквито и да било доказателства К. И. да е бил въвеждан в заблуждение от починалия С. Ц., от свидетеля К. или от свидетелката С.. Най-важното обаче е, че в резултат на поведението на посочените лица К. И. не е извършил никакъв увреждащ го акт на имуществено разпореждане – той не е прехвърлял права, не е предоставял парични средства и не е обременявал имуществото си под влияние на неверни представи. Твърдяната от него вреда – изразяваща се в това, че земята му е била обработвана от трето лице /сид. С./ и за нея са получавани субсидии и наеми – не е резултат от негово погрешно мотивирано волеизявление. Напротив, тази ситуация е следствие от факта, че И. изобщо не е упражнявал правата си на собственик, а трети лица са упражнявали фактическа власт (владение) върху имотите. Тъй като липсва волеви акт на разпореждане от страна на св. И., продиктуван от чужда измамна дейност, съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е неприложим. Налице е хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление, а спорът за това кой има право на добивите и наемите от земята за този период има изцяло облигационен характер и следва да се реши по реда на ГПК.