Определение № 14960 от 10.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14960 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. В. против определение от 12.11.2025 г. по гр.д.

№ 72313/2019г. на СРС, с което е прекратено производството по заявена от жалбоподателя претеция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, вр чл. 31, ал.2 от ЗС.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението.

Твърди, че не дължи предварително заплащане на държавна такса върху заявена претенция по сметки по чл.346 от ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС – определение № 512/19.11.2010 г. по чгр.д. № 411/2010 г. на ВКС, решение № 3571/13.10.1983 г. по гр.д. № 2226/1983 г. на ВС, решение № 2077/03.11.1967 г. по гр.д. № 1416/1967 г. на ВС, определение № 4173/20.09.2024 г. по чгр.д. № 3142/2024 г. на ВКС, определение № 210/23.09.2022 г. по чгр.д. № 2391/2022 г. на ВКС. Моли съда да отмени обжалавното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените деяствия.

Ответникът по жалбата Н.А.Х. я намира за неоснователна. Позовава се на чл. 355, изр.2 от ГПК. Моли съда да отхвърли жалбата.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 72313/2019г. пред Софийския районен съд е делбено във втора фаза на делбата.

С молба от 02.06.2025 г. е предявена претенция по сметки от един от съделителите И.

С. В. с правно основание чл. 346 от ГПК, вр чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение 1 за лишаване от право на ползване на недвижим имот.

С определение от 01.10.2025 г. съдът е приел за разглеждане в делбеното производство претенцията по сметки, предявена от И. С. В..

Със същото определение съдът е оставил без движение претенцията по сметки и е указал на ищеца И. С. В. в едноседмичен срок да заплати държавна такса в размер на 4 % от претендираната сума.

С молба от 07.10.2025 г. В. е поискал от съда да отмени определението от 01.10.2025 г., с което е задължен да внесе предварително държавна такса за предявената от него претенция по сметки. Позовал се е на същите доводи, на които се позовава и в жалбата пред въззивния съд.

С разпореждане от 11.10.2025 г. Софийският районен съд е оставил без уважение молбата на И. С. В. за отмяна на указанията за внасяне на държавна такса. В мотивите съдът е приел, че за претенциите по сметки не се прилага изключението за държавна такса, предвидено за иск за делба, по аргумент от чл.355, изр.2 от ГПК, която норма разграничава иска за делба от присъединените искове. Съдът е указал на ищеца, че ако в 3 дневен срок не представи доказателства за заплатена държавна такса, производството по делото ще бъде прекратено.

С определение от 12.11.2025 г. в открито заседание Софийският районен съд е прекратил производството по делото по претенцията по сметки, предявена от И. С. В., поради невнесена държавна такса. В мотивите съдът е приел, че не са изпълнени указанията за представяне на доказателства за платена държавна такса и след допълнително разпореждане от 11.10.2025 г.

Определението е неправилно.

Разпоредбата, на която се е позовал съдът – чл.355, изр.2 от ГПК - касае въпроса как се изчисляват разноските, дължими от страните, при уважане на претенциите по сметки – по правилото на чл.78 и чл.78а от ГПК, а не предвижда предварително внасяне на държавна такса.

По спорния въпрос дали се дължи предварително заплащане на държавна такса по претенциите по сметки се е произнесъл ВКС с определение № 512/19.11.2020 г. по чгр.д. № 411/2010 г., като формираната с това определение съдебна практика не е променена. С цитираното определение на ВКС е прието, че: „Облекченият ред за предявяване на иска за делба – без да се събират предварително държавни такси се отнася и за производството по сметки, което се разглежда в същото производство..... при предявяване на исканията по чл. 286 от ГПК /отм/, респективно чл. 346 от ГПК, не се внася от предявилия претенцията държавна такса, а тя се възлага върху осъдените лица с решението на съда“. ВКС е мотиварал извода си с особения характер на делбеното производство, съдържащо отклонения от общия исков процес, с оглед на това да се прекрати съсобствеността и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея. За разлика от предявяването на иск по общия ред, за предявяване на исканията по реда на чл. 346 от ГПК е създаден облекчен ред 2

– няма изискване за писмена форма и препращане към чл. 127 и 128 от действащия ГПК, претенцията може са бъде предявена и устно в първото по делото заседание след допускане на делбата, ако всички съделители присъстват; единственото изискване е претенцията да е достатъчно конкретизирана. Отклоненията от общия исков процес се разпростират и относно събирането на държавна такса по претенциите по сметки. ВКС е приел, че предявяването на претенция по сметки е хипотеза, аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков процес, в който случай Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК изрично предвижда в т.10, че таксата за присъдените суми за подобрения се събира с решението. По делбата всеки съделител има двойното качество на ищец и ответник, поради което законът говори за искания по сметки, вместо за възражения. По тези съображения, ВКС е приел, че при предявяване на исканията по чл. 346 от ГПК не се внася предварително държавна такса от съделителя, предявил претенцията по сметки, а държавната такса се възлага върху осъдените лица с решението на съда. С оглед на формираната съдебна практика, съобразно разрешението, възприето от Върховния касационен съд, обжалваният съдебен акт на Софийския районен съд се явява неправилен и следва да бъде отменен.

МотИ. така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 12.11.2025 г., постановено по гр.д. № 72313/2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав, с което е прекратено производството по делото по заявена от И. С. В. претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, вр чл.31, ал.2 от ЗС.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване съдопроизводствените действия по предявените искове.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14960 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. В. против определение от 12.11.2025 г. по гр.д.

№ 72313/2019г. на СРС, с което е прекратено производството по заявена от жалбоподателя претеция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, вр чл. 31, ал.2 от ЗС.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на определението.

Твърди, че не дължи предварително заплащане на държавна такса върху заявена претенция по сметки по чл.346 от ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС – определение № 512/19.11.2010 г. по чгр.д. № 411/2010 г. на ВКС, решение № 3571/13.10.1983 г. по гр.д. № 2226/1983 г. на ВС, решение № 2077/03.11.1967 г. по гр.д. № 1416/1967 г. на ВС, определение № 4173/20.09.2024 г. по чгр.д. № 3142/2024 г. на ВКС, определение № 210/23.09.2022 г. по чгр.д. № 2391/2022 г. на ВКС. Моли съда да отмени обжалавното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените деяствия.

Ответникът по жалбата Н.А.Х. я намира за неоснователна. Позовава се на чл. 355, изр.2 от ГПК. Моли съда да отхвърли жалбата.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 72313/2019г. пред Софийския районен съд е делбено във втора фаза на делбата.

С молба от 02.06.2025 г. е предявена претенция по сметки от един от съделителите И.

С. В. с правно основание чл. 346 от ГПК, вр чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение 1 за лишаване от право на ползване на недвижим имот.

С определение от 01.10.2025 г. съдът е приел за разглеждане в делбеното производство претенцията по сметки, предявена от И. С. В..

Със същото определение съдът е оставил без движение претенцията по сметки и е указал на ищеца И. С. В. в едноседмичен срок да заплати държавна такса в размер на 4 % от претендираната сума.