Решение № 580 от 08.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512325 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. И. Ж. срещу решение от 03.10.2022 г. по гр.д. №12993/2022 г. на Софийския районен съд, 56 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Т.С. ЕАД кумулативно съединени искова с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ за признаване на извършеното със заповед №12/10.01.2022 г. уволнение за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ при ответното дружество, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 11.01.2022 г. – 11.07.2022 г. в размер на 7800,00 лв., като неоснователни.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад е непълен, както и че не е взел предвид изявленията на ответното дружество, че щатната длъжност, заемана от ищеца, е преминала в новото обособено звено, включващо щатна длъжност със същите трудови функции, но с ново различно наименование, което представлява признание по смисъла на чл.175 ГПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение по чл.118 КТ, както и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор. Твърди още, че първоинстанционният съд не е разгледал възраженията, че процесната уволнителна заповед не е издадена от оправомощено лице и че ищецът е синдикален член. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените кумулативно съединени искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С. ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва 1 жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

СРС, 56 състав, е сезиран от И. И. Ж. с искова молба, с която срещу „Т.С. ЕАД се предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 КТ, като ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата.

Сочи, че уволнението и е незаконосъобразно, тъй като не е спазено задължителното предизвестие по чл.326 ал.2 КТ, процесната уволнителна заповед е немотивирана, не е налице реално извършено съкращение, а същото е привидно – трудовите функции на ищеца се изпълняват от други служители, не е извършен задължителният подбор, а и решението за съкращение не е взето по установения ред, както и че извършената реорганизация е незаконосъобразна.

По делото не е спорно, и се установява от представените трудов договор №112/29.10.2015 г. и допълнителни споразумения към него, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ в ответното дружество. Трудовото правоотношение на страните е прекратено със заповед №12/10.01.2022 г. на изп. директор на ответното дружество на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ- поради съкращаване в щата, считано от датата, следваща датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 10.01.2022 г. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 11.01.2022 г.

Съгласно трайната практика на ВКС предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /така решение №160/01.06.2016 г. по гр.д. №222/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.

Неоснователно е твърдението на ищецът, че процесната уволнителна заповед е 2 немотивирана. Същата по съдържание отговаря на изискванията за мотивираност – посочени са ясно и конкретно основанието за прекратяването на трудовия договор на ищеца с ответното дружество – чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ – поради съкращаване в щата.

Доколкото в исковата молба ищецът не е въвел доводи за незаконност на уволнението, касаещи издаването на процесната уволнителна заповед от неоправомощено лице, и нарушаването на сключения КТД и присъединяването на ищеца към него, както и че същата е синдикален член, то и правилно първоинстанционният съд не е разгледал тези възражения. Същите не следва да бъдат разглеждани и от въззивната инстанция, тъй като, както вече бе посочено, не са посочени от ищеца с исковата молба. Въззивният съд следва да се произнесе по правилността на обжалваното решение само относно наведените с исковата молба факти, водещи до незаконност на уволнението на ищеца.

Уволнението по чл.328 ал.1 т.2 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно: решение на компетентния орган, взето по надлежния ред, за намалявана, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на предприятието и действително премахване, намаляване на същите, считано от влизане в сила на новото щатно разписание. Съгласно ТР №5/2019 г. на ОСГК на ВКС, о снованието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.

При премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ – закриване на част от предприятието, или на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ – съкращаване на щата, като изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.

В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението, т.е. че съответната трудова функция е премахната. Въпросът за необходимостта на премахване на съответната длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Съгласно трайната практика на ВКС /решение №94/01.07.2013 по гр.д. №1301/2012 г., III ГО, решение №873/18.01.2011 по г р.д. №1757/2009 г. , IV ГО, решение №169/12.20.2016 г. по гр.д. №2023/2016 г., ІІІ ГО и др./ работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328 ал.1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието п о чл.220 ал.1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл.328 ал.1 КТ. То няма значение за законосъобразността на уволненията по чл.328 ал.1 КТ, а за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Ето защо, следва са се приеме, че съдържащото се в исковата молба оплакване за незаконосъоразност на процесното уволнение предвид невръчване на предизвестие е неоснователно, както правилно е приел и СРС.

От събраните по делото доказателства /протокол №49 от заседанието на УС на ответното дружество, проведено на 18.11.2021 г., длъжностно разписание на персонала в дружеството-ответник към 17.11.2021 г., утвърдено от изп. директор и длъжностно 3 разписание на персонала в дружеството-ответник към 15.12.2021 г., утвърдено от изп. директор/ се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е доказал реално премахване на единствената щ.бр. за длъжността на ищеца „Експерт присъединяване на нови обекти“ в отдел „Развитие на ТПМ и присъединяване на нови клиенти“ в дирекция „Експлоатационна дейност“ по новото щатно разписание, в сила от 15.12.2021 г. Съдът намира, че е налице решение за съкращение на щата, взето от компетентния орган, утвърдено е ново щатно разписание, отразяващо действителното съкращение на щата, предхождащо датата на уволнението на ищеца.

Въззивният съд намира обаче, че в настоящия случай е налице т. нар. фиктивно съкращаване на щата. Т. нар. фиктивно съкращаване на щата е налице в случаите, в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата и функция в съществените и права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност.

Съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ има само тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата.

Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл са решение №179/20.10.2015 г. по гр.д. №5408/2014 г. на III ГО на ВКС и решение №17/31.01.2013 г. по гр.д. №1168/2012 г. на IV ГО на ВКС и др. Не е налице съкращаване на щата, ако съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата, като за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика.