Решение № 2788 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20221100509523 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ срещу решение № 20049184/20.07.2022 г., постановено по гр. дело № 7192/2020 г. по описа на СРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. П. К. на основание чл. 187, ал.

7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1591,01 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода 05.02.2017 г. до 31.12.2019 г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2020 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 211,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.04.2017 г. до 26.01.2020 г.

В жалбата се прави оплакване, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по Закона за Министерство за вътрешните работи (ЗМВР) е 8 часа (8:8=1, което е равно на коефициент 1), а не е равно на коефициент 1.143 (7 часа:8 часа) по смисъла на Кодекса на труда (КТ).

Според жалбоподателя не е налице празнота в закона, а специална законова уредба, 1 поради което правилата на чл. 136 чл. 140, ал. 1 КТ и чл. 9, ал. 2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) не намират приложение.

Моли въззивната инстанция да отмени решението на СРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу ответника осъдителни искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна П. П. К., в който се изразява становище за неоснователността на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по доводите на жалбоподателя за правилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

В настоящото производство не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани с валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът П. К. е изпълнявал държавна служба в сектор „Охрана на обществения ред“ при Зонална жандармерийско управление – гр.

Пловдив, в рамките на което е полагал труд на 12-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа (8 часа), при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период.

Съгласно експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), което въззивният съд кредитира, тъй като е изготвено компетентно, обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които спортният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен, през исковия период, а именно от 2

05.02.2017 г. до 31.12.2019 г., служителят е отработил общо 392 бр. 12-часови дежурства, от които 197 нощни дежурства или 1576 нощни часа. Според вещото лице общият брой отработени часове след превръщане на нощните часове в дневни е 1802 часа, а след превръщането на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 - 225 часа. Посочено е, че размерът на главницата, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 05.02.2017 г. до 31.12.2019 г., възлиза на 1591,01 лева, а размерът на обезщетението на забава – 211,48 лева, считано от първото число на месеца, следващ тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение до датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020 г.

Отговор на спорния по делото въпрос относно това кое е приложимото право е даден в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС (ТР). Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, а следва да намери приложение специалния закон (ЗМВР) и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой на часовете, поради което няма основание за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.

В императивната норма на 187, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е „8 часа дневно“, което означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22,00 часа до 6,00 часа. Съпоставката на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се аргументира с основните функции на МВР, уредени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, а именно: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарната безопасност и защита на населението. Разяснено е, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР 3 законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал.

1 ЗМВР), по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др.

В цитираното ТР е посочено, че разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, който предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

През исковия период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР е издадена и приложима Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, влязла в сила от 02.08.2016 г. (отм. с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС, влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020 г. с ДВ, бр. 4). В чл. 3, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

През процесния период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час от 22,00 часа до 6,00 часа или за част от него на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.

Идентична е разпоредбата на чл. 9 Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния 4 период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не се съдържа аналогична на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма, предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а не следва да бъде тълкувана като празнота в закона, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото с решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС) е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т. 80). Съгласно решението на СЕС Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.

Посочва се обаче, че за полагащите труд през нощта следва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. А такива компенсаторни механизми са предвидени в националната ни нормативна уредба.