Решение № 8155 от 05.12.2017, Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е град София, 05.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ

МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА

АНГЕЛОВА

МИЛЕН

ЕВТИМОВ при секретаря Мариана Ружина, и с участието на прокурора от Софийска градска прокуратура Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 12432 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от

Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, вх. № 1100276 от 27.06.2016 г., на молителката Я.И.Т., подадена чрез пълномощник адвокат Й.Б., срещу Решение № 6899 от 19.05.2016 г., постановено по гр. дело № 3213 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 86-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на Я.И.Т., ЕГН **********,***, с правна квалификация чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. 1 от Закона на гражданската регистрация (ЗГР) – за допускане на промЯ.на пола й от женски на мъжки. Оставил е без уважение молбата на Я.И.Т., с правна квалификация чл. 19, ал. 1 ЗГР – за допускане на промЯ.на имената й на А.И.Т..

В жалбата се твърди, че първоинстанционното Решение било изцяло неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателката в ЗГР не се поставяло изисквания промЯ.та на пола задължително да се предхожда от хирургическа интервенция за промЯ.на половите белези, и от друга страна подобно изискване противоречало на чл. 128 НК (тежка телесна повреда с причиняване на детеродна неспособност). Важно била установената по медицински път ”транссексуалност” на лицето, и как се самоидентифицира самият човек, като се цели постигане на психичния му комфорт. В този смисъл са развити подробни съображения за постановени съдебни решения от български окръжни съдилища. Сочи се, че в настоящия случай полът на жалбоподателката, който бил определен при раждането й, бил чиста фикция, която била наложена през цялото й съществуване, без тя да е имала до момента възможност да изрази пред Държавата личното си самоопределение. Предвид което отказът на компетентния съд да уважи това нейно право бил в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 8 ЕКЗПЧОС и съответно нарушавал гарантираните човешки права на лицето и позитивните задължения на държавата. Съобразно изложеното жалбоподателката моли да бъде отменено Решението на първоинстанционния съд и въззивният съд да постанови друго Решение, с което да допусне исканата от Я.И.Т. промЯ.в данните за гражданско състояние – относно пола и името й. Жалбата се поддържа в хода на въззивното производство, от пълномощника на въззивницата.

Столична община - Район ”С.” и Район ”П.”, както и Софийска районна прокуратура не са подали отговори на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция Софийска градска прокуратура изрази становище в съдебно заседание да бъде постановено Решение, с което да бъде уважена въззивната жалба.

Столична община не взе участие в настоящото производство и не изрази становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Я.И.Т.. Молителката е твърдяла, че е родена на *** г., като в удостоверението й за раждане била записана като лице от женски пол.

Твърдяла е, че през годините винаги се е усещала по – различна от другите момичета. През целия си живот се чувствала като момче. С течение на времето тежкото чувство за непринадлежност към женския пол се засилило, и в молителката настъпили депресивни състояния. Молителката започнала да се представя с мъжко име ”А.” и с това име била популярна в социалните среди, всички я въприемали като мъж. Твърдяла е, че от есента на 2008 г. живеела в Нюрнберг, Германия, където била студент и работела. Сочила е, че последните 4 години се лутала между решението да направи физическа промЯ.и пълно отрицание на тази идея в страха от социална изолация. Това се променило през 2013 г., когато молителката решила, че ще го направи и започнала да търси помощ от специалисти, тъй като се запознала с положението на транссексуалните хора в Германия. В този смисъл проучила възможностите, които предлагала медицината и психологията и започнала да предприема решително стъпки към достигането на желаната от нея промяна. Молителката е твърдяла, че от м. септември 2013 г. започнала да посещава психолог, който работел с нея по тази тема. От тогава молителката започнала да изпълнява ”всекидневен тест”, който включвал носене на мъжки дрехи, аксесоари и др., използване на мъжко име и местоимения в обществото, доколкото условията го позволявали. Оттогава молителката живеела като мъж по всички показатели. Твърдяла е, че на 20.06.2014 г. започнала по съвет на лекар заместваща хормонална терапия, която се състояла в приемане на ”тестостерон”, чрез инжекции. Тази терапия се провеждала в клиника в Нюрнберг под ръководството на гинеколог, който се занимавал с транссексуални мъже. Сочила е, че към момента вече нямала менструален цикъл и физиологически тялото й започвало да се доближава до мъжкото тяло. Сочила е също, че от м. юни 2014 г. се срещала веднъж на 3 месеца с психиатър, който наблюдавал цялостното й състояние и следял случващите се промени. Мнението на специалистите, които се занимавала с проблема на молителката, било единодушно, че при нея ставало дума за транссексуално състояние на жена към мъж. В молбата се сочат и доводи относно исканата промЯ.на пола и името, свързани с пречки в университета и в работата на молителката в Германия, тъй като тя разкрила своята транссексуалност на колегите и преподавателите си, срещнала голямо разбиране и подкрепа от тях, но не можела да смени името си, тъй като липсвал официален документ и се получавали неприятни ситуации при комуникациите й, когато молителката се представяла с име ”А.” (а в трудов договор, договор за наем, ел. поща и акаунт показвали друго име). Молителката е твърдяла, че липсата на хармония между начина, по който се чувствала и възприемала, и свързаността й с женския пол, била съществена пречка за пълноценно интегриране в обществото. поведението, визията и характерът й били на лице от мъжки пол, като хората я възприемали като мъж, но когато се налагало да представи документ за самоличност или да разкрие истинското си име, изпадала в конфузна ситуация, често имала проблеми и с недоверието от това обстоятелство. Предвид разстройството на половия идентитет съществувало противоречие между начина, по който изглеждала и се чувствала молителката – като лице от мъжки пол, и отбелязванията в документите й за самоличност и актовете за гражданско състояние – като лице от женски пол. Молителката е сочила, че желанието й да промени пола си било сериозно и непоколебимо, за да можела да функционира и се чувства пълноценна в обществото. Предвид което молителката е искала да бъде постановено съдебно Решение, с което съдът да установи, че е лице от мъжки пол, и да се допусне промЯ.в акта за раждане в частта относно пола – от ”женски” пол да се промени на ”мъжки” пол, и в този случай да се допусне промЯ.на ЕГН, както и да се допусне промЯ.в собственото й име от ”Яна” на ”А.” и бащиното и фамилното име да бъдат изписани със съответните окончания за мъжки род – И.Т., като тази промЯ.също да бъде отразена в акта за раждане на молителката.

В хода на първоинстанционното производство от писмената доказателствена съвкупност в първата инстанция е установено, че молителката е родена на *** *** и е била вписана в акт за раждане № 39, съставен на 25.04.1988 г. в Район ”С.”, Столична община, Област – София, с имената Я.И.Т., ЕГН **********, с пол ”женски” и родители – М.К.Т. и И.И.Т., за които обстоятелства по делото е прието удостоверение за раждане на Я.И.Т., издадено от ОбНС ”С.” – София. По делото е приета и лична карта на Я.И.Т., с отразяване на нейния женски пол и в тази връзка ЕГН.

В първата инстанция е приета писмена доказателствена съвкупност, от която се установи, че молителката е започнала на 27.06.2014 г. да посещава психиатър в Германия, с преглед и на 25.09.2014 г.

В тези документи са посочени три диагнози – дистимия, съмнение за мъжка идентичност при женски пол (женска към мъжка транссексуална идентичност) и разстройство на половия идентитет. Като оценка и препоръка за лечение се сочи ”изглежда, че е налице транссексуално развитие”.

Установи се, че молителката е провеждала амбулаторно психотерапевтично лечение в Германия и по нейно желание е започнало обсъждане на въпроса за започване на хормонално лечение с инжектиране интрамускулно на ”тестостерон” и такова лечение е започнало на 01.08.2014 г. (документ от Амбулаторен медицински център към Клиника - Нюрнберг от 22.09.2014 г.). Установи се също от приетите писмени доказателства Доклад за резултати и оценка от 01.09.2015 г. от медицински център Хуманна генетика, Мюнхен, и удостоверение от 06.07.2015 г. от Амбулаторен медицински център, Клиника – Нюрнберг, че Я.Т. е с нормален женски кариотип (женски фенотип) и поради транссексуализъм провежда хормоналан терапия с тестостерон, като в резултат на това стойностите на тестостерона са в референтните граници за мъже.

В първата инстанция е изслушана съдебно – психиатрична и сексологична експертиза (СПСЕ) на Я.Т., която съдът възприема.

В заключението се сочи, че Я.И.Т. е психично здрава и притежава дееспособност.

При нея е налице транссексуалност – F 64.0 по МКБ (10-та ревизия), която датира от предпубертетна възраст. Я.Т. биологично е лице от женски пол. По независещи от волята й обстоятелства при нея е изградено съзнание за полова принадлежност типична за лице от мъжки пол, което е определящо за начина на функционирането й в социума. Според вещото лице невъзможността за постигане на компромисно и в значителна степен на удовлетворително за личността хармонизиране между съзнанието за полова принадлежност, гражданския пол и телесната схема е източник на хроничен стрес, който с течение на времето може да стане причина за телесни и/или психични заболявания.

В първата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел С.Д.. Заявила е, че познавала молителката от 2001 – 2002 г., и я възприемала като мъж, откакто се познавали не се е държала като типична жена. В Германия св. Д.гостувала на молителката и всички там я възприемали като мъж и й казвали А. от около година и половина – две години.

Във въззивната инстанция е приет като доказателство за новонастъпило обстоятелство медицински документ от 26.08.2016 г., издаден от Център за хирургия в Болница на област Бамберг, в заверен превод от немски език, от който се установи, че жалбоподателката Я.И.Т. е с диагноза

”Относителна макромастия при транссексуализъм жена към мъж”. На същата е била извършена операция ”мастектомия” от двете страни.

Във въззивната инстанция е изготвена и изслушана съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), с вещо лице ендокринолог, чието заключение съдът намира за обективно и го възприема. В заключението се сочи, че Я.Т. провежда хормонална терапия при транссексуализъм от жена към мъж от м. юни 2014 г. до преди 3 месеца с ”тестостерон”, а от 3 месеца – с друг препарат ”Небидо” до момента. Вещото лице изясни, че въз основа на провежданата хормонална терапия с ”тестостерон” и при съответното й спиране се намалява интензивността на изява на вторичните полови белези, а именно окосмяването мъжки тип по лицето, тялото и краката. Въз основа на провежданата хормонална терапия от м. юни 2014 г. жалбоподателката има вторични полови белези към мъж – окосмяване на тялото, брада, преразпределение (леко разширяване на раменния пояс при спортуване в хода на лечението и съответно леко намаляване на размерите на ханша), плътен нисък глас, мъжка пострижка и при разговор и контактуване визия, вторични белези и поведение на мъж. Според вещото лице по СМЕ провежданата хормонална терапия от жена към мъж, заедно с проведената оперативна интервенция (двустранна мастектомия) допринася за потвърждаване на мъжкия пол на въззивницата и показва сериозността на лицето за промЯ.на данните относно гражданския му пол. Въззивницата била с намерение и подготовка за провеждане на пластика и на гениталиите, за което били проведени първоначални консултации и запитвания. В съдебно заседание вещото лице заяви, че след запознаване с медицински документи, представени от въззивницата, станало ясно, че същата получава ”тестостерон” по Здравната каса на Германия, където лицето живее и работи. Вещото лице изясни също, че ако престане лицето да си поставя ”тестостерон”, както и при здравите мъже в една определена възраст, реално намалява изразеността на вторичните полови белези. Вещото лице сравни този процес и при жените, при които доминира ”тестостерона” – така нар. ”поликизтозна болест”, която има хронично рецидивиращ ход и при която болест също е налице характерно по - силно окосмяване.