Решение № 106 от 22.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Горна Оряховица, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ 1.НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200116 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Д. К. останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 22-0350-000058/11.04.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на основание чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева/ 127,82 EUR/ за това, че е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Поддържа, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага, че в конкретния случай наказателното постановление е връчено почти четири години след датата на твърдяното нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от редовно упълномощения защитник адв. Д. Г. от САК /л. 30/, с което поддържа, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като нарушението не е доказано. Отделно твърди, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на разноски по делото.

НАЧАЛНИК РУ В ОДМВР ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ СТРАЖИЦА,

1 редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН серия GA № 491587/14.03.2022 г. Ц. Т. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, в присъствието на свидетеля Д.

Н. Д. констатирал, че на 14.03.2022 г. в 14:47 часа Д. Д. К. управлявал в гр.

Стражица, посока към центъра на гр. Стражица собствения си лек автомобил „Ауди КУ 5“ с рег. № *******, като при извършена справка с РСОД се установява, че автомобилът няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2022 г. С. отразил, че с описаното деяние К. виновно е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Актът бил връчен на К. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по акта.

Въз основа на съставения АУАН Д. Х. М. – Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица /упълномощен със Заповед № 366з-4485 от 30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР Велико Търново – вложена на л. 16 като доказателство по делото/ издал против Д. Д. К. обжалваното Наказателно постановление № 22-0350-000058/11.04.2022 г.

Постановлението е връчено на К. на 01.02.2026 г. и на 13.02.2026 г. последният депозирал жалба срещу наказателното постановление чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

От справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и приложената застрахователна полица № BG/22/122000774441/14.03.2022 на ЗК „Лев Инс“ АД /л. 46/ се установява, че за МПС с рег. № ******** към 14.03.2022 г. към 14:47 часа няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. На 14.03.2022 г. за МПС с рег. №****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 14.03.2022 г. 15:37 часа и крайна дата 14.03.2023 г.

23:59 часа, видно от приложената застрахователна полица № BG/22/122000774441/14.03.2022 на ЗК „Лев Инс“ АД.

От приложената Справка за нарушител от региона се установява, че жалбоподателят Д. Д. К. от 2016 г. е наказан с 4 бр. наказателни постановления и 5 бр. фишове за извършени нарушения по ЗДвП. Има издадени 2 бр. ЗППАМ. Няма наложени наказания за нарушения по КЗ.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи от 2 съвкупната преценка на показанията на свидетеля Д. Н. Д. и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен преди изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била осигурена възможността да възрази против констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта и в тридневен срок от неговото съставяне.

Видно от заповедта на л. 16 от делото, Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица е бил компетентен да се произнесе по административнонаказателната преписка. Наказателното постановление е издадено преди изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че НП му е връчено след четири години, т.к. липсва законово изискване за срок, в който да бъде връчено НП. Връчването на НП след четири години по никакъв начин не ограничило правото на защита на наказаното лице, което е инициирало настоящото производство.

Предвид изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 14.03.2022 г. От приложената към АНП Докладна записка рег. № 268р-7230/08.03.2024 г. /л. 10/ се установява, че са били предприети действия по връчване на обжалваното НП, поради което давността е прекъсвана и не следва да се прилага срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а следва да се приложи този по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

От събраните доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че на 14.03.2022 г. в 14:47 часа в гр. Стражица жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил „Ауди КУ 5“ с рег. № *********, като не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за сключване на 3 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. С това свое деяние жалбоподателя т е осъществил състава на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетеля Д. Н. Д. и приетите по делото писмени доказателства – справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и приложената застрахователна полица № BG/22/122000774441/14.03.2022 на ЗК „Лев Инс“ АД.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че жалбоподателят Д. Д. К. формално е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан.

Съдът счита, че извършеното нарушение от К. осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен случай този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед наличието на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

АНО не е отчел редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи по – ниска обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На първо място, от събраните доказателства се установява, че на 14.03.2022 г. непосредствено след извършване на проверката за МПС с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 14.03.2022 г. 15:37 часа и крайна дата 14.03.2023 г. 23:59 часа, видно от приложената застрахователна полица № BG/22/122000774441/14.03.2022 на ЗК „Лев Инс“ АД. Поради това неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното моторно превозно средство е с незначителни вредни последици. На второ място, от 2016 г. жалбоподателят е наказан с 4 бр. наказателни постановления и 5 бр. фишове за извършени нарушения по ЗДвП и няма данни да е извършил други нарушения по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Всички тези факти обуславят извод, че конкретното нарушение се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице 4 предпоставки случаят да бъде определен като маловажен.

В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.

С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и да отмени обжалваното наказателно постановление, като за постигане на целите, регламентирани с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.

Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл.

144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минималния размер. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т.

6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР Велико Търново /в структурата на която е административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Д. Д. К. направените по делото разноски в размер на 200,00 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие /л. 32/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0350-000058/11.04.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на Д. Д. К. от гр. **********, с ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 1, във вр. с чл.

461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 лева/ 127,82 EUR/ за това, че е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ И ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Д. К., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.