Решение № 121 от 11.03.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Казанлък, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510100930 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Р.Т.М.-Т. – Управител, с пълномощник адв. М. Х., преупълномощена от адв. Ж.Д., със съдебен адрес: ****, телефон: ****, против О. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: **** и Н. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ****. Ищецът твърди, че на **** г. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, без обезпечение между „О.Б.Б.“ АД и О. Ю. А., ЕГН ********** - кредитополучател и Н. Р. А., ЕГН ********** съдлъжник по смисъла на чл. 121 и следващите от ЗЗД, по силата на който Кредиторът отпуснал на съдлъжниците кредит в размер на 4600,00 лв., а те се задължили да възстановят получения кредит чрез 60 месечни анюитетни погасителни вноски, считано от 15.09.2016 г. на всяко 15-то число от месеца.

Договорено било, че редовната главница по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент (РЛП) пазарен индекс 6 месечен Sofibor за кредити в лева и фиксирана надбавка от 8,350 пункта. Към момента на сключване на договора РЛП на ОББ за физически лица в лева бил в размер на 0,506 процента. Лихвеният процент към датата на сключване на договора бил в размер на 8,856% годишно.

Договорено било, че годишният процент на разходите по кредита към датата на отпускане на кредита бил в размер на 10,78%. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита бил 15.08.2021 г. Съдлъжникът се задължил солидарно при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД за всички задължения на Кредитополучателя. Кредитополучателят и съдлъжникът не извършвали 1 надлежно плащания, с които да погасяват задължението си по начина, договорен с гореописания договор за кредит, поради което останал непогасен остатък в размер на 1 427,65 лева - главница и 271,90 лева - договорна лихва.

Сочи, че на 15.12.2021 г. между „О.Б.Б.“ АД (правоприемник на „С.“ АД), ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, бил сключен договор за цесия, по силата на който, задълженията на О. Ю. А., ЕГН ********** и Н. Р. А., ЕГН **********, произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от **** г. било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на длъжниците били изпратени писмени уведомления за извършената цесия, както следва: На 21.06.2022 г. с пратка с № **** на пощенски оператор „****“ ООД на длъжника О. Ю. А., на посочения в договора за кредит адрес: **** било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“, с което го уведомява, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Със същата пратка на ответника било изпратено и писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.

Видно от приложеното към настоящата молба известие за доставяне № **** на пощенски оператор „****“ ООД писмото било връчено лично на получателя О. А. на 07.07.2022г. На 05.09.2022 г. с пратка с № **** на пощенски оператор „****“ ООД на съдлъжника Н. Р. А. на посочения в договора за кредит адрес: **** било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“, с което го уведомява, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Със същата пратка на ответника било изпратено и писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Видно от приложеното към настоящата молба известие за доставяне № **** на пощенски оператор „****“ ООД писмото било връчено чрез лице от домашните - Р.Б. - снаха на 13.09.2022 г. Твърди, че задължените лица били надлежно уведомени за промяната на кредитора им. На основание описаното по-горе, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД придобило от „О.Б.Б.“ АД едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Договорът за цесия обвързал подписалите го страни в момента на сключването му, в момента на връчване на изявленията по чл. 99 от ЗЗД, обвързал и задължените по договора за кредит лица. Поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение, мотивирало новия кредитор „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на 2

Заявление до Районен съд гр. Казанлък за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По повод на горното заявление било образувано ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на PC-Казанлък, по което дело била издадена оспорената от длъжниците заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената Заповед за изпълнение ответниците подали възражение, за което ищцовото дружество било надлежно уведомено със съобщение връчено на 22.03.2023 г. Сочи, че към настоящия момент погасяване на задължението на О. Ю. А. и Н. Р. А. по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от ****г. не било осъществено. Процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че не му било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че О. Ю. А., ЕГН ********** и Н. Р. А., ЕГН **********, дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ООД гр. София в условията на солидарност сумата от 1427,65 лева - неизплатена главница и 271,90 лева - договорна лихва за периода от **** г. до 15.08.2021 г., посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд-Казанлък, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв. И. Н. от АК-С.З.. Заявява, че оспорва предявения иск като частично основателен по следните съображения:

Счита, че предявения иск бил частично основателен, тъй като както вече ответниците изложили писмено във възраженията си, депозирани по ч. гр. д.

№ ****/**** г. по описа на КРС, те не дължали на ищеца изцяло претендираната от него сума в размер на 1427,65 лв. Това било така, защото на 14.12.2021 г. първият ответник - О. Ю. А., заплатил своевременно на цедента - Банка „ОББ“ АД, по-голямата част от дълга, а именно сумата в размер на 1000,00 лева. Договорът за цесия между цедента - Банка „ОББ“ АД /кредитор на ответниците/ и цесионера - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД бил сключен на 15.12.2021 г. т. е. ден по-късно след като ответникът А. коректно и своевременно превел на кредитора си цедент сумата в размер на 1000,00 лв.

Предвид това обстоятелство, странно защо цедента - Банка „ОББ“ АД прехвърлил на следващия ден 15.12.2021 г. на цесионера цялото си вземане в размер на 1427,65 лв., а не само сумата в размер на 427,65 лв. По отношение на претенцията на ищеца да му бъде заплатена от ответниците договорна лихва в размер на 271,90 лв. за периода **** г. до 15.08.2021 г. прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД „с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания“. Безспорно това вземане, договорна лихва, която ищецът претендирал от ответниците за периода **** г. до 15.08.2021 г. попадало в 3 хипотезата на нормата чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и същата била погасена по давност, с изтичането на предвидения за този вид вземания тригодишен давностен срок, съгласно цитираната по-горе правна норма от ЗЗД. В този смисъл била константната съдебна практика на ВКС и на съдилищата.

Предвид гореизложеното, счита предявения срещу ответниците иск за частично основателен, поради което моли съда да постанови решение, с което да остави същия без уважение за изцяло претендиралата от ищеца сума в размер на 1427,65 лв. и да уважи същия само за сумата в размер на 427,65 лв., която сума ответниците дължали реално на ищцовото дружество. Моли съда да бъде оставена без уважение и да бъде отхвърлена претенцията на ищеца да му бъде заплатена от ответниците договорна лихва в размер на 271,90 лв. за периода **** г. до 15.08.2021 г. поради изтичане на погасителната давност за това вземане съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД.

Претендира разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна.

Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/**** на РС - Казанлък, на 20.10.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/****г., с която е разпоредил, че О. Ю. А., ЕГН ********** и Н. Р. А., ЕГН **********, дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ООД гр. София в условията на солидарност сумата от 1427,65 лева - неизплатена главница и 271,90 лева - договорна лихва за периода от **** г. до 15.08.2021 г., дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Заповедта е надлежно връчена на длъжниците, които в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК са депозирали възражения, поради което съдът е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането, което обосновава интереса от образуване на настоящото производство.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по договор за кредит от **** г., чието вземане на кредитора е цедирано на заявителя.

От приложените писмени доказателства в настоящото исково производство, на **** г. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, без обезпечение между „О.Б.Б.“ АД и О. Ю. А., ЕГН ********** - кредитополучател и Н. Р. А., ЕГН ********** - съдлъжник по смисъла на чл. 121 и следващите от ЗЗД, по силата на който Кредиторът отпуснал на съдлъжниците кредит в размер на 4600,00 лв., а те се задължили да възстановят получения кредит чрез 60 месечни анюитетни погасителни вноски, считано от 15.09.2016 г. на всяко 15-то число от месеца. Договорено 4 било, че редовната главница по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент (РЛП) пазарен индекс 6 месечен Sofibor за кредити в лева и фиксирана надбавка от 8,350 пункта. Към момента на сключване на договора РЛП на ОББ за физически лица в лева бил в размер на 0,506 процента. Лихвеният процент към датата на сключване на договора бил в размер на 8,856% годишно. Договорено било, че годишният процент на разходите по кредита към датата на отпускане на кредита бил в размер на 10,78%. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита бил 15.08.2021 г. Съдлъжникът се задължил солидарно при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД за всички задължения на Кредитополучателя.

На 15.12.2021 г. между „О.Б.Б.“ АД, ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, бил сключен договор за цесия, по силата на който, задълженията на О. Ю. А., ЕГН ********** и Н. Р. А., ЕГН **********, произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от **** г. било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.