Решение № 6169 от 20.08.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 20.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16849 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 437042 от 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 6983/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д.Д. искове, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 185, 79 лв., от която: сумата от 158, 37 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., сумата от 24, 24 лв. – цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 3, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 61501/2016 г. на СРС, 150 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв.

- разноски в заповедното и сумата от 575 лв. - разноски в исковото производство. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца: „Н.И.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата С.Д.Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че производството по делото е недопустимо поради липсата на идентичност между заявените в исковото производство претенции и предмета на заповедта за изпълнение. Счита, че решението е и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди в периода м.08.2014 г. - 04.12.2014 г., тъй като е придобила правото на собственост по силата на постановление за възлагане, влязло в сила на 07.02.2014 г. Въводът във владение обаче е извършен едва на 04.12.2014 г., поради което до посочената дата не е имала възможност да ползва топлоснабдения имот. Също така не е депозирала заявление за откриване на партида за имота на нейно име. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява редовност на абонатната станция в сградата на етажната собственост и на общия топломер в абонатната станция. Счита, че неправилно решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове изцяло, като й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца – ТАЕС „Н.И.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата С.Д.Д. е клиент на топлина енергия за битови нужди в качеството на собственик на топлоснабден имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, ж .к. „*******, като му дължи сумата от общо 185, 79 лв., от която: сумата от 158, 37 лв. – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., сумата от 24, 24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение, както и сумата от 3, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху нея. Във връзка с подадено на 28.10.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 61501/2016 г. по описа на СРС, 150 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата С.Д.Д. е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага съображения за недопустимост на производството по делото поради липсата на идентичност между заявените в исковото производство претенции и предмета на заповедта за изпълнение. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди в периода м.08.2014 г. - 04.12.2014 г., тъй като е придобила правото на собственост по силата на постановление за възлагане, влязло в сила на 07.02.2014 г., но въводът във владение е извършен едва на 04.12.2014 г., поради което до посочената дата не е имала възможност да ползва топлоснабдения имот. Твърди, че не е депозирала заявление за откриване на партида за имота на нейно име. Ищецът не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се установи редовност на абонатната станция в сградата на етажната собственост и на общия топломер в абонатната станция. Моли съда да отхвърли предявените искове.

На 28.10.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Д.Д. за сумата от 182, 61 лв. – главница, както и 3, 18 лв. – мораторна лихва за периода 30.09.2014 г. – 25.10.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 108, аб. № 213355, както следва: за доставена топлинна енергия – 158, 37 лв. - главница и за дялово разпределение – 24, 24 лв. главница и 3, 18 лв. - мораторна лихва.

С разпореждане от 04.11.2016 г. по ч. гр. д. № 61501/2016 г. по описа на СРС, 150 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, с която разпорежда длъжникът С.Д.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 182, 61 лв. - за доставена топлинна енергия в периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., заедно със законната лихва от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 3, 18 лв. - за периода 30.09.2014 г. – 25.10.2016 г., като е присъдил на заявителя и разноски в заповедното производство в размер на 325 лв.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 20.01.2014 г. по изп. дело № 20108410401486/2010 г. на ЧСИ рег. № 841, влязло в сила на 07.02.2014 г., на С.Д.Д. е възложен следният недвижим имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, Столична община - Район „Драсна поляна“, ж.к. „Драсна поляна – II част“, на VI етаж в жилищната сграда - блок №

35, вход Д, (стар административен адрес: улица „Стоян Лепоев“ № 55), който апартамент се състои от: дневна, кухня и обслужващи помещения, с площ от 46, 46 кв. м., при съседи: от изток – апартамент № 107, от запад – апартамент № 109, от север – стълбище, от юг – двор, отгоре – апартамент № 111 и отдолу – апартамент № 105, заедно с избено помещение № 2, с площ от 3, 63 кв.м., при съседи: от изток – мазе на семейство Фахри, от запад – мазе на семейство Грънчарови, от север – коридор и от юг — двор, заедно с 0, 62 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, а съгласно схема № 8801/17.02.2014 г. на АГКК-Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: в град София, район „Красна поляна“, ж.к. „Красна поляна — II част“, бл. *******, посочена в документа площ-няма данни, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

68134,1108.47.1.105, над обекта: ***.

Съгласно протокол от 04.12.2014 г. владението на процесния недвижим имот е предадено от страна на длъжника О.В.Л.на купувача С.Д.Д..

Видно от представения протокол от проведеното на 19.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици, те са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ТАЕС „Н.И.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 03.10.2002 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. София, ж. к. „*******, вх.Д и вх.Г, по силата на който дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.

Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Н.И.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. Т.К.по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е била непрекъснато топлоснабдявана в периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., като ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция. За сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатната станция. Дяловото разпределение, извършено от „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Н.И.“ ООД, е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Фирмата за дялово разпределение е изготвила изравнителни сметки за периода на стойност 188, 11 лв. за получаване. Общо фактурираната по прогнозни данни сума за периода е 541, 60 лв., от която: 440, 16 лв. за отопление на имота и 101, 44 лв. за битово горещо водоснабдяване, като в нея не са включени просрочени суми от периоди преди процесния. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цените на топлинната енергия за процесния период. През процесния период в абонатната станция на сградата на етажната собственост е действал общ топломер, който е от търговски тип и е преминал периодично метрологичен контрол. От м.08.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е открила служебно партида на ответницата за процесния имот с аб. № 213355.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б.М., от която се установява след проверка на фактури и в счетоводството на ищеца, че за исковия период са извършени плащания в общ размер на 424, 27 лв., като при ищеца е отразено непогасено задължение в размер на 187, 09 лв., от което: 158, 37 лв. главница за потребена топлинна енергия, 24, 24 лв. за дялово разпределение и 4, 48 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Съгласно констативно - съобразителната част на експертизата, ищцовата претенция за стойността на топлинната енергия е формирана като фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на 541, 61 лв. е намалена с извършените плащания в размер на 424, 27 лв. и увеличена със сума за доплащане от изравняване в размер на 41, 03 лв.