Решение № 10086 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10086 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110158083 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Д. К. срещу „С.К.” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв. - частичен иск от сумата от 312,51 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за потребителски кредит № 659956/02.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът твърди, че на 02.12.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № 659956 със „С.К.” АД, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 1000 лв. Посочва, че в чл. 6 от договора е предвидено, че в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора ищецът трябва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки, или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С.К.“ АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С.К.“ АД за заплащане на тези задължения. В чл. 17 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл. 6 от договора ще причини на заемодателя вреди, за което заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която неустойка се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. В случай, че посочената неустойка стане дължима, заемателят следва да я 1 заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в размер на 259,78 лв., тъй като не е представил обезпечение по кредита. Сочи, че в погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1052,73 лв., а общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция е 1312,51 лв., при срок на кредита - три месеца, фиксиран годишен лихвен процент - 30,24 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 34,80 %. Твърди, че е погасил сумата от 1312,51 лв. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона - на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2, чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД, както и поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че не е спазена предвидената от закона форма, доколкото заемодателят не е представил необходимата преддоговорна информация. Сочи, че в договора не са посочени данни за изчисляване на ГПР, а освен това посоченият такъв е по-нисък от действителния. Счита, че уговорената клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение е недействителна, освен това вземането по същата следва да бъде включено в ГПР. Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, а освен това с нея се заобикаля изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излага съображения и за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че с нея се нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е и нищожна - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди, че уговорената клауза в договора за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави. По тези съображения намира, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, поради което е недействителен - чл. 22 ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, по подробно изложени съображения. Признава, че на 02.12.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 659956 за сумата от 1000 лв. Посочва, че договорът съдържа предвидените в закона реквизити, като ищецът изрично се съгласил с посочените в него клаузи, поради което не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Възразява срещу твърденията на ищеца, че договорът, респективно клаузата за неустойка, са нищожни на посочените основания. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че 2 същите са индивидуално уговорени, респективно че е налице основание за получаването, съответно задържането на сумата.

Страните не спорят и с приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между тях е сключен на 02.12.2020 г. договор за потребителски кредит № 659956, предоставен от разстояние, със соченото от ищеца съдържание, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 1000 лв.

От приетия договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 659956 от 02.12.2020 г. се установява още, че лихвеният процент по кредита е в размер на 30,24 %, а ГПР - 34,80 %, като общо дължимата сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора е в размер на 1052,73 лв. Срокът за погасяване на кредита е три месеца, като вземанията са обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6, ал. 1, Раздел V „Обезпечения“ от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора: 1) да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 16, ал. 1, Раздел VIII „Неустойки“ от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 (очевидно се има предвид чл. 6 от договора), същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението.

3

Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

По делото е приет и Погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който е посочено, че общо дължимата сума по кредита (главница + лихва + неустойка), когато не е осигурена гаранция/поръчител е 1312,51 лв., от която неустойката е в размер на 259,78 лв. и същата се начислява и дължи от заемателя в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави гаранция или поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде предоставена гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция.

Посочени са падежните дати по вноските - 02.01.2021 г., 02.02.2021 г. и 02.03.2021 г. и размер на месечната вноска с неустойка - 437,50 лв. (223,69 евро).

От чл. 12 от приложимите Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и потребителите, се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценката на кредитоспособността кредиторът взема предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения - физическо лице - поръчител или банкова гаранция. В раздел VIII „Обезпечения“ от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.

Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: