Определение № 1048 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 28.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601474 по описа за 2026 година Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Н. Л. – защитника на Н. Х. М. срещу определение от 02.10.2026г. на СГС 40-ти състав, постановено по ЧНД 6540/26г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ години, наложено му по НОХД №17311/2024г. на СРС 134-ти състав за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК с остатък 2 /два /месеца и 15/ петнадесет / дни.

В жалбата на адв.Л. са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че поправителното и възпитателното въздействие при изпълнението на присъдата било постигнато и изпълнени целите на наказанието. Изтъкват се доводи за наличие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, но се оспорват изводите на съда, за категоричността на доказателства, сочещи поправянето на лишеният от свобода. Оспорва се предоставения доклад на ръководството на ЗО „***“ при Затвора гр.***, който бил непълен, неточен, с бланкетни заключения, изготвен без наличие на необходимата експретиза и пряко наблюдение върху поведението на молителя. Оспорва се наличието на опасност рецидив и констатираните дефицити в мисловния процес на осъденото лице. Игнорирани били от съда били положителните промени за поправянето на Н. М., като неправилно била приложена разпоредбата на чл.439а от НПК, при положение, че по-голяма част от специализираните програми и общественополезни прояви не били достъпни за молителя.

Иска се първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Срещу въззивната жалба в законноустановения срок не е постъпило 1 становище от заинтересованите страни.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 2.10.2026г. на СГС, постановено по ЧНД 6540/26г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. Х. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от за срок от 1 /една/ години, наложено му по НОХД №17311/2024г. на СРС за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК с остатък 2 /два /месеца и 15/ петнадесет / дни.

За да направи този извод първостепенния съд е приел, че не са налице всички предпоставки на закона лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен, има все още дефицитни зони в изготвените на основание чл.154 ал.1 и чл.155 ал.1 от ЗИНЗС доклад и оценка от администрацията на Затвора гр.*** относно поведението му, поради което възпитателната дейност спрямо осъдения следвало да продължи, а молбата му за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода Н. Х. М. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една / година при Общ режим, наложено му по НОХД №17311/2024г. на СРС за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК за извършено на 20.04.2024г. в гр.София управление на моторно превозно средство л.а джип „Гранд Чероки“ рег №******** без свидетелство за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ в едногодишен срок след налагането му на административно наказание за управление на МПС без СУМПС.

Преди тази присъда Н. М. е изтърпявал друго наказание лишаване от свобода“ за престъпление по чл.206 и чл.195 от НК.

От материалите по делото се установява, че осъденият Н. М. е започнал да търпи наказанието 1 /една/ година лишаване от свобода наложено му по НОХД №17311/2024г. на СРС на 18.02.2026г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически 7/седем/ месеца и 14/ четиринадесет/дни/, от работа 1/един/ месец и 27/двадесет и седем дни/, от предварителен арест 4 дни или общо 9 /девет/месеца и 15/дни / изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 /два/месеца и 15/ петнадесет/ дни.

За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. М., първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са 2 налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода Н. М. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив на правонарушителя е бил 69 точки, който не е бил променен към настоящият момент. Все още рискът за обществото е среден, въпреки отчетените ресурси на личността като млада, трудоспособна възраст, приемане плана на присъдата и изпълнение на поставените задачи, дължимо поведение към затворническата администрация, рискът от сериозни вреди към обществото все още е в средните нива и не е преодолян, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият полага доброволен труд, като общ работник на външен обект съгласно заповеди №078/17.04.2026г. и №158/30.07.2026г., награждаван е веднъж и не е наказаван.

Осъденият Н. М. показва колебливо поведение в мястото на лишаване от свобода, въпреки, че е адаптиран към пенитерциарнта среда и отношението му към служителите и останалите лишение от свобода е в рамките на дължимото. Въпреки индивидуалната работа с него към настоящиято момент все още са налице дефицитни зони в областите, „Междуличностни взаимоотношения “, както и „Умение за мислене“, което потвърждавата изводите, направени от първостепенния съд, че процесът на поправяне и корекционната работа с осъдения не е приключил. До голяма степен този процес зависи и от личностната мотивация на жалбоподателя, насочена към положителна промяна през оставащия период на изтърпяване на наказанието.

Оценките са извършени в изискуемата от закона форма от компетентните лица, които имат преки и непосредствени впечатления за поведението на лишения от свобода в пенитенциарното заведение и осъществяват работа с него за постигане целите на наказанието.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението му, че този процес е завършил няма как да бъде уважено.

Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че събраните доказателства по делото относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения Н. М. не са убедителни и категорични, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което 3 поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането, изложено във въззивната жалба.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че процесът на пълноценното поправяне на лишения от свобода е започнал, но не е завършил, тъй като не са постигнати всички основни цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – рискът от рецидив и към обществото, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице към позитивна промяна при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите. Не е осъществен и принципа на на прогресивната система на изпълнение на наказанието, видно от това, че режимът при който се изтърпява то не е променен на лек.

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

В конкретния сълучай събраните данни не говорят за наличието на трайна, последователна и категорична промяна, при която поправителният ефект при изтърпяването на наказазанието да е реализиран успешно.

Отчетените в доклада съгласно чл.155 ал.1 от ЗИНЗС дефицитни зони не са преодолени, за да се приеме, че корекционния процес е завършил. Поради това и контролната инстанция приема за правилен извода на първостепенният съд за оставяне молбата без уважение, тъй като целите, заложени в изпълнение на присъдата на този етап не са реализирани в пълен обем.

Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, а чрез съпоставяне и анализ на всички доказателства и данни относно поведението на лишеният от свобода, както положителните от една страна, така и преценка за констатираните дефицитни зони от друга.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения Н. М. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, първи състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.10.2026г. на СГС 40-ти състав, постановено по ЧНД 6540/26г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ години, наложено му по НОХД №17311/2024г. на СРС 134-ти състав за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК с остатък 2 /два /месеца и 15/ петнадесет / дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5