Решение № 9845 от 24.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9845 гр. София, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110166510 по описа за 2023 година

Производството е за делба, във фазата на извършване на делбата.

С решение № 14516/ 26.07.2025г., постановено по гр. дело № 66510/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, е допусната съдебна делба между Р. А. А., С. Р. А. и В.

К. Д. на недвижим имот- апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ********************** по КККР на гр. София, с площ 57,37 кв.м., с административен адрес: *************************, при квоти: Р. А. А.: 9/40 ид.ч., С. Р.

А.: 1/40 ид.ч. и В. К. Д.- 30/ 40 ид.ч. Със същото решение е допусната съдебна делба между Р. А. А., С. Р. А. и Д. И. Д. на недвижим имот- поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 678 кв.м., с административен адрес:

********************** , при квоти: Р. А. А.: 9/40 ид.ч., С. Р. А.: 1/40 ид.ч. и Д. И. Д.: 30/ 40 ид.ч.

С определение от 05.12.2025г. са приети и поставени на разглеждане предявените претенции за възлагане на недивижим имот, както следва: предявената от Р. А. А. искане за възлагане на недвижим имот- апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ********************** по КККР на гр. София, с площ 57,37 кв.м., с административен адрес: *************************, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и на недвижим имот- поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр.

София, с площ 678 кв.м., с административен адрес: **********************, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.

С определение от 05.12.2025г. е приета и поставена на разглеждане предявената претенция за възлагане на недивижим имот, предявена от Д. И. Д. искане за възлагане на 1 недвижим имот- поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 678 кв.м., с административен адрес: **********************, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

С определение от 05.12.2025г. е приета и поставена на разглеждане предявената от В. К.

Д. претенция за възлагане на недивижим имот- апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ********************** по КККР на гр.

София, с площ 57,37 кв.м., с административен адрес: *************************, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.

Относно недвижим имот- апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ********************** по КККР на гр. София, с площ 57,37 кв.м., с административен адрес: *************************:

Относно претенцията на В. К. Д. за възлагане на недивижим имот апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор

********************** по КККР на гр. София, с площ 57,37 кв.м., с административен адрес: *************************, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, може да бъде поставен в дял на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от брака, ако той няма друго жилище.

Фактическият състав на посоченото основание за възлагане изисква имотът да е неподеляем и да е жилищен по предназначение; целият имот да е придобит в режим на СИО. Не е достатъчно в режим на СИО да е придобита само идеална част от имота; на съделителя да е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца, които да се упражняват и фактически. В хипотеза, в която са налице предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключват разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. В т.см. са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 19.05.2004г. по т.д. № 1/ 2004г. на ОСГК на ВКС, т. 7.

Конкретиката на случая сочи, че процесният имот представлява жилище и е неподеляем.

Не са наличе обаче другите предпоставки от фактическия състав на основанието за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК. В настоящия случай съсобствеността между страните не е възникнала в режим на съпружеска имуществена общност, нито на съделителя, който претендира възлагане на имота на това основание е предоставено упражняването на родителски права спрямо ненавършило пълнолетие дете.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на фактическия състав на основанието за възлагане, регламентирано в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, което обуславя неоснователнпстта на претенцията.

Относно претенцията на Р. А. А. искане за възлагане на недвижим имот- апартамент № 68, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ********************** по КККР на гр. София, с площ 57,37 кв.м., с административен 2 адрес: *************************, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискваниятана ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило идеална част отимота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.

При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо- т. 8 от ТР №1/ 2004г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

В практиката на ВКС е прието, че когато част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесена съсобственост. В настоящия случай се установява, че съсобствеността по отношение на процесния недвижим имот е възникнала в резултат на наследствено правоприемство за Р. А.

А. и правна сдела, съответно дарение и договор за издръжка и гледане за С. Р. А. и В. К.а Д., които не са наследници на наследодателя П. П. Д.а.

Изложеното обуславя извод, че в случая има комбинирана съсобственост и недвижимият имот не може да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Изложеното обуславя извод, че не са налице предпоставките на фактическия състав на основанието за възлагане, регламентирано в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, което обуславя неоснователнпстта на претенцията.

Относно недвижим имот- поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр.

София, с площ

***************************;

678 кв.м., с административен адрес:

Относно претенцията на Р. А. Антод за възлагане на недвижим имот- поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 678 кв.м., с административен адрес: **********************, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК.

Както се посочи, фактическият състав на посоченото основание за възлагане изисква имотът да е неподеляем и да е жилищен по предназначение; целият имот да е придобит в режим на СИО. Не е достатъчно в режим на СИО да е придобита само идеална част от имота; на съделителя да е предоставено упражняването на родителските права спрямо 3 ненавършили пълнолетие деца, които да се упражняват и фактически. В хипотеза, в която са налице предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключват разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. В т.см. са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 19.05.2004г. по т.д. № 1/ 2004г. на ОСГК на ВКС, т. 7.

Конкретиката на случая сочи, че процесният имот представлява жилище и е неподеляем.

Не са наличе обаче другите предпоставки от фактическия състав на основанието за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК. В настоящия случай съсобствеността между страните не е възникнала в режим на съпружеска имуществена общност, нито на съделителя, който претендира възлагане на имота на това основание е предоставено упражняването на родителски права спрямо ненавършило пълнолетие дете.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на фактическия състав на основанието за възлагане, регламентирано в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, което обуславя неоснователнпстта на претенцията.

Относно претенцията на Д. И. Д. за възлагане на недвижим имот- поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 678 кв.м., с административен адрес: **********************, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискваниятана ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване. Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило идеална част отимота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.

При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо- т. 8 от ТР №1/ 2004г., т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

В практиката на ВКС е прието, че когато част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесена съсобственост. В настоящия случай се установява, че съсобствеността по отношение на процесния недвижим имот е възникнала в резултат на наследствено правоприемство за Р. А.

А. и правна сделка- дарение за С. Р. А., която не е наследница на наследодателя П.

П. Д.а.

Изложеното обуславя извод, че в случая има комбинирана съсобственост и недвижимият имот не може да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Изложеното обуславя извод, че не са налице предпоставките на фактическия състав на основанието за възлагане, регламентирано в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, което 4 обуславя неоснователнпстта на претенцията.

При извод за неоснователност на претенциите за възлагане, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан.

Конкретиката на случая сочи, че допуснатият до делба недвижим имот- апартамент е неподеляем.

Площта на допуснатия до делба недвижим имот не позволява да се обособят дялове, които да се обособят в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, поголеми от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Не може да се приеме, че една съсобствена вещ е поделяема на самостоятелни жилищни обекти, ако новообособените жилища не отговарят на строителните правила и норми, съобразно действащия правен режим- а именно чл. 40 ЗУТ.

Строителните правила и норми са императивни правила, отклонения от тях могат да се допускат само в рамките, установени от самия закон, а не по преценка на съда. Разпоредбата на чл. 40 ЗУТ установява, че всяко жилище следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна и складово помещение. Доколкото в случая, площта на допуснатия до делба имот и квотите на съделителите обуславят извода, че не могат да се обособят дялове за отделните съделители, при спазване на строителните правила и норми и изискванията на чл. 40 ЗУТ за наличие на кухня и сервизни помещения, то процесният имот е неподеляем.