Решение № 168 от 01.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500227 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор И. С. срещу решение №260005/01.03.2024г. на ОС – Силистра, постановено по гр. д. №363/2020г., с което е отхвърлен предявения от Комисията срещу И. А. Д. и З. Й. Ив. иск с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество: УПИ № ІV-245, в кв.16, по плана на с. З., ул.

“* * *“ №*, община Гл., обл. С., представляващ дворно място с площ от 1400кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със ЗП 42 кв.м.; нива в землище на с. К., ЕКАТТЕ 38707, община Гл., обл. С., с площ от 11,619 дка, местност „* *“, съставляващ имот № 003018 по плана за земеразделяне; товарен автомобил „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с рег.№ *; л.а. „Опел“, модел „ Зафира“, с рег.№ *; л.а. „БМВ“, модел „530 Д“, с рег.№ * .

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на изискуемото се несъответствие, като в тази връзка се твърди, че съдът е дал разширително тълкуване на постановките на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и в противоречие с легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на закона и събраните по делото доказателства неправилно, е прието, че е необходима предпоставка за възникването на 1 правото за отнемане в полза на държавата на имущество е наличие в патримониума на ответниците на имущество, придобито през проверявания период на стойност най-малко над 150 000лв. Поддържа се становище, че за направата на извода дали е налице несъответствие следва да се отчете придобитото имущество през целия проверяван период, а не само наличното в края на този период. Изложени са доводи, че с оглед целта и логиката на закона, значителното несъответствие следва да се преценява с оглед нетния доход, в който се включват и разходите на проверяваното лице, а не само съпоставяне на наличното имущество в началото и края на проверявания период. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Подадена е и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 260012/01.04.2024г., с което е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника И.

А. Д.. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 8 000лв. е прекомерно, предвид размера на предявения иск, извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка се позовава и на приетото в решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело Ц-438/22, че съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на определението и уважаване на искането по чл.248 ГПК

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемите изразява становище за неоснователност на въззивната и частна жалба.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу И. А. Д. и З. Й. Ив. искове с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ. В подаденото въз основа на Решение № 1870/07.10.2020г. на КПКОНПИ/ сегашно наименование КОНПИ/ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура- Сливен с рег.№ УВКПКОНПИ – 9/07.01.2019г. за внесен обвинителен акт срещу З. Й. Ив. по повдигнати обвинения за извършено от нея престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С протокол № 443/10.01.2020г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 10.01.2009г. – 10.01.2019г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице З.

Ив., съжителстващия с нея И. А. Д. и децата им Е. И. М. и Е. И. М. и, несъответно на реализирания от тях доход и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, 2 проследено е движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 346 936.17 лева - значително по см. на чл.107 107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. С §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество.

С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от И. А. Д. и З. Й. Ив. на парични суми, представляващи вноски по кредити, равностойност на отчуждени недвижими имоти, получени парични средства от трети лица, непреобразувани в друго имущество и подробно индивидуализирани недвижими имоти и МПС. След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба от 22.08.2023г. и протоколно определение за прекратяване от 31.10.1023г., предмет на искането за отнемане, по което е постановено и обжалваното решение е искането за отнемане на притежаваните от въззивника И. Д. недвижими имоти: УПИ № ІV-245, в кв.16, по плана на с. З., ул. “* * *“ №*, община Гл., обл. С., представляващ дворно място с площ от 1400кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със ЗП 42 кв.м. на стойност 15 000лв.; нива в землище на с.

К., ЕКАТТЕ 38707, община |Гл., обл. С., с площ от 11,619 дка, местност „* *“, съставляващ имот № 003018 по плана за земеразделяне на стойност 12 500лв.; товарен автомобил „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“ , с рег.№ * с пазарна стойност 4500лв.; л.а. „Опел“, модел „ Зафира“, с рег.№ * – 2500лв; л.а.

„БМВ“, модел „530 Д“, с рег.№ * – 7500лв., или имущество на обща стойност 42 000лв.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имущество – не са придобивали имущество на значителна стойност, което да обоснове значително несъответствие, а придобитото такова е изцяло със законни доходи. Изложени са конкретни твърдения за реализирани от тях доходи, които не са изследвани от Комисията и с които са придобити претендираните за отнемане недвижими имоти и МПС. Оспорват извършения от Комисията икономически анализ и крайния й извод за значително несъответствие.

Не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратураСливен с рег.№ УВКПКОНПИ – 9/07.01.2019г. за повдигнати по ДП № 6518ЗМ-90/2018г. обвинения и внесен обвинителен акт срещу З. Й. Ив. за извършено от нея престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 НК / в периода 17.06.2014г. – 02.02.2018г. в гр. Гл., обл. С. в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8 540,59лв., като не е подала съответните декларации по чл. 49, ал.3 ЗМДТ, в нито един случай на получени в периода 320 броя дарения от различни лица на стойност 213 514,84лв./, с 3

Протокол № 443/10.01.2019г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на З. Ив. и лицето, с което съжителства – И. Д.. Проверяваният период е 10.01.2009г. – 10.01.2019г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението по чл. 255, ал.1, т.1, НК, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ както на проверяваната З. Ив., така и на установеният й фактически съжител И. Д. и децата им Е. И. М. / за периода от 10.01.2009г. до датата на навършване на пълнолетие -12.07.2013г./ и Е. И. М. / от 10.01.2009г. до датата на навършване на пълнолетие 05.12.2018г./, в съответствие с разпорадидбата на чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ. Въз основа на изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 1277/15.07.2020г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието. Отговорът на този въпрос се съдържа в задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съдебната практика на касационната инстанция, уеднаквена след приемането на този тълкувателен акт и легалните дефиниции в разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в ТР № 4/2021г. на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и 4 разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Ето защо съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода възмездно придобито имущество спрямо притежаваното имущество в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.