Решение № 1855 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1855 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110216556 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от Г. С. С. от ххх с ЕГН:

********** против Наказателно постановление № 24 – 4332 – 023698, издадено на 09.10.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат оплаквания, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е била съвсем различна, поради което и същото се явява незаконосъобразно. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. С. - редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник поддържат жалбата и като предлагат на съда да я уважи, ведно с произтичащите законови последици.

Административно наказващият орган – Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмени бележки от упълномощен гл. юрисконсулт се оспорва жалбата като 1 се иска от съда да остави същата без уважение като потвърди наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.09.2024г., около 03:31ч., в град София, на бул.,,Драган Цанков“, с посока на движение от бул.,,Пейо Яворов“ към бул.,, д – р Г.М. Димитров“, жалбоподателката Г. С. управлявала лек автомобил хх. При извършена проверка пред номер 28 от полицейските служители ххх на жалбоподателката било предложено да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство ,,Drug Test“. На място пристигнал и свидетеля ххх за съдействие.

След като направил няколко неуспешни опита да издиша въздух, водачът на автомобила отказал да бъде тестван, свидетелят ххх влязъл служебния автомобил, е междувременно жалбоподателката заявила, че спешно й се ходи до тоалетна. Тъй като не получила своевременен отговор на молбите и и полицейските служители се забавили със съставянето на документите, жалбоподателката влязла в своя автомобил, привела го в движение и тръгнала по посока кръстовището на ул.,,Лъчезар Станчев“ и ,,Драган Цанков“, където сама спряла автомобила. Междувременно полицейските служители я последвали, включвайки светлинна, след което и написали АУАН. По случая свидетелката ххх съставила докладна записка, в която описала обстановката.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като обективна и подкрепена от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на свидетелите ххх. Видно от разпитите и на трите лица е, че жалбоподателката Г. С. е изтъкнала, че причината да приведе автомобила в движение са били нейни неотложни физиологични нужди и обективно не е имало безопасно място, където е могла да спре след подадения от полицейските служители светлинен и звуков сигнал. И тримата свидетели признават, че в крайна 2 сметка, макар и в ранните часове на денонощието, жалбоподателката не е имало къде да отиде до тоалетна, нито пък да спре на безопасно място след като е напуснала мястото на проверката. В случая безспорно е налице обстоятелството, че в крайна сметка водачът на лекия автомобил е спрял.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

В случая и видно от разпитите на свидетелите, жалбоподателката не е извършила вмененото и административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Според показанията им лицето е тръгнало след като му е било разпоредено да остане в автомобила по повод извършване на проверка за употреба на алкохол, което изключва първата хипотеза на закона, а именно да спре плавно на посоченото място от при подаден сигнал от служители по контрола на движението. От друга страна не са налице и доказателства, които да обусловят и втората хипотеза на закона, а именно да спре в най – дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. По признания в разпита на свидетелката ххх от 19.05.2025г. водачът е имал възможността да спре при подадените от полицейските служители сигнали единствено в активна пътна лента, което не е било безопасно. От поведението на жалбоподателката не са настъпили вредни последици като в крайна сметка тя е преустановила движението на управлявания от нея лек автомобил. Дали това е станало по нейно собствено усмотрение или поради наличието на светофарна уредба в случая не може да се безспорно доказано. Косвено може да се приеме, че действията, които изначално са я провокирали да извърши деянието, навеждат на занижена обществена опасност на деянието и обуславят алтернативното приложение на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН.

3

Ето защо съдът намира, че описаното във фактическата обстановка в АУАН и НП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 103 от ЗДвП или друго такова. В настоящия случай не се опровергава, а и косвено се подкрепя възражението на жалбоподателката Г. С., че причината да приведе автомобила в движение е била нейна физиологична нужда, която не е имал как да бъде задоволена в момента на проверката.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Поради тази причина и съдът намира, че обжалваният акт е неправилен, поради което и следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 24 – 4332 – 023698, издадено на 09.10.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Г. С. С. от ххх, с ЕГН: ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4