Решение № 132 от 09.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500027 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 27/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по три въззивни и две частни жалби на страните както следва:

-По въззивна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му: срещу И. Г. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до претендираната от 95 624, 65 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; срещу В. С. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. с ДДС до претендираната от 18 740 лв. с ДДС , ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до 1 окончателното изплащане на задължението; и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати разноски на насрещната страна, съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната отхвърлителна част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част, за уважаване на исковете до пълния претендиран размер и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците В. С. Д. и И. Г. Д., (последната чрез адв. А.), са подали, обективирани в насрещните им въззивни жалби, отговори на въззивната жалба на Д. Ф., с които са оспорили същата и по съображения за неоснователността й са молили за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

-По насрещна въззивна жалба от В. С. Д., против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: същият е осъден да заплати на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; и въззивникът е осъден за заплащане на разноски.

Въззивникът е навел подробни оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, като е молил за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

-По насрещна въззивна жалба от И. Г. Д., подадена чрез адв. А., против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: въззивницата е осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; и същата е осъдена за заплащане на разноски.

Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по подробно развити съображения за допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалния и на 2 материалния закон. Молила е за отмяна на обжалваното решение в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Д. С. Ф. е подал писмен отговор на двете насрещни въззивни жалби на ответниците, с който е оспорил същите и по съображения за неоснователността на оплакванията и по правилността на обжалваното решение в осъдителната му част, е молил за оставяне на жалбите без уважение и за потвърждаване на решението на окръжния съд в осъдителната част.

-По частна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която по молбата на В. С. Д. и И. Г. Д. е изменено решение № 914 от 06.08.2024 година, постановено по гр. дело № 400 по описа на Варненския окръжен съд за 2024 година в частта за разноските и Д. С. Ф. е осъден да заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от 617,91 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената сума от 711,50 лева с ДДС, както и е осъден да заплати на В. Д. допълнително сумата от 732,43 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената му сума от 569,16 лева., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По оплаквания за недопустимост на обжалваното определение в посочената част, евентуално – по такива за неговата неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, жалбоподателят е молил за обезсилването му, евентуално – за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на молбата и присъждане на разноски.

В. С. Д. и И. Г. Д., чрез адв. А., са подали писмен отговор на частната жалба, с която са оспорили същата и по съображения за неоснователността й, са молили за отхвърлянето й и за потвърждаване на определението в обжалваната от ищеца част.

- По частна жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. А., уточнена с молба от 07.03.2025 г. (след приключване на производството по чл. 247 ГПК), против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл.

247 ГПК с определение №813/12.02.2025 г. по същото дело в частта, с която е оставена без уважение молбата й вх. № 23629/24.09.2024 г. за изменение на решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските: - чрез увеличаване на присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение, в частта за разликата над присъдената й сума в общ размер на 1329,41 лв. до претендираната такава от 7356,45 лв.; - чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца Д. С. Ф. суми, дължими от нея, както следва: сумата от 50 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 148/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и сумата от 226, 48 лв., представляваща разноски по изпълнително дело № 20247160400049, във връзка с налагане на обезпечителните мерки, дължими на основание чл. 78, ал.

1 ГПК; - чрез намаляване на присъдената в полза на адв. К. М. сума, дължима от ответницата Д., а именно: сумата от 600 лв., представляваща адвокатско 3 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство, от която 200 лв. в производството по ч.гр.д. № 148/2024г. на ВОС, 200 лв. за производството по в.ч.гр.д. № 109/2024г. на ВАпС и 200 лв. по налагане на обезпечителните мерки в изпълнително дело № 20247160400049, дължими на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното определение в посочената му част, като е молила за отмяната му в същата и за уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските чрез: - присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 1329,41 лв. до претендираните такива от 7356,45 лв.; - за отмяна на осъждането й за заплащане на разноски на Д. С. Ф. от 50 лв. за обезпечителното производство и 226, 48 лв. – за налагане на обезпечението по изп.дело; - за отмяна на осъждането й за заплащане на адв. К. М. на адвокатско възнаграждение от 600 лв. за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца в обезпечителното производство и в производството по налагане на обезпечителните мерки.

Д. С. Ф., чрез адв. К.М., е подал писмен отговор на частната жалба, допълнен с молба от 01.04.2025 г. след уточнението на частната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за частичната й недопустимост, евентуално по такива за неоснователността й е молил за оставяне без разглеждане (по недопустимите оплаквания в жалбата) и по същество - без уважение на жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните, чрез своя процесуален представител (а ищецът Ф. и ответникът Д. и лично в съдебно заседание), е поддържала съответно въззивната, насрещните въззивни и частните си жалби и отговорите по тях и е настоявала за присъждане на разноски по приложен списък, като ищецът – и за заплащане в полза на адв.

М. на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказана адвокатска защита на колега. Ищецът е възразил за прекомерност срещу разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците. Страните са депозирали и писмени бележки по съществото на спора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Д. С. Ф., с която са предявени осъдителни искове по чл.36, ал.3 ЗА, вр. чл.

36, ал.1 ЗА, вр. чл.280 ЗЗД: - срещу И. Д. за заплащане на сумата от 95 624, 65 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; - срещу В. Д. за заплащане на сумата от 18 740 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено 4 възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е поддържал, че е адвокат, както и че по възлагане от ответниците – съпрузи е осъществил процесуална защита на интересите им в производството по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, по което те са били конституирани като трети лица – помагачи на ответника “АВИОНАМС” АД по евентуално съединени искове на синдиците на “КТБ” АД /в несъстоятелност/ по чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност. Твърдял е, че е осъществил защитата по делото пред три инстанции и до окончателното приключване на делото на 07.02.2023 г. с определение по т.д. № 2684/2021г. на ВКС с благоприятен за ответниците резултат, като по делото е депозирал молби, становища, явявал се е в съдебно заседание във всяка една инстанция, лично и чрез надлежно преупълномощен от него адвокат, изразил е становище по същество на спора, представил е писмена защита, изготвил и депозирал е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както и отговор на подадената срещу решението на САС касационна жалба от “КТБ” АД /в несъстоятелност/.