Решение № 14355 от 22.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14355 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110108334 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

22.07.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 8334/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от С. Н. Б. срещу ЗК „ЛИ“ АД, като се твърди, че на 10.01.2024 г., около 13:00 ч. в гр. София, ул. „Рибен буквар“ било настъпило ПТП, като собственият му лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ бил блъснат от автомобил „Опел Корса“, рег. № СВ ................. КН, управляван от МГ, която се движела по ул. „Света Тома“, като на нерегулирано кръстовище не била пропуснала дясностоящият водач и удара настъпил в лявата част. Поддържа, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, в който били отразили вината на водача Георгиева. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 21.04.2023 г. до 20.04.2024 г.

Излага съображения, че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилия 1 инцидент, като била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 4000-500024-000040, като били посочени вредите настъпили по лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ в следствие на ПТП-то. Твърди, че ответника бил заплатил сумата от 632,32 лева, която била недостатъчна да покри вредите, като необходимата сума била 2000,00 лева.

Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 100,00 лева – частична претенция от такава в по-голям размер на 1367,68 лева, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват изцяло. Твърди, че не оспорва наличието на ПТП, за което е образувана процесната застрахователна преписка, но сочи, че определеното и изплатено възнаграждение е определено по експертна оценка, което съответствало с настъпили увреждания по автомобила, както и с годината на производството му. Поддържа, че обезщетението съответствало и на правилата на методиката по наредбата № 48.16.01.2014 г.

Навежда доводи, че в обезщетението са калкулирани и съответните дейности за труди, боя и пр., които са били необходими за възстановяването на процесния лек автомобил. Излага съображения, че след плащането на застрахователното обезщетение ищецът не бил изпращал друга показа за заплащане на застрахователно обезщетение, като нямало заявени и извънсъдебни възражения. Твърди, че евентуално обезщетение не се дължало, тъй като процесното увреждане можело да изпълнява хипотезата на „тотална щета“, за което не било представено съответно удостоверение за прекратяване на регистрацията. Инвокира съображения за недоказаност на претенцията. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) на 10.01.2024 г., около 13:00 ч. в гр. София, ул.

„Рибен буквар“ било настъпило ПТП, като собственият му лек автомобил „Пежо 206“, рег.

№ СВ .................... ТВ бил блъснат от автомобил „Опел Корса“, рег. № СВ ................. КН, управляван от МГ, която се движела по ул. „Света Тома“, като на нерегулирано кръстовище не била пропуснала дясностоящият водач и удара настъпил в лявата част; 2) че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, в който били отразили вината на водача Георгиева. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 21.04.2023 г. до 20.04.2024 г.; 3) ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилия инцидент, като била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 4000-5000-24-000040, като били посочени вредите настъпили по лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ в следствие на ПТП-то; 4) ответника бил заплатил сумата от 2

632,32 лева.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира. В тази насока трябва да се спомене, че по делото е представен Двустранен констативен протокол от 10.01.2024 г. в който е отразено, че механизмът на ПТП-то е следния: на 10.01.2024 г., около 13:00 ч., лек автомобил „Опел Корса“, рег. № СВ ................. КН, се движи по ул. „Свети Тома“, с посока от ул. „Христо Благоев“ към ул. „Алеко Тунджа“, като в района на кръстовището с ул. „Рибен буквар“ настъпва ПТП с движещият се от дясната му страна, лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните не се спори и от отделените за безспорно обстоятелства са в синхрон с отразеното в двустранния констативен протокол.

Приложено е Удостоверение за регистрация част I № 013485551, като се установява, че лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ е собственост на С. Н. Б..

Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.

1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина отразен в документа.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизмът на ПТП-то е следния: на 10.01.2024 г., около 13:00 ч., лек автомобил „Опел Корса“, рег. № СВ ................. КН, се движи по ул. „Свети Тома“, с посока от ул. „Христо Благоев“ към ул.

„Алеко Тунджа“, като в района на кръстовището с ул. „Рибен буквар“ настъпва ПТП с движещият се от дясната му страна, лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ.

Експертът е посочил, че по лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ са налице вреди по преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв панел, които са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Изяснено е, че стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 2135,20 лева, а стойността необходима на базата на средни пазарни цени при алтернативни резервни части е в размер на 1923,02 лева, а при приложение на Наредба № 49 – стойността необходима за възстановяването с овехтяването е 895,66 лева. Уточнено е, че 3 към датата на ПТП-то стойността на увредения лек автомобил е в размер на 3458,00 лева, като при сравнение със стойността необходима за неговото възстановяване по средни пазарни цени, последната представлява 61 % от стойността му, поради което не е налице хипотезата на тотална щета. Вещото лице е посочило, че по делото няма доказателства от които да се направи извод, че по лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .................... ТВ е имало увреждания преди датата на ПТП-то.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК намира, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „Опел Корса“, рег. № СВ ................. КН, който не е спазил правилото на чл. 47 ЗДвП, според което водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Както и нормата на чл. 48 ЗДвП, според която на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.

При определяне на стойността на дължимото вземане за застрахователно обезщетение, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи.