Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1707 от 30.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40389/2021
Вид
Решение № 1707
Подписан
30.01.2024
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110140389 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

44а, aл. 1 ЗОЗ от „И. качеството му на процесуален субституент на „О. по силата на Рамков договор за особен залог от за осъждане на Д.“ да заплати в полза на „О. по сметка на депозитаря Ч. сума в размер на 2 000 лв., представляваща част от заложено в полза на банката вземане за неизплатени субсидии по кампании за 2019 г. по следните мерки и схеми съгласно уточнителна молба от 11.10.2021 г: Схема за единно плащане на площ (СЕПП);

Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (Подмярка 13.1/ НР 1 – планински райони); Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите“; Мярка 11 Биологично з. (Билогично растениевъдство). Претендира се и законната лихва, считано от подаване исковата молба в съда, до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителната молба процесуалният субституент „И. твърди, че на 02.08.2016 г. между „И., като кредитор, и „О., като кредитополучател и длъжник, е сключен Договор за кредитна линия за оборотни средства „Моята Евросубсидия +“ № . г. , изм. и доп. със Споразумение от 19.06.2017 г., изм. и доп. със Споразумение от 14.07.2017 г., изм. и доп. с Анекс №. г., по силата на които Банката била предоставила на кредитополучателя-длъжник банков кредит под формата на кредитна линия за оборотни средства в размер на 99 000 лв. Кредитът бил изцяло усвоен, като крайният срок за издължаване на целия кредит бил 30.12.2020 г. Към 08.07.2021 г. вземанията на Банката по гореописания договор били в размер на 66 452.13 лв. Сочи, че за обезпечаване вземанията на банката по гореописания договор за кредит на 02.08.2016 г. бил учреден особен залог върху всички бъдещи вземания за субсидии на залогодателя „О. от Д.“ и върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя „О. по банкова сметка с . съгласно Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка №. г., изм. и доп. с Анекс №. г. Посочва, че залогът бил вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ при МП, изменено с последващи допълнителни вписвания.

1

Заложените вземания на залогодателя „О. влючвали главници, лихви, такси и всички други плащания към залогодателя по схемите и мерките за всяка година от периода. Твърди, че Банката-заложен кредитор изпратила на основание чл. 17 ал. 2 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ нарочно Уведомително писмо с изх. №. г. до Д.“ - Разплащателна агенция в качеството му на длъжник по заложеното вземане, което било получено, тъй като ответникът изпратил по електронната поща удостоверение до ищеца от 08.08.2016. Тъй като крайният срок за издължаване по кредита бил 30.12.2020 г., което задължение не било изпълнено от кредитополучателя, банката пристъпила към реализирането на обезпечението по кредита. „И. вписало в Централния регистър за особените залози под № . заявление за пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество, като дружеството е пристъпило към изпълнение за сумата от 65 000.00 лв. Твърди, че за пристъпването към изпълнение бил уведомен управителят на залогодателя, който получил лично на 19.04.2021 г. съобщение с изх. № 43/15.04.2021 г. по чл. 33 ЗОЗ. Третото задължено лице ДФ „З.“ Разплащателна агенция било уведомено на 15.04.2021 г. на основание чл. 34, т. 2 ЗОЗ. Целта на уведомяването била да доведе до негово знание фактът, че от този момент право да се разпорежда с вземането има само заложният кредитор, поради което под страх от „лошо“ изпълнение и за да е действително плащането, то следвало да бъде извършено по редна на ЗОЗ – по посочената сметка на депозитаря. Предвид изложеното, твърди, че Д.“ дължи на „О. неизплатени субсидии в общ размер на 95 000 лв., от които претендира частично 2 000 лв., като с уточнителната молба с вх. на СРС № 67214/11.10.2021 г. ищецът е посочил, че вземанията представляват сбор от следните суми:

1. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 17 243.52 лева;

2. по Схема за преразпределително плащане (СПП) – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 4 057.62 лева;

3. по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 11 551.99 лева;

4. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 1 862.90 лева;

5. по Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (Подмярка 13.1/НР1 – планински райони) – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната мярка за 2019 г. в размер на 17 553.86 лева;

6. по Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ – частична претенция в размер на 325 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 4 360.65 лева;

7. по Мярка 11 „Биологично з. (Биологично растениевъдство)“ – частична претенция в размер на 50 лева от общото вземане по конкретната схема за 2019 г. в размер на 38 369.46 лева.

Сочи, че вземането съвпада с оторизираните суми от ответника по тези мерки и схеми и че няма претенции към определянето на размера на дължимите субсидии за кампания 2019г., които са вече оторизирани.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът е възразил, че делото е неподведомствено на граждански съд. Твърди, че отношенията между „О. и него са на власт и подчинение, като във връзка с отпускането на субсидия се признасял с Уведомителни писма, които представлявали индивидуални административни актове, които могат да бъдат оспорени единствено от дружеството, за което се отнасят. Чрез тези уведомителни писма Д.“ уведомявал кандидатите за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Във връзка с подадените заявления от „О. за кампании 2018 г. и 2019 г. ответникът бил се произнесъл с тях чрез издаването на Уведомително писмо с изх. № . от 01.04.2021 г. /с което фондът се бил произнесъл за кампания 2018 г./, Уведомително писмо с 2 изх. № . от 05.08.2021 г. /с което фондът се бил произнесъл за кампания 2019 г./, а също и Уведомително писмо по мярка 11 „Биологично з.“ изх. № . от 02.06.2020 г. Плащанията за приетите за допустими площи били приключили преди банката да пристъпи към изпълнение – за кампания 2018 г. последното плащане по заявлението било извършено по банковата сметка на бенефициента на 02.10.2019 г., а за кампания 2019 г. последното плащане по заявление било извършено на 02.09.2020 г. или повече от година преди във Фонда да бъде получено Уведомление с вх. № . от 15.04.2021 г. от банката , с което тя уведомила фонда, че е пристъпила към изпълнение по отношение на заложените вземания. Посоченото се установявало от представените към отговора извлечения от Системата за електронно банково разплащане /СЕБРА/, чрез която Фондът извършвал плащания на безвъзмездната финансова помощ – ДФ „З.“ бил изплатил на „О. почти 100% от дължимата по заявлението сума с минимални редукции по подадените заявления. Ответникът твърди, че на 25.10.2019 г. на „О. бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № . от изпълнителния директор на ДФ „З.“ на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.

Твърди, че „О. е нарушил договора за финансова помощ, тъй като ползвателят на помощта следвало да подаде заявка за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, но не по-късно от един месец от изтичане на срока за извършване на инвестицията, който срок бил до 04.03.2019 г., но това задължение не било изпълнено.

Сочи, че в установителния акт било прието, че ползвателят дължи възстановяване на цялата получена финансова помощ, ведно със законната лихва върху сумата, като било определено дружеството да заплати сумата от 151 963,66 лв. и съответната лихва. Издаденият АУПДВ бил обжалван от дружеството „О. пред Административен съд - В., където било образувано адм. дело № 3522/2019 г., но с влязло в сила решение на 07.08.2020 г. съдът е отхвърлил жалбата на „О. като неоснователна. Посочва, че по издадения АУПДВ е било допуснато предварително изпълнение, поради което е било извършено прихващане от страна на ответника, за което „О. било уведомено чрез издадените уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които не били обжалвани. Твърди, че правата на Банката не са били застрашени в хипотезата, в която прихващането се извършвало преди да е вписано пристъпване към изпълнение, като до момента на пристъпване към изпълнение, прихващане от третото задължено лице било допустимо и действително, тъй като до същия този момент и самият заложен длъжник можел да се разпорежда с предмета на залога. Твърди, че извършените от Д.“ прихващания за задълженията на „О. също предхождат датата на пристъпване към изпълнение по сключения договор за особен залог и уведомлението на Д.“ за пристъпване към изпълнение. Наред с това твърди, че върху вземанията на търговско дружество „О. от Д.“, представляващи субсидии по схеми и мерки на директни плащания на площ, не се допуска принудително изпълнение и за тях е налице забрана да ги събира друг освен длъжникът, тъй като представляват несеквестируеми вземания, тъй като са целево предназначени.

С писмена молба с вх. на СРС № 67214/11.10.2021 г. ищецът е заявил, че не оспорва размера на сумите по мерките и схемите за плащания за процесната кампания 2019 г., като посочените от него в исковата молба суми съвпадат с оторизираните от ответника суми по тези мерки и схеми. По отношение на Мярка 11 е уточнил, че ответникът не се е произнесъл по същата, поради което размерът на общото вземане (38 369.46 лв.) по същата е определен на база кампанията за 2018 г. по тази мярка. Наред с това е оспорил извършеното от ответника прихващане, като счита, че не са били налице материалните предпоставки за извършването му, а освен това бил разбрал за него след депозирането на исковата молба на 09.07.2021 г. Моли съда да упражни косвен съдебен контрол върху Уведомително писмо изх. № . от 05.08.2021 г., тъй като не бил участвал в производството по издаването и оспорването му. Твърди, че ответникът неправомерно и в разрез със закона е прихванал с едно неизискуемо, неликвидно и несъществуващо насрещно вземане с дължимите на ищеца суми. Нямало доказателства самите писма да са получени от „О., а Уведимителното писмо изх. № . било издадено след датата на подаване на исковата молба.

Ответникът е депозирал становище с вх. на СРС № 101634/03.12.2021 г. във връзка с 3 уточнителната молба на ищеца. Твърди, че Д.“ не е заявявал в отговора на исковата молба да е извършвал прихващане на основание чл. 103-105 ЗЗД, а твърдението му е, че при наличие на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, фондът не само че разполага с правото да събира вземането си, установено чрез издаденото АУПДВ, но е бил задължен да го направи, независимо, че то още не било ликвидно и изискуемо и било предмет на съдебно обжалване. Сочи, че АУПДВ е бил издаден преди Фондът да е бил уведомен от Банката, че било налице пристъпване към изпълнение, както и дължимите от „О. суми по издадения АУПДВ са били събрани от фонда преди уведомлението от банката.