Решение № 769 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова

Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100501434 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9950/21.05.2026 г. по описа на СИС при ВРС, подадена от „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК 203211061 – взискател, срещу постановление от 20.04.2026 г. по изпълнително дело № 2067/2024 г. по описа на СИС при ВРС, с което е прекратено изпълнителното дело.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на постановлението. Посочва, че съдебният изпълнител, с бездействието си, отказва да изпълнява вменените му със закон задължения за извършване на съответните процесуални действия по делото, като изиска събраните от ЧСИ С***** парични суми и да ги преведе на конституирания взискател.

Поддържа, че в настоящия случай не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. Посочва, че цялата дължима сума е събрана от предишния съдебен изпълнител, в резултат на което за взискателя не е налице правен интерес да иска извършването на изпълнителни действия срещу длъжника, който вече е погасил задълженията си в хода на принудителното изпълнение по делото. Излага, че със сила на присъдено нещо е разрешен правният спор между първоначалния взискател и жалбоподателя, като е 1 установено, че именно „ИНТЕЙК“ ЕООД е правоприемник на кредитора по изпълнителния лист.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Подаденото от длъжника писмено възражение е извън срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Установява се, че жалбата му е връчена на 18.06.2026 г., като изрично му е указано, че има възможност да депозира писмени възражения срещу нея в тридневен срок. Срокът е изтекъл в неработен ден – в неделя, 21.06.2026 г., като респективно длъжникът е разполагал с възможност да представи писмените си възражения най – късно в първия работен ден – 22.06.2026 г. Видно от отбелязването върху писмените възражения, те са постъпили извън срока – на 23.06.2026 г., като към тях липсва пощенски плик или разпечатка от електронна поща, от които да е възможен извод за подаването им в срок.

В писмени мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоначално изпълнителното дело е било образувано под № 20207180401397 по описа на ЧСИ С*****, рег. № 718, район на действие – ВОС, по повод на подадена молба от „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, ведно с приложен изпълнителен лист, договор за цесия и уведомление, от които се установява, че дружеството е придобило вземане на „КНМ Груп“ ЕООД срещу длъжника – „Енерго – Про Продажби“ АД, за сума в размер на 1872.32 лв. главница, платена от праводателя – Пейчо Петров Димов, по договор за цесия от 30.04.2014 г., при първоначална липса на основание стойност, начислена за периода от 06.09.2009 г. до 04.03.2010 г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Добрич, ул.

„******“ № 7А, с абонатен № ******* и клиентски № *****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; както и сумата от 435.96 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство; както и сумата от 397.45 лв., представляваща сторени разноски във въззивното 2 производство и това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

До „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е изпратено запорно съобщение на 14.12.2020 г. В изпълнение на същото по сметка на съдебния изпълнител, на 05.01.2021 г., е постъпила сума в размер на 4021.83 лв.

С молба от 04.01.2021 г. „ИНТЕЙК“ ЕООД е уведомило съдебния изпълнител, че с определения на ВРС са допуснати обезпечения, като са наложени обезпечителни мерки – забрана на ЧСИ С***** да предава на взискателя „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД суми по изброени изпълнителни дела, сред които е и процесното.

От страна на длъжника на 06.01.2021 г. е подадено възражение, в което е изразил становище, че кредитор на вземането е „ИНЕЙК“ ЕООД и с оглед на това, че „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД не е носител на вземането, е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, както и съответно да бъде отменено постановлението, с което са приети претендираните от „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение.

С постановление от 21.01.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подадената от длъжника молба.

На 27.01.2021 г. длъжникът е уведомен, че следва да внесе сума в размер на 44.58 лв., представляваща остатък от дълга както и такса в размер на 24 лв.

Сумата е заплатена от длъжника по сметка на съдебния изпълнител на 01.02.2021 г.

С молба от 20.04.2021 г. „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че две от трите представени по делото обезпечителни заповеди са отменени с определения на ВОС, като е приложил и копия от актовете.

Отправил е и молба за продължаване на изпълнителните действия.

Съдебният изпълнител, с разпореждане от 15.06.2021 г., е уведомил взискателя, че по делото е наложен запор върху вземането му от ЧСИ *********, поради което е отказал продължаване на действията чрез разпределяне на събраните суми.

Впоследствие, с акт от 30.06.2021 г., съдебният изпълнител е посочил, че с оглед отмяна на обезпечителната мярка, допусната по ЧГД № 16813/2020 г. на ВРС, както и че запорът, наложен от ЧСИ ********* по ИД 273 е вдигнат, е разпоредил да бъдат преведени сумите, които са били неразпределени до 3 момента по делата. Разпоредено е да бъде преведена сумата от 546 лв., която е била запорирана по обезпечителната заповед, издадена по ЧГД 16881/2020 г. по описа на ВРС.

Впоследствие, със съобщение от 22.07.2021 г., ЧСИ ********* по ИД 580 е уведомил ЧСИ С*****, че налага запор върху вземането на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД по изпълнителното дело. Запорни съобщения върху вземанията на взискателя по процесното изпълнително дело са постъпили също по ИД 692, ИД 739, ИД 1173 и ИД 1174 на ЧСИ *********; ИД 036, ИД 245, ИД 246, ИД 247 и ИД 1949 на ЧСИ Людмил Станев; ИД 163 на ЧСИ Никола Попов.

„АРКЛИ“ ЕООД е конституирано като взискател по повод на подадена от дружеството молба от 14.07.2023 г.

На длъжника на 21.08.2023 г. е наложен запор върху вземанията му по Б.и сметки, открити при „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. По сметка на съдебния изпълнител, в изпълнение на запора, на 08.09.2023 г., е постъпила сума в размер на 1231.82 лв. Сумата е разпределена на „АРКЛИ“ ЕООД, а запорът е вдигнат със съобщение от 17.10.2023 г.

С молба от 22.12.2023 г. „ИНТЕЙК“ ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че съгласно влязло в сила решение е установено, че е титуляр на вземането на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД срещу длъжника, поради което е поискал да бъде конституиран като взискател, както и събраната сума да му бъде преведена по сметка на процесуален представител.

С акт от 03.01.2024 г. съдебният изпълнител се е отвел от изпълнителното дело.

С разпореждане от 13.03.2024 г. съдебният изпълнител е постановил делото да бъде изпратено на СИС при ВРС. Посочено е още, че по делото е налице постъпила сума за погасяване на вземането на взискателя в размер на 3159.17 лв., която не му е преведена поради наличие на обезпечителна мярка, неотменена до момента. Изложено е, че за превод на сумата следва да му бъде указана сметка.

С разпореждане от 26.03.2024 г. на СИС при ВРС е постановено на ЧСИ С***** да бъде съобщен новият номер, година и район на образуваното изпълнителното дело, както и Б.ата сметка, по която да се превеждат 4 евентуално постъпили суми; да бъдат уведомени страните по изпълнителното дело; „ИНТЕЙК“ ЕООД е конституирано като взискател, а „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД е заличен като взискател.

„ИНТЕЙК“ ЕООД е уведомено за постановеното разпореждане на 16.04.2024 г.

На 20.04.2026 г. съдебният изпълнител е постановил, че прекратява производството по делото поради настъпила перемпция на 05.01.2023 г.

Именно срещу този акт на съдебния изпълнител е насочена жалбата, с която е сезиран съдът.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в срок. По същество е основателна поради следните съображения:

Прекратяването на изпълнителното дело е на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, поради настъпила перемпция вследствие на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на нови изпълнителни действия.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя, като цели да го стимулира да предприема различни изпълнителни действия. В изпълнителният процес, когато все още е неудовлетворен, кредиторът има интерес да иска от съдебния изпълнител да прилага нови изпълнителни способи, въз основа на които да бъде събрана сумата по изпълнението под угрозата, че при бездействие изпълнителното производство ще бъде прекратено по силата на закона.

В настоящия случай се установява, че дължимите суми към първоначалния взискател („ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, като на негово място е конституирано „ИНТЕЙК“ ЕООД) са постъпили по сметка на съдебния изпълнител още на 05.01.2021 г.

Въпреки това, от страна на първия съдебен изпълнител – ЧСИ С*****, а впоследствие и по образуваното под нов номер при ДСИ при СИС към ВРС изпълнително дело, не е извършен превод по сметка на взискателя „ИНТЕЙК“ 5

ЕООД.

Фактът на извършеното плащане на дължимата сума по изпълнителното дело обуславя липсата на правен интерес за взискателя да иска да бъдат извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Оттук следва извод, че не е налице виновно бездействие на взискателя, което да води до перемпция на изпълнителното дело. Напротив – още с молба от 22.12.2023 г. съдебният изпълнител е уведомен, че съгласно влязло в сила решение е установено, че е титуляр на вземането на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД срещу длъжника, поради което е поискал да бъде конституиран като взискател, както и събраната сума да му бъде преведена по сметка на процесуален представител. За съдебния изпълнител не е съществувала пречка да преведе наличната сума, постъпила по изпълнителното дело, тъй като наложените запори върху вземането са били за задължения на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД, а не на новоконституирания взискател.

Респективно обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за предприемане на действия по неговото приключване.

Длъжникът по изпълнението е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство. На първо място, както беше изложено по – горе, подаденото от него писмено възражение е извън тридневния срок. Отделно от това следва да бъде посочено, че такива не му се следват с оглед заявената процесуална позиция. Право на разноски по жалба има насрещната страна, заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В настоящия случай заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника, още повече при положение, че жалбата е основателна.

Така мотивиран, съдът

6

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, по жалба с вх. № 9950/21.05.2026 г. по описа на СИС при ВРС, подадена от „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК 203211061 – взискател, постановление от 20.04.2026 г. на държавен съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнително дело № 2067/2024 г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изпълнително дело № 20207180401397 по описа на ЧСИ С*****, рег. № 718, район на действие – ВОС/, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.