Решение № 450 от 22.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. С., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20255400100145 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Г. Н., чрез адв. В Т., в която се твърди, че на 20.01.25г., около 15,10ч. се прибирала от работа към дома си пеша, движейки се по пътното платно на ул. Г. В. в гр. С..

Твърди, че пътят бил изчистен наполовина от снега, като тротоарите били засипани с разринат сняг. Платното не било опесъчено. Стигайки до входа на дома си, намиращ не на ул. Грудо Войвода, ищцата се подхлъзнала на заледеното пътно платно и паднала. Пътят не бил опесъчен или третиран с препарат против замръзване и върху повърхността му се била образувала ледена покривка.

Ищцата твърди, че след като паднала почувствала силна болка в областта на лява глезенна става. Опитала се да стане, но не успяла. На помощ й се притекла А. Н., но и тя не могла да я вдигне. Опитала се да седне, но и това не успяла да направи, тъй като платното за движение било силно заледено.

На помощ й се притекли двама непознати мъже, които в този момент минавали с лека кола и я видели, че лежи на леда. Вдигнали я и след като установили, че не може да ходи, извикали такси, за да се придвижи до Спешна 1 помощ.

Твърди, че МБАЛ Д-р Б. Ш. АД - С. й била направена рентгенова снимка, при която било установило бималеоларно счупване на лява глезенна става. На крайника била направена гипсова имобилизация и била насочена за домашно лечение.

Въпреки спазването на назначеното й домашно лечение и лечебновъзстановителен режим, при извършен контролен преглед и рентгенография, лекуващият ортопед-травматолог констатирал, че не се установявали данни за пълна консолидация на фрактурираните фрагменти на медиален тибиален малеол, в областта на дисталната трета на фибулата, поради което Н. била насочена за стационарно лечение. В хода на стационарното лечение й била извършена и операция на долен ляв крайник.

Твърди се в молбата, че при приема на ищцата в Ортопедотравматологичното отделение на 06.02.2025г. било констатирано, че лява глезенна става, стъпало и подбедрица били в удобна гипсова имобилизация, но консервативното лечение било без ефект.

Извършена била контролна графия на лява подбедрица и било взето решение за пристъпване към оперативно лечение.

На 07.02.2025г. била извършена операция за вътрешна фиксация на фрактурираните фибуларен и медиален малеол.

Ищцата твърди, че за консумативи и импланти /Плака за глезенна фрактура тип 1/3 семитубуларна комплект с Ф 3,5 мм самонарезни кортикални и 4,5 мм малеоларни винтове/, заплатила сумата от 840 лева, а за болничния си престой заплатила потребителска такса в размер на 58 лв., представляващи размера на исковата претенция за имуществени вреди, вследствие от злополуката.

Твърди, че за изваждане на имплантите след окончателното заздравяване на костта, следвало да се извърши нова операция.

Амбулаторното лечение на ищцата продължило 14 дни и тя била изписана от лечебното заведение на 20.02.2025г., а домашното лечение продължавало и към момента на предявяване на иска.

Твърди, че в резултат от получените травми не можела да се движи самостоятелно за около 3 месеца, тъй като болките били с изключително 2 висок интензитет. Възстановяването протекло под грижите на близки, в домашна обстановка. Физическото й възстановяване продължило повече от 6 месеца. През първите два месеца имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности по поддръжка на личен тоалет.

И към момента на предявяване на иска ищцата страдала от спонтанна болка, оток и нарушени движения в глезената става. Походката й била нарушена.

Въпреки положените усилия за възстановяване на здравето, ищцата продължавала да изпитва болка в наранения долен крайник. Подпомагала походката си с помощни средства.

Твърди, че освен описаните по-горе телесни повреди, изживяла стрес от злополуката. Претърпените травми се отразили негативно и върху психиката й. Станала тревожна и напрегната. Страдала от безапетите и безсъние. След злополуката изпаднала в депресивно състояние, изгубила социалните си контакти, имала нужда от чужда помощ, не можела да се издържа сама.

Твърди, че и до момента ответникът, община С., не я обезщетил финансово за преживените неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат на злополуката.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответната община да й заплати сумата от 30 000лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се във бималеоларно счупване на лява глезенна става, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.01.2025г. до окончателното им плащане, както и 898 лева, обезщетение за причинените й имуществени вреди /разходи за лечение/, изразяващи се в заплатени разходи за Плака за глезенна фрактура тип 1/3 семитубуларна комплект с Ф 3,5 мм самонарезни кортикални и 4,5 мм малеоларни винтове и потребителска такса, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.01.2025г. до окончателното им плащане. Претендира и разноски по делото по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срок от ответника, община С. е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, по следните съображения: За реализиране на деликтнатата отговорност по чл. 45 ЗЗД следвало да са налице кумулативно всички 3 елементи от фактическия състав на деликта - деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. От тях единствено вината се предполагала до доказване на противното, а доказването на всички останали елементи тежало върху ищеца.

Според чл.51, ал.2 ЗЗД в случай, че увреденият бил допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението можело да се намали.

В исковата молба се твърдяло, че при настъпване на увреждането ищцата се движела по пътното платно на улица Г. В. в гр. С., а не по тротоара на пътя. Тези твърдения по съществото си съдържали признание на ищцата, за съпричиняване на увреждането от нейна страна.

Според чл.108, ал.1 ЗДвП пешеходците били длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Алинея втора на същата правна норма предвиждала, че пешеходците можели да се движат по платното за движение, противоположно на движение на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: 1/ когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; 2/ при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

В случая не било налице нито едно от изключенията за движение по пътното платно, поради което с поведението си ищцата била допринесла за настъпване на увреждането, поради което, в случай, че се установели предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, при определяне на дължимото обезщетение, следвало да намери приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и същото следвало да се намали

Според чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост.

По приложението на чл.52 ЗЗД относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди имало постоянна и непротиворечива практика. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславяли. На обезщетяване подлежали неимуществените вреди, които били в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определял според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало 4 да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния критерий на моралните вреди, включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага имали за своя притежател. Справедливостта, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретните обстоятелства, които носели обективни характеристики, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които било получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

При доказване на всички кумулативни елементи от състава на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, претендираният от ищцата размер на неимуществени вреди от 30 000лв. не бил съобразен с критериите за справедливост. Касаело се за телесно увреждане от средна степен, ищцата не била в пенсионна или в предпенсионна възраст, продължителността и интензитетът на увреждането не били големи, поради което справедливият размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди следвало да бъде около 10 000лв., което обезщетение следвало да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат с 50%.

Ответникът моли съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се съобрази с практиката на съдилищата в съдебен район С. по присъждане на обезщетения по чл.52 ЗЗД, в случаите на травматични увреждания, настъпили поради непочистени улици.

Претендиралите имуществени вреди подлежали на обезвреда в случай, че се установели всички елементи на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД.

Моли да бъдат отхвърлени предявените обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причичинени вреди или алтернативно, ако се докажели предпоставките за ангажиране на отговорността на общината, да се уважи предявения иск за неимуществени вреди до посочения по-горе размер от 10 000лв. и да отхвърли искът за разликата до претендираната сума като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.

Производството е по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи механизма на увреждането, 5 неизпълнените задължения на ответника, понесените неимуществени и имуществени вреди, причинната им връзка в деянието.

Ищецът следва да установи претендираните неимуществени вреди, болки и страдания от претърпяното увреждане, по вид, интензивност и продължителност, както и да обоснове иска по размер. Той следва да установи и основанието на акцесорния иск за забава.

В тежест на ищеца е да установи и размера на претендираните имуществени вреди, както и основанието на акцесорния иск за забава върху тях.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.

Според справка изх. № 01-08-654-1/06.08.25г. на Националния институт по метрология и хидрология /НИМХ /л.71/, минималната температура на въздуха в гр. С. на 20.01.25г. сутринта била около минус 5 градуса С. Относителната влажност на въздуха сутринта била около 95%, а следобяд, около 62%. Имало значителна облачност, покриваща между 7 и 8 десети от небето, без валеж, на земната повърхност имало стара снежна покривка с височина около 19см. и слаб вятър. Нямало условия за образуване на поледица /натрупване на плътен лед по земната повърхност от замръзване на капки от преизстуден дъжд или замръзване на капки дъжд на изстудени от по-предишен мраз предмети/, но имало условия за заледяване /образуване на лед на повърхността на земята и предметите, образувани следствие на замръзване на водата по тях/.

Информацията била от метеорологичната станция на НИМХ в гр. С., кв. Райково, други метеорологични станции на НИМХ в района, експертна оценка на синоптичната обстановка, както и експертен анализ на изображения от метеорологичен спътник.

Ответникът, община С., е представил удостоверение от дружеството, определено да извършва снегопочистване и опесъчаване в гр. С., Т.-Трейд ЕООД- С., според което на 20.01.25г. дружеството извършило действия за почистване /снегопочистване и опесъчаване/ в община С., включително на пътното платно на ул. Г. В. в гр. С..

Това доказателство не е в противоречие, с изключение на въпроса за опесъчаването, с показанията на свидетеля М.Згурова.