Решение № 153 от 22.04.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. ХАСКОВО, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500761 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИЦАТА – П. К. С. - Р. е останала недоволна от Решение № 260004 от 09.05.2023 год., постановено по гр.д. № 1548 / 2020 год. по описа на Районен съд - Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от нея установителен иск за собственост по наследство и давностно владение на земеделски имоти, находящи се в землището на село ***, Община ***, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – Т. Г. А., А. Г. А., М. В. А., Д.

В.М., Т. С. Д., Н. С. М. и Н. Ж. В. – оспорват жалбата.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ - Ж. Н. Ж., Д. И. С., Ж. Д. К.,

М. Д. Н., В. М. Н., С. М. Г., В. А. М., В. Ж. В., К. Л. Т., Л. Т. Т., Д. Т. Т. – не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от П. К. С.

– Р. против Ж. Н. Ж., Д. И. С., Ж. Д. К., Т. Г. А., А. Г. А., М. Д. Н., В. М. Н., 1

С. М. Г., В. А. М., М. В. А., Д. В. М., Т. С. Д., Н. С. М., Н. Ж. В., В. Ж. В. и Ж.С.Л., починала в хода на разглеждане на делото и заместена от наследниците си - К. Л. Т., Л. Т. Т. и Д. Т. Т., за установяване право на собственост върху следните недвижими имоти, а именно: нива от 6.597 д – ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 4.192 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор ***; лозе от 0.419 д – ка, находящо се в м-та ***, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 7.284 д – ка, находяща се в м- та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № *** и нива от 4.430 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***, всички по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 489 от 11.10.2017 год. на ИД на АГКК, находящи се в землището на село ***, Община ***.

Заявените от ищцата придобивни способи са наследствено правоприемство и давностно владение.

Видно от приложените по делото удостоверения за наследници № 164 и № 165 от 20.07.2020 год., № 171 и № 172 от 23.07.2020 год., и № 24 от 27.07.2020 год. е, че страните по делото изчерпват кръга от наследници на Ж.К.С. /Ж.М. С. – съгласно удостоверение № 5 от 20.10.2020 год. за идентичност на лице с различни имена/, починала на 02.08.1962 год.

Като безспорно съдът приема и това, че в полза на общия на страните наследодател Ж.М. С. е възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имотите, по отношение на част от които ищцата е предявила иск за установяване право на собственост, находящи се в землището на село ***, Община ***, а именно: нива от 6.597 д – ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 4.192 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор ***; лозе от 0.419 д–ка, находящо се в м-та ***, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 7.284 д – ка, находяща се в м- та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № *** и нива от 3.800 д-ка, от които 2.660 д-ка – четвърта категория и 1.140 д-ка – шеста категория, находяща се в м-та ***, заменена с нива от 4.430 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно договор за замяна на земеделска земя, сключен на 14.06.2004 год. между Община *** от една страна и от друга – Н.Ж. Н., Ж.С. Л., К.С. А., Д.С. С., Я.Д.Г., С. Д. И., Ж.К.

П.и П.К. С. – наследници на Ж.С..

Изложените по-горе обстоятелства, установени от събраните по делото писмени доказателства, посочени по-горе, а именно – Решения на Общинска служба по земеделие – гр.***, издадени през 1999 год., и удостоверения на наследници, обуславят извод за това, че страните по делото са придобили правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство, настъпило със смъртта на наследодателя им – Ж. М. С., починала на 02.08.1962 год. и реституция по ЗСПЗЗ.

2

Представените от ищцата – въззивник в настоящото производство договори за наем на земеделски земи от 2018 год., от 2019 год. и от 2020 год., сключени между нея в качеството й на наемодател и „Ескалибур – Груп“ ЕООД – гр.*** – наемател, не обосновават извод в подкрепа на заявения от нея придобивен способ - давностно владение по отношение на процесните имоти – предмет на установителния иск за собственост, по следните съображения: От една страна, дори и условно да приемем, че със сключването на наемните договори, въззивницата е демонстрирала действия по своене на идеалните части от спорните имоти, притежавани от останалите наследници, то считано от сключване на договорите – 2018 год. до подаването на исковата молба – 2020 год., не е изтекъл предвидения в нормата на чл.79 от ЗС, десет годишен давностен срок, с което не са осъществени елементите от фактическия състав на владението, поради отсъствието на обективния му признак, в подкрепа на което обстоятелство е и фактът, че считано от изтичането и на седем годишния срок на действие на договора за аренда от 2004 год., сключен между част от страните по делото, в качеството им на наследници на Ж.С., а именно - 2011 год. до подаване на исковата молба също не е изтекъл десет годишния давностен срок. По делото не са събрани и доказателства, които да обосновават извод за наличието и на субективния признак на владението – вещта да се държи като своя, предвид липсата на доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установи, че от страна на въззивницата са били извършени едностранни действия, с които да е превърнала държането на идеалните части на останалите наследници във владение, както и, че завладяването и промяната на намерението да са били манифестирани пред останалите сънаследници, чрез действия, отблъскващи владението им, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2012 год., ОСГК.

Съдебната практика е константна и по отношение на това, че когато съсобствениците се познават, но живеят в различни населени места в страната, непосещаването на населеното място, където е имота, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява правото на собственост, още повече, когато имотът е земеделски, не обуславят обективна пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия собственик, който желае да се ползва от придобивната давност. В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че от страна на ищцата не са представени и доказателства, установяващи изложените от нея твърдения за извършена неформална доброволна делба, нито такива, установяващи спокойно, явно и необозпокоявано владение върху спорните имоти. Напротив, твърденията й се опровергават от представените писмени доказателства – договор за замяна на земеделска земя от 2004 год., в който като страни по същия са посочени и част от останалите наследници, от страна на които е бил сключен договор за аренда от 2004 год. за срок от седем години, след изтичането на които част от имотите са били отдавани под наем за периода от 2011 год. до 2020 год. и от страна на въззиваемите Ж. Н. Ж. и М. Д. Н.. В подкрепа на изложените 3 обстоятелства е и приложеното по делото писмо, изпратено от Общинска служба по „Земеделие“ ***, от което се установява, че за периода от 2018 год. до 2020 год. са сключвани договори за наем по отношение на спорните пет имота, в които като наемодатели са посочени освен ищцата и част от ответниците, което само по себе си опровергава твърдението й, че е упражнявала самостоятелно и необезпокоявано фактическа власт върху спорните имоти.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на иска за установяване право на собственост върху спорните недвижими имоти, поради недоказаност на заявения от ищцата придобивен способ – давностно владение, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените погоре доводи следва да бъдат потвърдено в посочената част и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за установяване право на собственост по отношение на другия, заявен придобивен способ – наследствено правоприемство, следва да бъде обезсилено и производството по делото в посочената част – прекратено, поради недопустимост на иска – като такъв, постановен при липса на правен интерес, обусловен от липсата на заявено от ответниците - въззиваеми в настоящото производство оспорване на правата на ищцата, които същата е придобила в качеството си на наследник на Ж.С., починала на 02.08.1962 год.

В исковата молба не е формулиран и петитум за признаване на определен обем права, придобити по наследство, като и искането за установяване право на собственост, претендирано на различни придобивни способи не е заявено при условията на евентуалност. Твърденията за наследяване като част от фактическата обстановка следва да се възприемат като такива, обосноваващи претенция за придобИ.е право на собственост по давност, съображения за недоказаността на който придобивен способ, съдът изложи по-горе.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение

№ 260004 от

09.05.2023 год., постановено по гр.д. № 1548 / 2020 год. по описа на Районен съд – Димитровград в частта, с която са отхвърлени предявените от П. К. С.

– Р. против Ж. Н. Ж., Д. И. С., Ж. Д. К., Т. Г. А., А. Г. А., М. Д. Н., В. М. Н., С. М. Г., В. А. М., М. В. А., Д. В. М., Т. С. Д., Н. С. М., Н. Ж. В., В. Ж. В., К.

Л. Т., Л. Т. Т. и Д. Т. Т., искове за установяване право на собственост по давностно владение по отношение на следните недвижими имоти, а именно: нива от 6.597 д – ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 4.192 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор ***; лозе от 0.419 д – ка, находящо се в м-та ***, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 7.284 д – ка, находяща се в м- та ***, 4 представляваща поземлен имот с идентификатор № *** и нива от 4.430 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 489 от 11.10.2017 год. на ИД на АГКК, всички находящи се в землището на село ***, Община ***, Хасковска област.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260004 от 09.05.2023 год., постановено по гр.д. № 1548 / 2020 год. по описа на Районен съд – Димитровград в частта, с която са отхвърлени предявените от П. К. С. – Р. против Ж. Н. Ж., Д. И. С., Ж. Д. К., Т. Г. А., А. Г. А., М. Д. Н., В. М. Н., С. М.

Г., В. А. М., М. В. А., Д. В. М., Т. С. Д., Н. С. М., Н. Ж. В., В. Ж. В., К. Л. Т.,

Л. Т. Т. и Д. Т. Т., искове за установяване право на собственост по наследствено правоприемство по отношение на следните недвижими имоти, а именно: нива от 6.597 д – ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 4.192 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор ***; лозе от 0.419 д – ка, находящо се в м-та ***, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***; нива от 7.284 д – ка, находяща се в м- та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № *** и нива от 4.430 д-ка, находяща се в м-та ***, представляваща поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 489 от 11.10.2017 год. на ИД на АГКК, всички находящи се в землището на село ***, Община ***, Област Хасково, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на иска в посочената част.