Решение № 3334 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3334 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502731 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на “Софийска вода” АД – длъжник в изпълнително производство по изпълнително дело № 20228510402729 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, срещу постановление от 10.11.2022 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу приетите за събиране разноски и за намаляване на размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че в посоченото постановление ЧСИ не се е произнесъл изобщо по направеното от жалбоподателя искане да посочи за какви действия е начислил такса от 24 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение като „допълнителни разноски” по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, както и по изричното възражение срещу начисляването на сума от 18 лв. за налагане на запор. Излага се възражение, че след като задължението по изпълнителното дело е платено доброволно в срока за доброволно изпълнение, за взискателите не е била обективна необходимост от предприемане на каквито и да било допълнителни действия след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и такива не са били предприемани, поради което неправилно е възложено в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение, надвишаващо минималното съгласно Наредба № 1/2004 г. Сочи се, че посочените в постановлението разноски в размер на 24 лв. по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ са недължими, тъй като съдебният изпълнител не е представил документ за тях, а възложените разноски в размер на 18 лв. за налагане на запор са недължими, тъй като такъв изпълнителен способ не е бил приложен. Иска се обжалваното постановление на ЧСИ да бъде отменено, като се намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, както и да се отмени възлагането в тежест на жалбоподателя на посочените разноски в размер на 24 лв. – „допълнителни разноски” по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, и разноски в размер на 18 лв. – за налагане на запор.

1

Взискателите „Б.С.М.” ЕООД и „Р.К.М.” ЕООД оспорват жалбата.

В мотивите съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид съображенията на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок.

От представените материали по изп. дело № 20228510402729 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молба от 11.10.2022 г. на взискателите „Б.С.М.” ЕООД и „Р.К.М.” ЕООД срещу длъжника „Софийска вода” АД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 28.06.2021 г., издаден по гр.д. № 5036/2021 г. на СРС в полза на Т.С.В. за сумата 50 лв., представляваща разноски в производството за платена държавна такса, което вземане е било цедирано на взискателите. В молбата са посочени следните способи за изпълнение – налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, запор на притежаваните от длъжника дружествени дялове.

Към молбата е представен договор за цесия, пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение, както и платежно нареждане за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

Видно от сметка от 11.10.2022 г. са начислени такси за образуване на изпълнителното дело, за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, извършване на справка за имуществото на длъжника и неговото имущество и за налагане на запор в общ размер на 66 лева. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 13.10.2022 г. На 11.10.2022 г. е изготвено постановление за разноски, в което са посочени приетите за събиране разноски в изпълнителното производство, сред които са: 18 лв. такса за налагане на запор; 24 лв. „допълнителни разноски” по т. 31 и 240 лв. адвокатско възнаграждение.

С молба от 25.10.2022 г. длъжникът по изпълнението е посочил, че задълженията по изпълнителното дело са заплатени от него на 18.10.2022 г. Оспорил е начислената сума от 24 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение като „допълнителни разноски” по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, като е отправил искане до ЧСИ да посочи такси за какви действия се включват в тази сума, както и сумата 18 лв. за налагане на запор. По отношение на адвокатското възнаграждение е изразил становище за прекомерност на размера му и е отправил искане същото да бъде намалено.

С постановление от 10.11.2022 г. съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на длъжника срещу разноските, като е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателите, което постановление е връчено на 14.11.2022 г.

По жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение:

В изпълнителното производство взискателят има право на разноски за един адвокат, които са за сметка на длъжника, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Разпоредбата на чл. 10, т. 2 (Изм. ДВ, бр. 68 от 2020 г.) предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева - 200 лева, и за вземания над 1000 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.

В случая извършените от процесуалния представител на взискателите действия се 2 състоят в подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в която е посочен изпълнителен способ. В хода на изпълнителното производство не са извършени други действия от страна на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителния лист. Сумата по изпълнителния лист е платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение. С оглед на това дължимо от длъжника е само възнаграждението за образуване на изпълнително производство по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и в негова тежест следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защита от адвокат в размер на 200 лв. Поради това определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 240 лв. на 200 лв.

По жалбата срещу разноските в изпълнителното производство за налагане на запор по т. 9 и допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. На длъжника се възлагат само тези разноски, които са били във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В случая запор не е бил наложен – в поканата за доброволно изпълнение не е посочено налагане на запор спрямо длъжника, нито такова действие е било предприето впоследствие, като длъжникът е платил сумата по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. С оглед липсата на приложен такъв изпълнителен способ, разноски по т. 9 от Тарифата в размер на 18 лв. не се дължат от длъжника.

В постановлението за разноски на съдебния изпълнител не е посочено за какви допълнителни разходи от изброените в т. 31 от Тарифата е начислена допълнителната такса в размер на 24 лв. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е посочил, че тази сума е дължима по б. „к” на т. 31 – извършване на пощенски/куриерски услуги.

Видно от постановлението за разноски такси за връчване на книжа са приети за събиране и по т. 4 и т. 5 от Тарифата, поради което те се явяват двукратно начислени и не се дължат от длъжника.

С оглед на горното, обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноски следва да се отмени в обжалваните му части – в частта, с която са определени за събиране разноски по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 18 лв. и по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв., и в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите за разликата над сумата 200 лв.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Софийска вода” АД постановлението за разноски от 10.11.2022 г. по изп. дело № 2022851042719 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КСЧИ, в частта, с която са определени за събиране разноски по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 18 лв. и по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв., както в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите за разликата над сумата 200 лв.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4