Решение № 5260 от 30.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11161/2023
- Вид
- Решение № 5260
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 08.11.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Цветина Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 55 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 127, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 60 , ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5260 гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100511161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С първоинстанционното решение № 20083314/14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 601/2020 г. на СРС, ГО, 60 състав, „К.г.“ АД е осъдено да заплати на К. А. В. сумата от 14 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 78,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински консумативи, лабораторни изследвания и потребителски такси, в резултат на трудова злополука от 04.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 04.10.2019 г., до окончателното погасяване, като и исковете са отхвърлени като неоснователни за горницата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и за горницата над 78,40 лв. до пълния предявен размер от 112 лв.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25013402/28.03.2023 г. на К. А. В. срещу решение № 20083314/14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 601/2020 г. на СРС, ГО, 60 състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което обжалваното решение да отменено в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са отхвърлени за горницата над 14 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и за горницата над 78,40 лв. до претендирания размер от 112 лв. Сочи на първо място, че неправилно съдът е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като не е отчетено, че сухожилието на втори пръст на ръката на ищеца е трайно увредено, а мускулът – смазан. Излага, че вследствие на трудовата злополука при него се наблюдава трайно и необратимо отслабване на опозицията на палеца. Ищецът търпял силни болки и психически страдания със значително засягане за битовото му обслужване и нормалния начин на живот без положителна прогноза за 1 подобрение. Изтъква се, че ищецът е на 30 години. На второ място оспорва да е налице каквото и да било съпричиняване при проявена груба небрежност, дала повод на районния съд да намали определеното обезщетение от 20 000 лв. с 30 процента на 14 000 лв. Сочи се, че на ищеца не е проведен след първоначалния инструктаж, последващ периодичен и/или ежедневен инструктаж. Моли исковете да бъдат уважени в цялост.
Въззиваемият „К.г.“ АД е подал отговор от 30.05.2023 г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че според протокола от НОИ и изслушаната и приета СТЕ в първоинстанционното производство работникът е действал при условията на груба небрежност, като е отстранил предпазна греда с цел да почисти машината, а машината следвало да се почиства без премахване на гредата поради опасност от увреда на ръката на оператора. Относно обезщетението за неимуществени вреди твърди, че в следствие на трудовата злополука за ищеца е настъпила частична увреда на сгъвачно сухожилие на втори пръст, но бил запазен обемът на движението на ставите на ръката.
В срока по чл. 268, ал. 2 ГПК ответникът „К.г.“ АД е подал насрещна въззивна жалба вх. № 25022446/30.05.2023 г., с която обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са уважени, а именно за сумата от 14 000 лв. и за сумата от 78,40 лв.М решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Според молба от 06.11.2023 г., подадена от работодателя в изпълнение на указанията на съда, то именно тази насрещна въззивна жалба се поддържа.
Ответникът излага в насрещната въззивна жалба, че неправилно и в завишен размер е определеното обезщетението за неимуществени вреди. Съдът не бил отчел сравнително кратния период на възстановяване на работника / 34 дни/, както и че е запазен обемът на движение на ставите на ръката, в която не са поставяни външни тела и не били налице трайни усложнения. Оспорва за ищеца вследствие на увреждането да са настъпили съществени и трайни отрицателни последствия и значителна промяна в начина на живот. Също така в жалбата се излага, че определеният от районния съд процент на съпричиняване от 30 процента поради проявена груба небрежност е занижен, понеже ищецът е премахнал в нарушение на техническите изисквания предпазната греда на машината при почистването й, а именно тази греда предпазва от вала, който е смазал ръката на ищеца. Счита, че с действията си работникът е допринесъл значително за настъпване на вредоностните последици.
Въззиваемият К. А. В. с отговор от 04.09.2023 г. оспорва подадената въззивна жалба от работодателя – ответник „К.г.“ АД. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че му е даден единствено първоначален инструктаж за работа с машината и то от некомпетентно лице /“колеги“/, но не и последващ периодичен инструктаж.
Ответникът „К.г.“ АД е подал и въззивна жалба вх. № 25015941, с която обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 200 КТ са уважени, а именно за сумата от 14 000 лв. и за сумата от 78,40 лв. Предметът на въззивна жалба вх. № 25015941/11.04.2023 г. и на насрещна въззивна жалба вх. № 25022446/30.05.2023 г. е напълно идентичен. Ответникът „К.г.“ АД е посочил, че не поддържа въззивна жалба вх. № 25015941/11.04.2023 г., а поддържа насрещната въззивна жалба. Поради това въззивна жалба вх. № 25015941/11.04.2023 г. не е предмет на разглеждане от СГС.
2
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.
За основателността на субективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже: че към момента на настъпване на злополуката между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, като злополуката е настъпила по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; че трудова злополука е приета за такава по см. на чл. 60 КСО от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт с влязло в сила разпореждане; настъпили за служителя вреди, намиращи се в причинна връзка с трудовата злополука; размер на исковете.
По възраженията на ответника в негова тежест е да докаже проявена от ищеца груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Предвид твърденията на ответника работодател за извършено плащане по извънсъдебен ред на сумата от 3 148 лв. – част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, и оспорването на основанията на тези плащания от ищеца в първо заседание в производството пред районния съд от 03.11.2021 г., то в тежест на ответника е възложено да докаже основанието на плащанията. Дадена му е от районния съд възможност да ангажира доказателства и след първо заседание.
Страните не са спорили, а и се установява от трудов договор № 046/12.05.2017 г.
/л. 5/, че към момента на настъпване на трудовата злополука – в 10,25 часа на 04.10.2019 г., между страните по делото е съществувало трудово правоотношение. По силата на трудовия договор ищецът е назначен за неопределено време на длъжност „машинен оператор печатарство“, като е постъпил на работа. Мястото на работа на ищеца е било цех „Опаковки“, където е настъпила трудовата злополука. Според връчена на работника срещу подпис длъжностна характеристика /л. 115/ част от трудовите задължения на ищеца е била и подготовката, настройката, пускането в експлоатация и поддръжката на процесната машина за ламиниране Super Combi 3000 L 13000.
Установява се от декларацията за трудова злополука / л. 13/, протокол № 85/17.12.2019 г. по преписката /л. 10/, писмените обяснения на пострадалия ищеца от 24.10.2019 г. /л. 109/, разпита на свидетеля Д. /л. 159/ и неоспореното заключение на СТЕ /л. 170/, което е изготвено след пускане на машината да работи при оглед на място и анализ на запис на инцидента, че в 10,25 часа на 04.10.2019 г. по време на почистване на машината за ламиниране Super Combi 3000 L 13000 от ищеца дясната му длан била захваната между два въртящи се вала на машината и била смазана.
С декларацията за трудова злополука работодателят е декларирал, че заклещването на дланта на ищеца между валовете на машината е станало в работно време и по повод извършване на възложената работа от ищеца. Разпитан свид. Д., чийто показания съдът кредитира като последователни и без съществени противоречия, сочи че свидетелят работил с ищеца в една смяна на процесната дата.
3
Свидетелят чул викове за помощ от ищеца и при отзоваване установил, че дясната ръка на ищеца е захваната от машината, а по машината има кръв. Инцидентът е заснет на запис / л. 55/, приобщен, неоспорен от страните относно неговата автентичност и съдържание и анализиран от вещото лице по СТЕ /л. 106 и сл./.
От всички тези доказателства се установява, че в 10,25 часа на 04.10.2019 г. при пряко изпълнение на служебните си задължения ищецът се заел да почиства двата нанасящи /дозиращи/ валове на машината.
Почистването на валовете според обясненията на ищеца и заключението на СТЕ се извършва при бавно въртене на валовете в обратна посока. Дясната длан на ищеца била захваната и смазана от валовете. Напълно се споделя изводът от обжалваното решение, че злополуката е настъпила по време на извършване на работата.
С разпореждане № 28861/23.12.2019 г. /л. 15/ на осн. чл. 60 , ал. 1 КТ злополуката е приета за трудова. Ответникът не спори, че разпореждането е влязло в сила. В хода на настоящото пр-во поради факта на влизане в сила на разпореждането безспорно се установява, че злополуката е трудова по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна независимо от това дали негов орган или друг работник има вина за настъпването на вредите. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи - само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага.
Установява се от доказателствата по делото, че в пряка причинна връзка с настъпването на трудовата злополука ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в загуба – заплащане на такси и консумативи, както и неимуществени вреди – болки и страдания.
Според медицинската документация /епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ от 07.10.2019 г. на л. 16/ и неоспореното заключение на СМЕ /л. 79/, изготвено след преглед на пострадалия две години след злополуката, че в резултат на злополуката дясната длан на ищеца била приклещена и смазана от двата вала на машината. Ищецът е получил следните увреждания: частична лезия на сухожилието за Д 2. В УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ незабавно е извършена операция, при която са направени разрези за изтичане на кръвните съсиреци и зашиване на сухожилието.
Поставена е гипсова шина.
Вещото лице дава заключение, че е нанесена необратима частична увреда на сгъвачното сухожилие на втори пръст, която е довела до трайно затруднение движението на ръката за повече от 30 дни. Ищецът е търпял болки около 2 месеца, като в първия месец те са били по-силни. Също така ищецът е получил и възпаление, наложило взимането на раневи секрет и е определен антибиотик за прием. Видно от фактура № **********/14.10.2019 г. на л. 22 ищецът е заплатил на тази дата сума за взимане на раневи секрет.