Решение № 8969 от 12.12.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 12.12.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: П. АЛЕКСИЕВА при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 645 по описа за 2014 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.С.Б. и С.С.Т. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/Обн., ДВ, бр.

103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ се предявяват против ответника Г.Ф..

Ищците твърдят, че на 19.07.2012 г. след обяд в гр. К., на участъка северно от кръстовището на ул. „Македония“ и ул. „Алеко Константинов“ настъпва ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на С.Х. С.-пешеходка, майка на двете ищци. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 1282/2012 г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 2767/2012 г. по описа на ОП-Стара Загора, като с постановление производството по делото е спряно, тъй като е прието, че извършителят на деянието не е открит. Поддържа се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а.м. „Крайслер 300 С“ с рег. № *******, М.П.П..

Поддържа се, че от установените травми при аутопсията на пострадалата категорично е установено, че непосредствена причина за смъртта е мастна емболия в белите дробове и травматичен шок, които се явяват усложнения на счупването на дясното бедро и лявата подбедрица. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22112000275090/04.01.2012 г. валидна от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г. Твърди се, че ако се приеме, че извършителят на деянието не е установен, то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на евентуалния ответник Г.Ф., като в изпълнение на процедурата по чл.288 от КЗ, пред ГФ е заведена щета № 210107/08.05.2013 г. Поддържа се, че с решение № 17-2/25.07.2013 г. ГФ отказва плащане по претенциите. Поддържа се, че ищците са деца на починалата, с която са поддържали особено блиЗ.и отношения, имали са постоянни контакти , помагали си взаимно. Ищците приемат тежко смъртта на майка си и загубата й им се отразява иЗ.лючително тежко в емоционално състояние, търпят много болки и страдания във връЗ.а с причинената смърт.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника З. „Л.И.” АД, а при условията на евентуалност ответника Г.Ф. да заплати сумата от по 90 000 лв. за всяка една ищца, обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на майка им С.Х. С. и настъпилата й смърт, вследствие на ПТП, настъпило на 19.07.2012 г. след обяд в гр. К., на участъка северно от кръстовището на ул. „Македония“ и ул. „Алеко Константинов“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Крайслер 300 С“ с рег. № *******, М.П.П., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с № 22112000275090/04.01.2012 г. валидна от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-19.07.2012 г. до окончателното издължаване при уважаване на иска срещу първия ответник и евентуално от датата на произнасяне на Г.Ф.-25.07.2013 г., при уважаване на евентуалния иск срещу втория ответник. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника З. „Л.И.“ АД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва механизма на ПТП посочен в исковата молба, както и вината на водача М.П.П.. Заявява възражение за съпричиняване от страна на пешеходката С. С. с твърдението, че същата е пресякла пътното платно на необозначено за това място, по начин и място, когато това не е било безопасно и без да се съобрази с конкретната пътна обстановка и интензивността на движението. Оспорва акцесорния иск за лихви с твърдението, че такива се дължат от застрахователя след покана.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Г.Ф., с който оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер с твърдението, че липсва основание за ангажиране отговорността на този ответника. Твърди се, че увреждащото МПС е идентифицирано и същото е застраховано, поради което отговорността е на застрахователя. Оспорва исковите претенции като прекомерни.

Оспорва лихвата за забава. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, поради комплексно нарушение на правилата за движение-движение по пътното платно и неправилно пресичане.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват твърденията на ответника З. „Л.и.“ АД. Поддържа се, че не се иЗ.лючва отговорността на застрахователя, ако вредите са причинени по вина на неизвестен водач. Оспорва направените в отговора на ответника Г.Ф. възражения и твърдения, като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Оспорват възражението за съпричиняване.

В срока за допълнителен отговор такъв е депозиран само от ответника З. „Л.и.“ АД, с който поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.

Ищците в открито съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържат предявените искове и по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита.

Претендират разноски, съобразно представен списък.

Ответникът З. „Л.и.“ АД в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по съображения подробно посочени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък. Възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение разделно за всяка ищца.

Ответникът Г.Ф. в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва евентуалните искове като неоснователни и по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба. Възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение разделно за всяка ищца. Претендира разноски по списъка.

Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници №

1612/23.08.2012 г. на Община К. се установява, че двете ищците в качеството им на дъщери на починалата на 21.07.2012 г. С.Х. С., са нейни единствени наследници по закон.

От протоколи за оглед на местопроизшествие от 21.07.2012 г., 24.07.2012 г.-2 бр. и от 10.08.2012 г.-2 бр., фотоалбум безспорно се установява, че на 19.07.2012 г. в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на пешеходката С.Х. С..

От приетото заключение на СМЕ се установява, че при огледа и аутопсията на С.Х. С. са установени следните увреждания: цялата гръбна повърхност на дясната ръка е синкаво кръвонаседнала.

По дясната странична повърхност на таза, в областта на тазобедрената става се намира овално мораво-синкаво кръвонасядане. Двете подбедрици са мораво-синкаво кръвонаседнали циркулярно, най-интензивно по предно вътрешните им повърхности.

Моравосинкаво кръвонасядане по гърбовете и сводовете на двете ходила, повече на лявото. Счупване на дясната бедрена кост в областта на големия въртел на височина 73 см от петата и масивно тъмночервено кръвонасядане около това счупване. Косо счупване на лявата голямопищялна кост на височина 9 см от петата и косо счупване на лявата малкопищялна кост на височина 15 см от петата с масивно тъмночервено кръвонасядане около счупванията. Вещото лице дава заключение, че счупването на двете кости се дължи на усукване на тялото в подбедрицата при фиксирано върху терена ляво стъпало. Като се свърже това увреждане с кръвонасяданията по двете стъпала при фиксиране на стъпалата /преминаване в този момент на гума от автомобил върху тях/ и извеждане на тялото от равновесие, ще се получат тези счупвания. При разпита си в съдебно заседание вещото лице потвърждава описания механизъм на уврежданията, като пояснява, че контакта на пострадалото лице е с гумата и стъпалата и фактически няма как по автомобила да остане следа.

Между страните не е било спорно, че по отношение на л.а.м. «Крайслер 300С» с

ДК № *******, е била налице застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, а и това обстоятелство се установява от приетата по делото застрахователна полица «Гражданска отговорност» на автомобилистите № 22112000275090 със срок на валидност от 05.01.2012 г. до 04.01.2013г.

Пред настоящата И.танция е прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Г., което сочи три варианта на настъпване на процесното ПТП, предвид липсата на обективни данни по делото.

Вещото лице сочи, че едИ.твени обективни данни се получават от трасологичната експертиза, съобразно която лявата обувка на падналата е била прегазена от задна дясна гума на автомобил «Крайслер 300С». Няма никакви данни при какви обстоятелства е станало прегазването.

Това заключение е оспорено от ищцовата страна и във връзка с оспорването е допуснато изслушването на комплексна САТЕ и СМЕ от която се установява, че последователността на настъпване на травматичните увреждания по тялото на пострадалата е следната: описаното мораво синкаво кръвонасядане по гърбовете и сводовете на двете ходила, повече на лявото, е първото увреждане от притискане на стъпалото с гумата на автомобила /прегазване/, при това притискане е получено кръвонасядане по подбедриците, при последващо залитане и падане на тялото /при фиксирано-затиснато стъпало/ и счупването на костите на долните крейници, при падане на тялото върху терена е получено кръвонасядането на таза отдясно и дясната ръка. Експертизата сочи, че първоначалният контакт с пешеходката е осъществен от зоната при задна дясна гума на л.а. «Крайслер 300» с рег. № ******* с едноактно застъпване-прегазване от задно дясно колело на лявото ходило /лявата обувка/ на пострадалата, за което говори наличието на отпечатъци от грайфера върху нея и механизма на получаване на уврежданията. Вещите лица сочат, че при наличието на доказан отпечатък от задна дясна гума на л.а.

«Крайслер» върху лявата обувка, се изключва възможността за друго МПС. Сочат като причина за настъпване на ПТП действието на водача П., предприел движение на заден ход без да подсигури маневрата си при конкретната пътна обстановка.

Съдът не кредитира заключението на приетата по делото комплексна САТЕ, като намира, че същото не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Както сочи вещото лице Г. едИ.твени обективни данни се получават от трасологичната експертиза, съобразно която лявата обувка на падналата е била прегазена от задна дясна гума на автомобил „Крайслер 300 С“. Липсват обаче каквито и да било други доказателства-писмени или гласни, при анализа на които да се стигне до един едИ.твен и еднозначен извод, че този отпечатък е оставен, докато пострадалата е била обута. Напротив налице са и други варианти на получаване на отпечатъка. Свидетелката К. установява, че пътувала в л.а. «Крайслер» и видяла жената паднала на тротоара и спрели колата наравно с жената, за да може да я качат в колата. Т.е. напълно възможно е след настъпилия вече удар и при изравняване на колата с падналата на тротоара жена, да е оставена следата върху обувката, която обаче вече не се е намирала на крака на жената, в какъвто смисъл е втори вариант на настъпване на ПТП, посочен от вещото лице Г.. На следващо място по делото няма никакви доказателства, които да сочат, на предприемане на маневра на заден ход от водача на лекия автомобил «Крайслер». Напротив свидетелката К. установява, че заедно с водача и сина си пътували за гр. Павел баня и на един светофар видяли паднала на тротоара жена, т.е. автомобилът се е движел направо и не е предприемал маневри.