Решение № 23015 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23015 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110128564 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Д. Г. Й. срещу „.“ ЕАД. Ищцата твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу нея, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6940 по описа на Софийския районен съд, 113-ти състав, за 2021 г. С изпълнителния лист тя била осъдена да му заплати сумата 7 265 лева и 68 стотинки, представляваща стойността на доставената за периода 04. 02. 2018 г. – 30. 04. 2020 г. топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 36, находящ се в ., аб. номер ., сумата 72 лева и 4 стотинки, представляваща цената на извършената през периода 01. 02. 2018 г. – 30. 04. 2020 г. услуга дялово разпределение и сумата 598 лева и 46 стотинки, представляваща съдебни разноски. От друга страна, ответникът имал задължение към третото лице помагач „.“ ЕООД за заплащане на парично обезщетение по чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване на топлосъоръжение, находящо се на адрес .. На 20. 01. 2017 г. третото лице помагач цедирало част от това свое вземане, която част била в размер на 8 100 лева, в полза на ищцата. Ответникът бил уведомен за цесията на 23. 05. 2023 г. На същата дата освен това ответникът получил изявлението на ищцата, че тя прихваща паричните си задължения за доставяне на топлинна енергия по изпълнителния лист с цедираното вземане за обезщетение за ползване на топлосъоръжение. Иска от съда да установи в отношенията й с ответника, че тя не му дължи паричните задължения по изпълнителния лист поради погасяването им чрез прихващане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който приема предявения иск за процесуално допустим, но го оспорва като неоснователен. Излага доводи, че съгласно българското законодателство прихващането не е способ за частно принудително изпълнение и за да бъде извършено е необходимо съгласието на другата страна по „сделката“. Отрича да е сключвал с ищцата договор за прихващане на съответните вземания. Твърди, че ищцата иска да се приложат 1 правните последици на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД във връзка с чл. 137, ал. 2 ЗЕ без фактически да е предявила такъв иск. Заявява, че вземането, по което се твърди, че е направено прихващане, не е ликвидно. Отрича към момента на подаването на отговора на исковата молба да е налице съдебно решение, с което да е признато осъществяването на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Оспорва съществуването на цедираното вземане поради липсата на документи, които да го установяват. Освен това, вземането за подобно обезщетение възниквало в полза на собственика, а ищцата не представяла доказателства за принадлежността на правото на собственост върху топлосъоръжението. Освен това третото лице помагач, дори и да е техен собственик, не било подало заявление за изкупуването им, придружено с всички необходими документи. Освен това вземането за обезщетение за периода 26. 01. 2012 г. – 25. 01.

2017 г. било изплатено на третото лице помагач. Евентуално поддържа, че ищцата не предявява иска по чл. 59 ЗЗД в настоящия процес, защото е изтекла погасителна давност („вземането е давностно“). Оспорва достоверността на датата на договора за цесия. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: .. В едномесечен срок от връчването на преписите от исковата молба и нейните приложения третото лице помагач е подала становище, с което потвърждава извършената цесия и уведомяването на ответника за нея. Твърди, че е изградил присъединителен топлопровод и абонатна станция, чрез които сградата, находяща се на адрес ., е била присъединена към топлопреносната мрежа. От 2006 г. ответникът ползвал съоръжението и извличал печалба чрез пренос и продажба на топлинна енергия, но въпреки многократните опити и покани на третото лице помагач така и не сключил договор за ползването му.

Поддържа, че ищцата е представила с исковата молба доказателства, които установяват собствеността на съоръжението и обстоятелството, че за периода 28. 06. 2006 г. – 20.

01. 2017 г. то е ползвано от ответника. Изтъква, че между него (третото лице помагач) и ответника имало влезли в сила съдебни решения, които установявали собствеността върху съоръжението.

След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника „.“ ЕАД сума в общ размер 7 936 лева и 18 стотинки, от които сумата от 7 265 лева и 68 стотинки, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 04.02.2018 г. – 30.04.2020 г., сумата от 72 лева 4 стотинки, представляваща главница за извършено дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 598 лева и 46 стотинки – съдебни разноски по предходно водени между страните съдебни производства. Недължимостта на сумите е поради извършеното от страна на ищцата извънсъдебно прихващане. В тежест на последната е да установи при условията на пълно и главно доказване правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, както и твърдените от нея факти, довели до погасяването на паричните задължения по издадения изпълнителен лист. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е погасил чрез плащане или в хода на изпълнително 2 производство са били погасени паричните му задължения за обезщетение за ползуването на присъединителния тръбопровод и абонатната станция.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че третото лице помагач „.“ ЕООД е изградило и е собственик на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, изградени в жилищна сграда, находяща се на адрес .. Поради отказ от страна на ответника по настоящото производство „.“ ЕАД да изкупи собствеността върху изградените от ,,.“ ЕООД топлоснабдителни съоръжения и да заплати обезщетение за ползването на същите от момента на въвеждането на сградата в експлоатация до датата на подписване на договор за присъединяване, третото лице е сезирало ДКЕВР. С решение № Ж-238 от 18.11.2013 г. Комисията е дала задължителни указания между ,,.“ ЕООД и „.“ ЕАД да бъде сключен договор за присъединяване съгласно изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ) и топлопреносното предприятие да заплати цена за предоставения достъп до изградените от ,,.“ ЕООД съоръжения и тяхното използване. Правото на собственост на третото лице помагач върху процесния присъединителен топлопровод и абонатната станция се установява косвено още и от приложените като доказателствен материал по делото съдебни актове, от които се установява, че „.“ ЕАД е осъдено да заплати на ,,.“ ЕООД обезщетение за ползване на топлопреносните съоръжения – решение № 76467 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 23912/2019 г., по описа на СРС, 59-и с-в (поправено по реда на чл. 247 ГПК), което е потвърдено с решение № 3891/19.12.2022 г. по гр. дело № 13326/2021 г., по описа на СГС, ГО, II-Е възз. състав, изпълнителен лист от 18.02.2019 г. по описа на СРС, II ГО, 81-ви с-в.

По искане на ищцата в настоящото производство по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която да посочи какъв е размерът на цената за ползване, която е следвало да заплаща ответникът за целия период на ползване на съоръжението от въвеждането на последното в експлоатация от 28.06.2006 г. до 20.01.2017 г., както и каква е цената за ползване към настоящия момент по определените от КЕВР цени, съгласно методиката на Комисията. Съгласно заключението на вещото лице за периода м.07.2006 г. до м.12.2016 г. включително цената за предоставен достъп е 31 741 лева и 44 стотинки с ДДС, а за периода от м.01.2017 г. до м.12.2023 г. цената е 11 888 лева и 64 стотинки с ДДС или общо цената за ползване на съоръженията, която е следвало да заплаща ответникът за интервала от м.07.2006 г. до м.12.2023 г. се равнява на сума в размер на 43 630 лева и 8 стотинки с ДДС.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесните съоръжения са изградени от ,,.“ ЕООД със собствени средства въз основа на договор, с който е било уговорено, че до сключването на последващ договор за присъединяване ,,.“ ЕООД е собственик на съоръженията, като „.“ ЕАД е поело задължение да изкупи процесните съоръжения при условията на чл. 137, ал. 2 и 3 ЗЕ. До изкупуването съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ дължи цена за ползване на съоръженията, изградени от третото лице помагач в настоящото производство. В неизпълнение на договора топлоснабдителният тръбопровод и абонатната станция нито са изкупени от „.“ ЕАД, нито ответното дружество е заплащало цена за ползването съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ. С решение от 19.01.2023 г. по гр. дело № 134/2022 г., по описа на СГС, ГО, III-Б въззивен с-в между двете дружества е установено със сила на пресъдено нещо наличието на ликвидно и изискуемо вземане в полза на ,,.“ ЕООД в размер на 15 055 лева, представляващо цена за ползване на съоръженията за периода 28.06.2006 г. до 26.01.2012 г. След извършено съдебно прихващане на част от тази сума със задължение към „.“ ЕАД в размер на 510 3 лева, остатъкът от съдебно установеното вземане на ,,.“ ЕООД се равнява на сума в размер на 14 535 лева. Оттук и ищцата успя да установи при условията на пълно и главно доказване, че размерът на обезщетението за ползуването на присъединителния тръбопровод и абонатната станция през този период е в размер, надвишаващ сумата от 7 936 лева и 18 стотинки.

На следващо място, между ищцата и третото лице помагач е бил сключен договор за прехвърляне на вземане. За установяване на обстоятелствата около сключване на договора за цесия при режим на довеждане, а впоследствие при режим на призоваване е допуснат разпит на свидетеля Н. Н. – управител на ,,.“ ЕООД. В открито съдебно заседание свидетелят първоначално заявява, че не си спомня подробности за договора за цесия – къде и кога е бил сключен, но потвърждава, че подписът върху извършеното от цедента спрямо длъжника уведомление за смяната на титуляра на вземането е негов. Впоследствие заявява, че тъй като ,,.“ ЕАД ,,отказа да направи прихващане“ със задължения по които последното е кредитор, строителят е започнал да цедира свои вземания на длъжници на топлопреносното предприятие.

Сеща се и за детайли около сключването на процесния договор за цесия. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът е получил съобщение за извършената цесия от третото лице помагач (л. 265 – 266, л. 273 по делото, както и признание на „.“ ЕАД, че уведомлението е било получено от длъжника – л. 72 по делото).

Така прехвърленото вземане, по което длъжник е „.“ ЕАД, е ликвидно и изискуемо. Неговата стойност е съдебно установена по размер. В отношенията между „.“ ЕАД и ,,.“ ЕООД с решение от 19.01.2023 г. по гр. дело № 134/2022 г., по описа на СГС, ГО, III-Б въззивен с-в, е признато за установено, че топлоснабдителното дружество дължи на строителя, изградил съоръженията, обезщетение за ползването на последните, което обезщетение след извършеното прихващане с вземания на „.“ ЕАД възлиза на сума в размер на 14 535 лева. Това обезщетение за ползване е за периода от 28.06.2006 г. до 26.01.2012 г. Следователно то е ликвидно и изискуемо. С договор за цесия от 20.01.2017 г. част от съдебно установеното вземане до размер от 8 100 лева е прехвърлено на ищцата по настоящото производство. В договора изрично е посочена стойността на вземането, за която се извършва смяна на титуляря, тоест частично прехвърленото вземане също е ликвидно – установено по основание и размер. Колкото до неговата изискуемост – тъй като се има предвид прехвърляне на вземане, което веднъж е било обект на съдебно установяване и за чиято дължимост има влязло в сила съдебно решение, а и с оглед на обстоятелството, че по отношение на него не е настъпил правопогасяващ юридически факт (погасителна давност), от установената по съдебен ред изискуемост се ползва не само ,,.“ ЕООД, но и частният правоприемник на дружеството-цедент, а именно ищцата по настоящото производство (в качеството си на цесионер).