Определение № 36358 от 06.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36358 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110155532 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б Д А, чрез юрк. Б., срещу А. Ф. - британски гражданин, с ЛНЧ и с посочен адрес в Република България.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че въз основа на сключен с ответницата договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г. следвало да й предостави кредит за заплащане на семестриални такси за обучение в размер на 70 409,88 лв., със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, т.е. до 28.10.2031 г. Сочи, че размерът на кредита бил предоговорен с допълнително споразумение от 04.02.2015 г., съгласно което сумата по кредита била намалена от 70 409,88 лв. на 5867,49 лв. Отбелязва, че „Б Д А е страна по сключен с министъра на образованието и науката типов договор за кредитиране на студенти и докторанти № Д01-519/21.06.2010 г., поради което може да кредитира студенти и докторанти по специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Излага доводи, че ответницата представила пред банката удостоверение с изх. № 479/09.10.2014 г., издадено от Медицински факултет към Тракийски университет – Стара Загора, съгласно 1 което А. Ф. била студент първа година по специалност „Здравеопазване и спорт“ за учебната 2014 г. – 2015 г., със срок на обучение – 6 години, от които десет редовни семестъра и два семестъра преддипломен стаж, с годишна такса за обучението в размер на 11 734,98 лв. и семестриална такса на стойност от 5867,49 лв., със срок на полагане на последния държавен изпит – месец октомври 2020 г. Твърди, че кредитополучателят усвоил заемната сума от 5867,49 лв. на 13.12.2014 г. по разплащателната си сметка, като същата представлявала такса за обучение за първия семестър. Съгласно т. 7 от договора кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент от 7%. В чл. 3 бил предвиден гратисен период за заплащане на главницата и възнаградителната лихва, през който кредитополучателят можело да погасява дълга, но не дължал плащането на задълженията по договора. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формирал след изтичане на гратисния период и включвал усвоената главница и договорна лихва, която се начислявала и през гратисния период чрез капитализирането й върху усвоената главница, като в настоящия случай по време на гратисния период от 13.12.2014 г. до 31.10.2021 г., същата възлизала на 3477,37 лв. Твърди, че начисляването на капитализирана лихва било предвидено в чл. 7 от договора и т. 10.1 и 2 от приложимите към договора ОУ.

Посочената лихва била счетоводно прибавена към главницата по договорна сметка № 11/22305178. Излага доводи, че гратисният период обхващал времето от датата на първото усвояване на кредита – 13.12.2014 г. до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план по специалността.

Сочи, че след изтичане на гратисния период, в периода от 01.02.2022 г. до 26.05.2023 г., ответницата погасила частично вземанията за главница и лихви, чрез изплащането на сумата в общ размер на 1965,66 лв., с която били погасени задължения за главница в размер на 1012,60 лв., договорна лихва в размер на 940,40 лв., както и лихва за забава в размер на 12,66 лв. При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата се начислявала лихва за забава от десет процентни пункта. Съгласно чл. 17.2 от ОУ кредиторът имал право да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем при допуснато неизпълнение от кредитополучателя, изразяващо се в забава на плащанията по договора над 90 дни. Ответницата изпаднала в забава за изплащането на 11 на брой погасителна вноски за периода от 28.05.2023 г. до 28.03.2023 г., поради което с исковата молба ищецът обявява предсрочна изискуемост на остатъка по кредита. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответницата за сумата от 5867,49 лв., представляваща неплатено задължение за главница по договора, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 2464,77 лв., представляваща сбор от капитализирани договорни лихви за периода 13.12.2014 г. – 31.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 567,38 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.05.2023 г. до 17.04.2024 г., както и 2 сумата от 31,26 лв. – законна лихва за забава за периода от 28.05.2023 г. до 17.03.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. З., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава, че е страна по сключен с ищеца договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно със споразумение от 04.02.2015 г. Счита за незаконосъобразно прибавянето на капитализирани лихви към стойността на главницата по договора, върху които се начислявала и възнаградителна лихва. Оспорва претендираното мораторно обезщетение при твърденията, че лихва за забава може да се начислява единствено върху реално усвоената главница. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 17 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Ф. да заплати на „Б Д А следните суми: сумата от 3000 евро (5867,49 лв.), представляваща неплатено задължение за главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с допълнително споразумение от 04.02.2015 г., заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 1260,22 евро (2464,77 лв.), представляваща сбор от капитализирани договорни лихви за периода 13.12.2014 г. – 31.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 290,10 евро (567,38 лв.) – възнаградителна лихва за периода от 28.05.2023 г. до 17.04.2024 г., както и сумата от 15,98 евро (31,26 лева) – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 28.05.2023 г. до 17.03.2024 г.

III.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че по силата на сключен между „Б Д А и А.

Ф. договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с допълнително споразумение от 04.02.2015 г., ответницата е усвоила предоставената й в заем сума в размер на 3000 евро (5867,49 лв.).

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

3

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че ответницата е страна по сключен с банката договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД със съдържанието, посочено в исковата молба, усвояване на сумата по кредита от страна на кредитополучателя срещу поетото от него задължение за връщането й, ведно с уговорената възнаградителна лихва, изпадането на кредитополучателя в забава, както и основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, за което обстоятелство длъжникът е уведомен.

УКАЗВА на ответницата, че при доказване на горните обстоятелства в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е погасила търсените суми.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, молба – уточнение от 17.12.2024 г. и отговора на исковата мобла.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 евро, платими от ищеца в 1седмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г, която да се призове след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на особения представител на ответницата, тъй като не са необходими предвид допуснатата от съда ССчЕ, която да отговори на относимите въпроси по делото.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се 4 връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2026 г. от 14:35 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5