Решение № 2350 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2350 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330103600 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на И. З. В., Ф.

И. В. и А. З. В. срещу Община Пловдив, с която се претендира съдът да признае на основание чл. 124, ал.1 ГПК за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на сграда с идентификатор **, находяща се в гр. **, ул. **.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците са наследници на З. В., който през ** г. е сключил граждански брак с Ф. В.. Бащата на последната построил през 60-те години на миналия век етаж от къща в поземлен имот с идентификатор ** въз основа на отстъпено право на строеж.

Впоследствие той и ** му се снабдили с констативен нотариален акт за етажа, а през ** г. го продавали на ** им– Ф. В., по време на брака й със З. В..

Последните двама през 80-те години на миналия век построили и трети етаж от къщата, за което се снабдили с констативен нотариален акт, а през 70-те години и гараж, заснет като сграда с идентификатор **. Посочва се, че от този момент гаражът се ползвал както от наследодателите, така и от ищците по делото. Към настоящия момент същият бил построен в земя – частна държавна собственост, но данъците за него се заплащали от ищците. Поради изложеното от правна страна се излагат съображения, че сградата е придобита от наследниците на З. и Ф. В.и въз основа на осъществено давностно владение 1 както от наследодателите, така и от ищците след тяхната смърт. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва се, че с акт за държавна собственост от ** г. процесният поземлен имот е актуван като държавна собственост. Навеждат се съображения, че със заповед от ** г. на ОбНС е отстъпено право на строеж на Ф. В. за построяване на трети етаж от двуетажна жилищна сграда в имот. Посочва се, че със заповед от ** г. е извършвана оценка на имота, ведно с всички находящи се в него подобрения, като липсвало описание на процесната сграда. Впоследствие, с пар. 42 от ЗИД на ЗОС собствеността върху имота е преминала от държавата върху общината.

Досежно процесната сграда се посочва, че ищецът И. В. е поискал издаване на удостоверение за търпимост, по отношение на което Общински съвет Пловдив е възразил. Оспорва се наведеното възражение за осъществено давностно владение. Посочва се, че в извадките от регулационните планове от ** г., ** г. и ** г. и тези до ** г., както и в заповедта от ** г. процесната сграда не фигурирала, поради което нямало как да е изградена през ** г. Същата била нанесена в кадастралната карта и описана в кадастралните регистри, но кога, не ставало ясно. Поради изложеното се посочва, че няма как давността по отношение на същата да е текла от 1996 г. до 2006 г., когато е приета забраната за придобИ.е на имоти частна общинска собственост по давност. Посочва се, че доколкото Община Пловдив е собственик на поземления имот, то на основание чл. 92 ЗС собственик на сградата се явява именно същата. Досежно отразеното в исковата молба, че ищците заплащат данъците върху процесната сграда, се посочва, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена от същите на ** г., от който момент е започнало да се извършва посоченото действие.

Поради изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е приобщен Констативен нотариален акт за собственост върху жилище, строено върху държавна земя – групов строеж № ** т. ** дело № 2

**/** г. на нотариус с район на действие **, от който се установява, че И. С. М е признат за собственик на втори етаж от построената жилищна двуетажна сграда с две избени помещения и ½ ид. част от тавана, с административен адрес: гр. **, ул. „**“ № **. С договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на нотариус с район на действие ** И. и Л. М. са прехвърлили на ищцата Ф. В. собствеността върху описания недвижим имот. Към посочената дата същата е имала сключен граждански брак със З. В., видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак от **** г., издаден от **, поради което и на основание чл. 21, ал.1 СК собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

С разрешение за строеж № **/** г. на началник Управление „**“ към **, на ищцата Ф. В. е разрешено да настрои трети етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. **, ул. „**“ № **. Същата е призната за собственик на трети етаж от описаната жилищна сграда с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ** т**, дело № **/** г. на нотариус с район на действие **.

Както бе посочено, към посочената дата същата е имала сключен граждански брак със З. В., поради което собствеността е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

От приобщения акт за държавна собственост № **/** от **** г. на ** се изяснява, че имот, представляващ парцел ** от кв. **, находящ се в гр. **, ул.

„**“ № **, е актуван като държавна собственост. Със Заповед на областния управител на гр. ** от ** г. е разпоредено да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти – държавна собственост, посочения недвижим имот, като за същия е съставен Акт за общинска собственост № **/** г., с административен адрес: гр. **, ул. **.

По делото е представено Удостоверение за наследници на З. А.ов В., издадено на ** г. от Община **, от което се установява, че същият е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** си – Ф. И. В., и двете си ** – И. З. В. и А. З. В..

По делото са разпитани двама свидетели – В. Д. Г. и Г. Т. К..

Свидетелят Г. посочва, че познава ищците, защото са съседи на ул. „**“ в гр. **. Техният имот представлявал къща на три етажа с двор и гараж.

3

Свидетелят познавал и З. В.. По отношение на гаража, същият си спомня, че се строял през средата на 70-те години на 20-ти век от З., заедно с негови колеги. Гаражът се намирал от източната страна на къщата, като за него имало отделна врата. След построяването му го ползвал З., който паркирал колата си в него. До гаража имало и обособено паркомясно, в което синът на З. си паркирал колата, защото и двамата имали автомобили. Сега гаражът се ползвал от И. и А. В.и.

Свидетелят К. също посочва, че познава ищците, защото са съседи на ул.

„**“ в гр. **. Те имали построена на калкан триетажна жилищна сграда, както и гараж вдясно от входа. Свидетелят познавал З. В. от около седемдесет и някоя година. Гаражът бил построен в средата на 70-те години. Първоначално същият бил с дървена конструкция, а след това – с тухли. З. сам правил гаража, като може някой да му е помагал, но основното вършел сам.

Първоначално гаражът се ползвал от З., а след това от неговите **, като колата на З. стояла под един навес в имота. Никой от квартала или общинската администрация не му е оспорвал собствеността. Към настоящия момент гаражът се ползвал от синовете на З.. Когато гаражът бил построен, все още нямало трети етаж. На първия живеел ** С., а на втория – И..

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото техните показания са преки и неспоредствени. В същите не се съдържат противоречия, като показанията им се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал, в частност писмените доказателства и изслушаната по делото СТЕ от вещото лице инж. Т..

По делото е изслушвано заключение по допусната СТЕ от вещото лице инж. В. К.. От същото се установява, че към 1999 г. е действал КРП на гр. **, кв. „**“, одобрен със Заповед № ** г., като отреждането на поземлен имот с идентификатор ** от КК и КР е за жилищно строителство. В плановете от ** г., ** г. и ** г. сграда с идентификатор ** не е отразена в КРП. В заключението вещото лице е посочило, че сградата е отразена по плана, одобрен със Заповед № ** г., но в проведеното открито съдебно заседание при изслушване на заключението коригира посочения извод, като посочи, че и по този план не е отразена сградата, а е отразена с приемането на КК и КР през 2009 г. От заключението на вещото лице се установява, че по отношение на сградата няма учредено право на строеж и одобрени инвестиционни проекти, както и 4 издавано разрешение за строеж.

В хода на производството е приобщено и заключение по допуснатата СТЕ, изготвено от вещото лице Т. Т.. От същото се установява, че процесната постройка е изграждана поетапно в различни периоди, като е възможно подмяна на основаната конструкция. Част от основите вероятно са изградени около 1970 г. и е възможно да са били фундамент на съществуващата постройка или сграда. БеТ.та стена и външната метална гаражна врата по – скоро са изграждани 80-те години на 20 век. Това е приблизителен период, който може да се посочи само въз основа на външен оглед. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че сградата най – вероятно е довършена 90-те години, защото са използвани такива налични материали, които са приспособени по стопански начин за това време.

Съдът кредитира и двете заключения на вещите лица К. и Т., доколкото същите са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. Същите не се оспорват от страните в производство и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между страните няма спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се изяснява, че поземленият имот, в който е изградена процесната сграда, находящ се в гр. **, ул. ** е бил частна държавна собственост до 30.08.2005 г., след което е станал частна общинска собственост.

От всички събрани по делото доказателства се изясни и че в средата на 70-те години на 20-ти век е започнало строителството на гараж в посочения поземлен имот, който е завършен през 90-те години на 20-ти век в състоянието, в което се намира в момента от наследодателя на страните З. В..

В тази насока са събраните по делото гласни доказателства, както и приобщената по делото СТЕ от вещото лице Т.. От настоящия съдебен състав не се споделя наведеното възражение на Община Пловдив, че имотът не е бил изграден до 2009 г., доколкото не е бил заснет по КРП на гр. **. В тази насока следва да се посочи, че между страните няма спор, че по отношение на процесната сграда не са издадени строителни книжа, както и не е съставен 5 инвестиционен проект. Именно поради изложеното и сградата не е отразена в КРП на гр. ** до заснемането на всички обекти за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2009 г. От правна страна следва да се отбележи, че основата на всеки нов регулационен план е предходно съставения такъв и доколкото по отношение на сградата липсват строителни книжа, то няма как в плана от 1964 г. и съставените впоследствие въз основа на него планове, същата да е отразена като предвиждане. Поради тази причина и съдебният състав приема, че липсата на отразяване на сградата в КРП на гр. ** не обосновава извод, че сградата е построена през 2009 г., когато за първи път е намерила отразяване и то в кадастралната карта и кадастралните регистри. Дори напротив, от заключението на вещото лице Т., което не бе оспорено от страните в производството, несъмнено се установи, че строителството на сградата е започнало през 70-те години и в приключило в този вид на сградата, който е в момента, през 90-те. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства на свидетелите Г. и К., които съдът кредитира като обективни, преки и непосредствени.