Решение № 814 от 23.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Варна, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501040 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Т. ЯН. ИЛ., чрез процесуален представител адв. Р. Д., въззивна жалба, уточнена с молба вх. № 265002/05.05.2022 г., срещу Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Т. ЯН. ИЛ. и ЗВ. ИЛ. ИЛ., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на делото ищец И.Х.И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника „Електроразпределение Север“ АД сумата от 8 729,36 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г.

Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано по твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ищеца. Проверката и възстановяването на схемата на свързване на процесното СТИ не били извършени по предвидения ред, като неправилно било прието, че е подаден сигнал до полицията, без по делото да са приложени 1 доказателства за този факт. На следващо място жалбоподателят сочи, че въпреки недопустимо разпитания свидетел, ответното дружество не е доказало автентичността на съставения протокол. По делото не било установено също, че в имота на потребителя е имало свързан товар, който да е черпел ел. енергия от източник, неотчетен от СТИ. По изложените съображения моли за отмяна на решението и уважаване на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Л. М., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна.

Излагат се твърдения, че проверката е извършена в съответствие с всички изисквания на ПИКЕЕ, включително и на чл. 49, ал. 8 от Правилата, съгласно който когато при проверката се установи добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване. Не отговаряло на истината и твърдението в жалбата, че липсвали данни за уведомяване на полицията, тъй като от изпратено писмо № 105820-133/09.04.2021 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“ и от приложения запис на разговора се установявало, че на 11.11.2020 г. в 14:13 часа е получено обаждане на телефон 112 от служители на „Електроразпределение Север" АД.

Въззиваемият сочи още, че в чл. 194, ал. 1 от ГПК е пердвидена възможност автентичността на документа да бъде проверявана чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, като в случая разпитаното лице, чиито подпис се оспорва, потвърдило, че именно то го е положило върху документа. В заключение оспорва и възражението, че в момента на проверката не е установена консумация като неотносима към проверка, извършена в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, а и оборено от заключението на приетата по делото СТЕ. Въз основа на тези доводи моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски.

Постъпила е още частна жалба от Т. ЯН. ИЛ., чрез адв. Р. Д., срещу Определение № 2601108/01.02.2022 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение в частта за разноските на Решение №262820/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 871/2021 г. по описа на ВРС.

Частният жалбоподател счита, че изложените в определението мотиви представляват отказ от правосъдие за защита на имуществените му права. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевантните му възражения в молбата, като цитираното от последния тълкувателно решение не съдържа произнасяне във вложения от съдебния състав смисъл. По посочените съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в Наредба №1/9.7.2004 г. на ВАдвС минимум.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Л. М., с който се изразява становище за недопустимост на депозираната частна жалба, тъй като жалбоподателят не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а това е сторено единствено от неговия обикновен другар – З.И.. На следващо място въззиваемото дружество сочи, че е частично недопустимо обжалването на съдебния акт в 2 частта, съдържаща произнасяне по отношение на разноските, възложени в тежест на последната. В условията на евентуалност твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като определеното възнаграждение съответства на положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника. С оглед изложените твърдения моли производството да бъде прекратено, като жалбата бъде разгледана по реда на чл. 248 от ГПК, същата да бъде върната като недопустима или съответно да бъде оставена без уважение, като определението бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява и не се представлява. Депозира молба чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., с която изразява становище по същество на спора и релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество, представлявано от адв. Л. М., в пледоарията си по същество отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта, с която иска на Т.И. е уважен за припадащата ѝ се част, а в останалата част досежно необжалвалия другар З.И. моли въззивното производство да бъде прекратено. По отношение на депозираната частна жалба отправеното към съда искане е за оставянето без уважение. Претендира присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И.Х.И., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Електроразпределение Север" АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8 729,36 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2020 г. до 11.11.2020 г. за обект, находящ се в град Варна, местност Манастирски рид - 2, № 33, клиентски № 1100065318, абонатен № 0109804008, за която сума е издадена Фактура № 0106385133/12.11.2020 г.

Ищецът излага твърдения, че е потребител на електрическа енергия за описания обект на потребление. Сочи, че при направена справка в интернет установил начисляването на процесната сума, по повод на което подал жалба до ответното дружество, което го уведомило, че е налице неточно измерване на консумираната електрическа енергия от електромера на абоната. Ищецът оспорва претендираното от ответното дружество задължение, като заявява, че последното има задължение по поддържане на годността на СТИ, че не е налице основание и разписана процедура за коригиране на сметката му, а действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ са неприложими.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Електроразпределение Север" АД, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че е налице основание за възникване на процесното 3 вземане за потребена електроенергия, а именно налице е хипотезата чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ, вр. чл. 56 ПИКЕЕ. В резултат на извършена на 11.11.2020 г. техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез меден кабел, вследствие на което консумираната електрическа енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща. Сочи, че при промяна схемата на свързване е уредено в подзаконов нормативен акт потестативното му право едностранно да определи размера на консумираната енергия за период до три месеца.

Излага твърдения още, че за извършване на корекцията не е необходимо да бъде констатирано виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неточно измерване на количеството потребена електроенергия. Ответното дружество моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.

В хода на съдебното производство пред първа съдебна инстанция, ищецът И.Х.И. е починал на 19.03.2021 г., поради което на негово място в процеса, на основание чл. 227 от ГПК, са конституирани неговите правоприемниците му - съпругата му Т. ЯН. ИЛ. и неговата дъщеря ЗВ. ИЛ. ИЛ..

Предвид настъпилото правоприемство всеки от наследниците, обикновени другари в процеса, е легитимиран от провеждане на исковата защита за съответната припадаща се част от отричаното задължение съобразно своята наследствена квота от наследството, а именно за по ½ ид.ч. от сумата за всеки един от тях, или за по 4 364.68 лева от цялата сума.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът за отричане на съществуването на цялото задължение в размер на 8729.36 лева по отношение на двете съищци Т. ЯН. ИЛ. и ЗВ. ИЛ. ИЛ., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса И.Х.И..

С оглед разделния характер на дълга следва да се приеме, че всеки от съищците е активно процесуално легитимиран да обжалва съдебния акт единствено за тази част, която съответства на неговите права в наследството, а именно за половината от целия размер на сумата.

Въззивната жалба е подадена единствено от Т. ЯН. ИЛ., но с нея се обжалва решението в неговата цялост, включително и в частите, с които искът е отхвърлен и по отношение на ЗВ. ИЛ. ИЛ. и за размера над сумата 4 364.68 лева, която съответства на нейната квота от наследството.

С постановеното по реда на чл. 267 от ГПК Определение № 1944/26.05.2022 г. настоящият въззивен състав е дал указал на необжалвалия другар З.И. възможността на основание чл. 265, ал. 1 от ГПК да се присъедини към жалбата на своя съищец, като подаде нарочна молба с препис за въззиваемата страна.

В указания срок страната не е извършила изявление в посочения смисъл, поради което с протоколно определение от проведеното на 14.06.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 265, ал. 1 от ГПК и е заличил З.И. от списъка на лицата за призоваване.

Предвид всичко гореизложено, въззивната жалба подадена единствено от Т.И. срещу 4 първоинстанционното решение в частта относно З.И. и за разликата над сумата от 4 364.68 лева до пълния размер на оспорвания дълг от 8729.36 лева е недопустима, като подадена от страна без активна процесуална легитимация. В посочените части съдебният акт е влязъл в сила, тъй като същият не е обжалван.

В останалата своя част въззивната жалба е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният положителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. По него в доказателствена тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя, при която е установена промяна в схемата на свързване, вследствие на което е потребил неотчетени количества електрическа енергия, чиято парична равностойност е начислил съобразно пропускателната способност, предвидена в материалната норма.