Решение № 37 от 09.04.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 644/2019
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 09.04.2020
- В сила
- 09.12.2020
- Състав
- МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА, МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.403 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Конституция на Република България
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.213а · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 37 гр.Варна,
09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№644/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от К.А.Д. чрез процесуалния й представител адв.
К.Б.-П., против решение №1226/25.10.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./с допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на същото с влязло в сила решение №1359/21.11.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К.А.Д. против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущес -тво иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да й заплати сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до претендираните 80 000лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва върху тази сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата на влизане на решението, с което е отхвърлен искът на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане; 2/ е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К.А.Д. против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 29 902, 27 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 2 088,29лв., представляваща: сумата от 1 722, 59лв., представляваща законната лихва върху сумата от 7 631, 26 лв., считано от 01.05.2016г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата от 328148лв./в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на сумата, като действителната такава е 328, 48лв./, представляваща законната лихва върху сумата от 20 000лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата от 0, 66лв., представляваща законната лихва върху сумата от 40лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата 36, 14лв., представляваща законната лихва върху сумата от 2 201,01 лв., считано от 23.05.2018г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г. и сумата от 0, 42 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 30лв., считано от 01.06. 2018г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата 29 902,27 лв., считано от датата на предявяване на иска - 21.07. 2018г./в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава е 20.07.2018г./ до окончателното й изплащане; 3/ е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К.А.Д. против Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество иск с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2 870лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 472,65 лв., представляваща сумата 468, 59лв., представляваща законната лихва върху сумата от 2 820 лв., считано от 01.12.2016 г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., сумата 4, 06лв., представляваща законната лихва върху сумата от 50лв., считано от 02.10.2017г. до датата на предявяване на иска - 20.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата 2 870 лв., считано от датата на предявяване на иска - 21.07.2018г. /в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава е 20.07.2018г./ до окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на сторените от страната разноски, както и присъждане на адв.възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител А.В. -държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от К.Д. части да бъде потвърдено.
Окръжна прокуратура Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез процесуалния й представител А.В.-държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, против решение №1226/ 25.10.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./с допуснати поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на същото с влязло в сила решение №1359/21.11.2019г., постановено по гр.д.№1715/18г. по описа на ВОС, гр.о./, в частите му, с които: 1/ е осъдена
Държавата в лицето на КПКОНПИ да заплати на осн. чл.2а от ЗОДОВ на К.А.Д. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва върху тази сума, на осн. чл.86 от ЗЗД, считано от 13.11.2014г. - датата на влизане на решението, с което е отхвърлен искът на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане; 2/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на К.А.Д. направените по делото разноски в размер на 10 лв.; 3/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на адвокат К.С.Б.-П. сумата от 890лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Тарифа №1/04г. на ВАдвС.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен изцяло, евент. да се намали размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
Въззиваемата страна К.А.Д., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Окръжна прокуратура Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и съгласно уточнението към нея, извършено в първото по делото о.с.з. пред ВОС на 14.11.2018г., ищцата К.А.Д. излага, че ответникът КПКОНПИ, тогава с наименование КУИППД, е извършила проверка и с решение №20/06.02.2008г. е образувала производство против А. Д. Л. /ищцата е негова бивша съпруга/, за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Приела е решение №168/30.07.2008г. за внасяне на мотивирано искане за допускане обезпечение на бъдещ иск против А.Л. и ищцата. С определение №2348/05.08.2008г. постановено по ч.гр.д.№ 1746/08г. по описа на ВОС, влязло в сила на 22.07.2009г., е допуснато исканото от Комисията обезпечение. Приела е решение №256/12.11.2008г. да се внесе мотивирано искане по чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ против А.Л. и ищцата за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 379 161, 10лв.На 12.11. 2008г. това искане е внесено. По същото е образувано гр.д.№281/09г. по описа на ВОС, гр.о., приключило с влязло в сила на 13.11.2014г. решение, с което искането е отхвърлено.
Твърди, че извършената проверка от органите и длъжностните лица от КУИППД е била тенденциозна и несъобразена с представените многобройни доказателства и в резултат извършеният икономически анализ неправилен.От допуснатите обезпечителни мерки ищцата е била постановена в безизходица за периода от налагането им до отмяната на същите през 2015г./поискана от комисията 8-9 месеца след приключване на делото пред ВКС/ и в невъзможност да изпълнява задълженията си по ипотечен банков кредит, който заедно с А.Л. е сключила на 05.03.2007г. с „Райфайзенбанк България”ЕАД.Поради невъзможността да се погасяват задълженията по кредита в уговорените срокове, банката е предприела действия по начисляване на наказателни лихви и пристъпила към принудително събиране на вземанията си. В хода на производството, водено от ответника, са публикувани през 2008г. статии във в.”Банкеръ”, в.”Дневник”, в.”Труд” и в електронен сайт, оповестяващи същото, в които са упоменати имената на А.Л., вкл. данни и за семейството му. Това е причинило на ищцата съществени неудобства и притеснения пред близки, познати и в обществото. Заради образуваното дело и наложените запори се наложило ищцата да напусне работата си като счетоводител в „Салс”АД. Ищцата станала нервна и напрегната, изпитвала постоянно напрежение и психически тормоз от случващото се, ограничила се в социалните си контакти, изпитвала срам и неудобство пред близките си и пред колегите си.Всички тези притеснения довели до онкологичното й заболяване. След проведени изследвания й е поставена диагноза „Инвазивен дуктален комедокарцином на млечната жлеза”.На 26.03.2015г. е провела оперативно лечение, след което са й назначени лъчелечение, химиотерапия и хормонотерапия.На 29.11.2016г. ищцата е претърпяла и вагинална хистеректомия. За тази операция заплатила сума в размер на 2 820лв, както и сумата от 50лв. за консултативен преглед след нея на 02.10.2017г.
Невъзможността свободно да оперира с притежаваните недвижими имоти и парични средства, довела до невъзможност да осигурява средства за погасяване на вноските по ипотечния кредит с „Райфайзенбанк България”ЕАД. Като следствие банката начислила наказателни лихви и предприела действия по принудителното събиране на вземанията си.От това ищцата претърпяла имуществени вреди, представляващи начислената наказателна лихва, законна лихва, разноски, както и сумите по главницата. По издаден през 2009г. в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД изп.лист/с цедирано впоследствие вземане с договор за цесия от 06.12.2017г. в полза на „Еос Матрикс”ЕООД/ е образувано изп.д.№20097170400494 с общо задължение по него към 2012г. в размер на 231 343, 11лв.Към 25.04.2016г. по това дело на ищцата са удържани общо 7 631, 26лв. След заболяването си и с оглед невъзможността да работи, ищцата е преустановила плащанията по кредита.Към 22.05.2018г. задължението по кредита било в размер на 263 158, 83лв. На същата дата е сключено споразумение между „Еос Матрикс”ЕООД, ищцата и А.Л., по силата на което ищцата, като солидарен длъжник, се е задължила да заплати на кредитора сумата от 20 000лв., след което последният няма да има претенции към нея. С вносна бележка от 23.05.2018г. е превела на „Еос Матрикс”ЕООД сумата от 20 000лв. За превода е заплатила комисионна в размер на 40лв. За такси по изп. дело ищцата е превела по сметка на ЧСИ сумата от 2 193, 53лв., както и преводна такса в размер на 7, 48лв./общо сумата от 2 201, 01лв./. След уведомление от ЧСИ от 28.05.2018г., че следва да внесе и сумата от 30лв. по см. на АВ за заличаване на вписване, е внесла и посочената сума на 01.06.2018г.
Предвид гореизложеното претендира ответникът
Разпечатката съдържа 26 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74a9ad1d-0ad3-4977-bbf2-72062ccad4a8