Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3415 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2497/2022
Вид
Решение № 3415
Подписан
10.06.2024
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Семеен кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3415 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20221100502497 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. И., срещу решение №20001494/07.01.2022 г. по гр. д. № 16764 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 139 състав, с което е отхвърлен иска му за признаване за установено по отношение на Г. В. И., че въззивника -ищец И. Г. И. е изключителен собственик на идеалните части от процесното дворно място и от построената в него жилищна сграда, придобити по време на брака му с въззиваемата страна- ответница. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради това, че не са изследвани в цялост и пълнота фактите и доказателствата, събрани по делото и при постановяването му са нарушени процесуалния и материалния закон, като са изложени съображения. Наведени са доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по чл. 146 от ГПК, като С Р С не е очертал правилно правополагащите спорното материално право факти, съобразно наведените в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да 1 бъдат уважени, като съдът се произнесе дали е налице пълна или частична трансформация или да определи дела на страните в придобитите по време на брака процесни недвижими имоти, като отчете приноса на всеки от тях.

Претендира съдебни разноски и за двете инстанции.

Въззиваемата Г. В. И., оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът моли съда да уважи жалбата му.

Представя списък на разноските.

В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представя списък на разноските.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК , валиден съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на въззивника И. Г. И., с която се иска признаване за установено по отношение на ответницата-въззиваема Г. В. И., че ищеца е изключителен собственик на идеалната част от недвижим имот, придобит по време на брака му с ответницата, находящ се в село Негован, Столична община, Район „Нови Искър", улица **** (номер двадесет и осем), а именно: урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, деветстотин и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 (осемнадесет) - 16 (шестнадесет) от 23.01.2012 (двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета) година на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, извършено със Заповед № КД - 14 (четиринадесет) - 22(двадесет и две) - 618 (шестстотин и осемнадесет) от 06.07.2012 (шести юли две хиляди и дванадесета) година на Началника на СГКК - град София, с адрес: село Негован, Район „Нови Искър", улица **** (номер двадесет и осем), с площ от 344.00 (триста 2 четиридесет и четири) квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10) метра, стар идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди; седемстотин и четиринадесет, точка, триста), с номер по предходен план, 300 (триста), квартал № 25 (номер двадесет и пет), парцел № III-300, 299 (номер трети, за имот с планоснимачен № триста и двеста деветдесет и девет - част), при граници: североизток улица „Стоян Тодоров", представляваща поземлен имот с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, петдесет и едно), югоизток поземлен имот с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, деветстотин и седем), югозапад - поземлен имот идентификатор № 51250,5714.301 (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, триста и едно), и северозапад поземлен имот с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, триста и осем), заедно с построената в североизточната част на описания урегулиран поземлен имот жилищна сграда с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, деветстотин и шест, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 (осемнадесет) - 16 (шестнадесет) от 23.01.2012 (двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета) година на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: село Негован, Район „Нови Искър", улица **** (номер двадесет и осем), с площ от 46.00 (четиридесет и шест) квадратни метра, брой етажи един, с предназначение: сграда със смесено предназначение; стар идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, триста, точка, едно), с номер по предходен план - няма, при граници: североизтокулица „Стоян Тодоров", представляваща поземлен имот с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, петдесет и едно), югоизток, югозапад и северозапад - поземлен имот с идентификатор № *** (номер петдесет и една хиляди двеста и петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, деветстотин и шест), който поземлен имот е. образуван чрез разделяне на съществуващ поземлен имот с идентификатор № N9 *** (номер петдесет и една хиляди двеста и 3 петдесет, точка, пет хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, триста), представляващ, съгласно представения документ за собственост - Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот „дворно място, находящо се в село Негован, СО, район „Нови Искър", съставляващо УПИ III -300,299 (трети, отреден за имоти с планоснимачни номера триста, двеста деветдесет и девет), в квартал № 25 (двадесет и пет) по регулационния план на село Негован, чиято дворищна регулация е утвърдена с Решение № 34 (номер тридесет и четири) по протокол № 32 (номер тридесет и две) от 10.12.2001 (десети декември две хиляди и първа) година и Заповеди с №№ РД - 09 (нула девет)-- 405 (четиристотин и пет) от 25.06.2008 (двадесет и пети юни две хиляди и осма) година и РД - 09 (нула девет) - 503 (шестстотин и три) от 13.10.2009 (тринадесети октомври две хиляди й девета) година, с графично изчислена площ от 550.00 (шестстотин и петдесет) квадратни метра, заедно с построените в имота, жилищна сграда, без посочена площ по документи за собственост, а по декларирани данни - 30 (тридесет) квадратни метра и гараж, без посочена площ по документи за собственост, а по представен архитектурен проект - 15.60 (петнадесет цяло и шестдесет стотни) квадратни метра, заедно с всички подобрения в имота, при граници и съседи на дворното място: улица, УПИ IV - 884 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин осемдесет и четири), УПИ XV - 298 (петнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста деветдесет и осем), УПИ VI - 301 (шести, отреден за имот с планоснимачен номер триста и едно) и УПИ II - 308 (втори, отреден за имот с планоснимачен номер триста и осем). Твърди, че недвижимите имоти са придобити от него и неговия баща Г.И.Г. на 27.08.2012 г., по време на брака му с ответницата и по време, когато баща му е бил в граждански брак с майката на ищеца. Имотът е придобит за сумата от 45000 лева, като покупната цена е заплатена изцяло от страна на бащата на ищеца- сума от 7000 лв.- с лични на баща му средства, а остатъкът от 38000 лева – чрез банков ипотечен кредит, отпуснат на баща му от „Уникредит Булбанк“ АД, изплатен в последствие само от бащата на ищеца.

Бащата на ищеца е заплатил и всички такси и разноски по изповядването на сделката. Твърди, че половината цена на имота е заплатена от бащата на ищеца, с цел да надари ищеца. При извършване на покупко-продажбата намерението на бащата на ищеца е било да надари само ищеца, като негов син, но не и дарява ответницата. Ответницата няма никакъв принос по отношение на имотите, които са придобити изцяло с негови /на баща му/ средства и по отношение на тях е налице пълна трансформация. Налице е пълно съвпадане на платеното от бащата на ищеца /1/2 за ищеца/ и придобивната стойност на имотите. Плащанията са извършени от Г.И.Г. с негови лични и привлечени средства, чрез банков кредит парични средства, които се явяват извънбрачни такива и техния паричен еквивалент отговаря и покрива напълно стойността на придобитите по време на брака на ищеца с ответницата процесни недвижими имоти. Ответницата не е участвала и по никакъв друг начин в придобИ.ето на процесните имоти- нито с лични, нито с предоставени й от трето лице или с банков кредит средства. Дадените от Г.И.Г. средства са вложени изцяло за придобИ.ето на имотите. Счита, че идеалните части от процесните имоти, придобити по време на брака между страните, са лични на ищеца, а не съсобствени с ответницата. Моли съдът да признае за установено, че ищецът е изключителен собственик на идеалните части от процесните недвижими имоти. Алтернативно- ако съдът приеме, че не е налице пълна трансформация, да определи по-малък дял от процесните 4 имоти на ответницата от тези, който предполага съпружеската общност.

С разпореждане от 22.04.2021 г. по гр. дело № 16764/2021 г. по описа на СРС, първоинстанционният съд е върнал като недопустима исковата молба на ищеца в частта, с която е предявен като евентуален иск по чл. 23, ал. 2 от СКза определяне на по - малък дял от придобитите по време на брака недвижими имоти от ответницата, от тези които предполага съпружеската имуществена общност.

С отговора на исковата молба ответницата Г. В. И. оспорва исковата молба. Твърди, че родителите на ищеца са им заявили, че заедно с И. ще им станат солидарни длъжници по кредита, поради което ще фигурират като купувачи по сделката. Родителите на ищеца са ги уверявали, че имота се купува за страните по делото, като семейно жилище, но тъй като са нямали достатъчно средства, страните по делото ще трябва да им помогнат. Тя е съдлъжник по кредита, И. я е накарал да се снабди с кредитна карта, по която безлимитно да й бъдат отпускани средства и такъв й е бил отпуснат в размер на 5000 лв., с който семейството им е разполагало до деня на сделката.

Изтеглила е и бърз кредит от „БНП Париба“ на 03.04.2012 г. Средствата от картата й и от бързия кредит са били предоставени на родителите на ищеца, като не й е известно кой от тях и какво е плащал с тези пари. Само е била уведомена, че парите ще бъдат за покупката на харесаната от тях къща.

Оспорва твърдението, че средствата за закупуването на процесния имот са били дарени от бащата на ищеца лично на ищеца, а твърди, че дарственото намерение е било да се подпомогне финансово цялото семейство, т. е. и в полза на ответницата. На 24.09.2012 г. кумата на страните- Биляна Методиева Карамазова й е предоставила заем в размер на 4800 лв. Всички пари, които е била взела в заем, в това число и от отпуснатия кредит са отишли за строителни материали, дограма и обзавеждане.

При горните правопораждащи фактически твърдения и формулиран петитум, настоящия съдебен състав счита, че е предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за пълна трансформация на лично имущество .