Определение № 2604 от 23.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2604 гр. София, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502746 по описа за 2023 година

С определение № 9728 от 14.08.2023 г., по гр.д. № 10962/22 г., СГС, 14 с-в, оставя без уважение искане по чл. 248 ГПК, обективирано във въззивна жалба на С. Б.

Д. за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА.

Срещу определението е депозирана частна жалба от адв. А. И., в която е посочено, че съгласно практиката на ВКС, достатъчно е правната помощ да се оказва без данни за платено възнаграждение и заявление, че същата е предоставена безплатно, за да се уважи претенция по чл. 38 ЗА в полза на адвоката. Претендира отмяна на определението на СГС и присъждане на адвокатски хонорар.

Ответникът Столична община оспорват същата, като се позовава на друга практика на ВКС, според която е необходимо да бъде установено, че безплатната правна помощ е договорена с позоваване на някоя от хипотезите на чл. 38 ЗА.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред СГС е постъпила искова молба от С. Б. Д., предявена чрез адв. А. И., като по делото е приложено пълномощно. В исковата молба е посочено, че ищецът, като пенсионер, няма достатъчно средства за такси и разноски и е поискано да бъде освободен от задължение за тяхното внасяне. С разпореждане № 19378 от 14.11.2022 г. ищецът е освободен от задължение да заплаща държавна такса и разноски по делото. В проведеното по делото заседание адв. И. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, като е посочил, че се явява безплатно. Няма оспорване от страна на ответника в тази насока – негов представител в о.з. не е бил изпращан. Искът е уважен за сумата от 12 000 лв., като съдът е отхвърлил претенцията на адв. И. за заплащане на 1 хонорар в негова полза от ответника Столична община, тъй като по делото няма представен договор за правна помощ. С обжалваното разпореждане е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази част.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно чл. 38 ЗА безплатна адвокатска помощ и съдействие може да се оказва на 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 на същия текст ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В по-старата практика на ВКС, която настоящият състав е прилагал, (напр. решение № 165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 97/06.07.2009 г. по т.д.

№ 745/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 220/07.01.2013 г. по т.д. № 1106/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ВКС, II ТО, определение № 532 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 597/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.) се приема, че когато в представения договор за правна защита и съдействие не е посочено конкретно основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, само при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, а само е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 ЗА, не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗА е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл. 38 ЗА. На още по силно основание, ако въобще липсва представен писмен договор за правна защита и съдействие или отбелязване в пълномощното, че се касае до безплатно представителство в някоя от хипотезите на чл. 38 ЗА, то липсва основание в полза на адвоката, указващ правна помощ, да се присъди възнаграждение, платимо от загубилата спора страна.

Тази практика е претърпяла еволюция, като в по-нови актове на върховните съдии се приема по-различно становище – напр. определение № 888 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 3328/2019 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 163 по ч.т.д. № 2340/2015 г., І т.о. на ВКС, определение № 163 по ч.гр. д. № 2266/2016 г., І г.о., определение по ч.т.д.

№ 2492/2018 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 47/2021 г., ІІ т.о. на ВКС, и пр. Новото виждане е възприело, че съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е само за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената представителна 2 власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна, не се презумира, а следва да бъде установено от данните по делото. За това установяване е достатъчно и само изявление за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Според ВКС такова позоваване е достатъчно за да обвърже съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Ето защо е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е необходимо 1) правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, 2) заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, 3) отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По настоящото дело се установява, че още в исковата молба е посочено, че ищецът няма средства за да поеме разходите си по водене на делото, което изявление следва да се възприеме разширително и включващо и позоваване на липса на средства за адвокат. Това становище на ищеца е прието за основателно като съдът е освободил страна от задължение за плащане на такси и разноски. Ответникът не е заявил в процеса, че оспорва извода, че страната не разполага със средства за водене на делото, поради което и въпросът за условията по чл. 38 ЗА не е бил поставен на проверка. В този смисъл по конкретния казус настоящият състав приема, че следва да възприеме в практиката си новите разяснения от актовете на ВКС и да счете за основателна молбата по чл. 38 ЗА. Ето защо в полза на процесуалния представител на освободеният от разноски ищец следва да се заплати от ответника Столична община адвокатски хонорар, който възлиза на 1480 лв. по Наредба № 1 от 2004 г.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното определение следва да се отмени и искането по чл. 38 ЗА да се уважи.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9728 от 14.08.2023 г., по гр.д. № 10962/22 г., СГС, 14 3 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 2288 от 3.05.2023 г. по гр.д. № 10962 от 2022 г., като ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. А. И. възнаграждение в размер на 1480 лв. по реда на чл. 38 ЗА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4