Решение № 2229 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2229 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20221100513649 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 7430/09.12.2022 г. депозирана от В. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Шумен, кв. ****, чрез адв. П. Х. – АК – Шумен, против ОТКАЗ на съдебния изпълнител от 21.11.2022 г., да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № 20148480401220 по описа на ЧСИ Р.А. рeг. № 848, с район на действие СГС, обективиран в Разпореждане от 21.11.2022 г.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят навежда доводи, че взискателят не е поискал извършването на действия повече от две години. Твърди, че постоянният и настоящият му адрес винаги и до момента са с гр. Шумен, а ЧСИ не може да извършва действия извън своя съдебен район – този на СГС.

За да откаже да уважи молбата на длъжника, с която се иска от ЧСИ да констатира, че производството по делото е прекратено, поради настъпила перемпция, ЧСИ сочи, че взискателят „К.И.И. БГ“ЕАД ЕИК ****, е подал молби за изпълнителни действия на 26.09.2018 г., на 30.04.2019 г., на 24.03.2021 г. и на 10.10.2022 г. Но тези молби не съдържат поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети от ЧСИ срещу длъжника в производството, чрез визиране на съответните изпълнителни способи. Молбите на взискателя, свързани с проучване имущественото състояние на длъжника или връчване на книжа, по също с които заплаща съответните такси по Тарифата на ЗЧСИ, не могат да бъдат дефинирани като искане по чл.433, ал.1 т т.8 от ГПК. Освен това още преди внасяне молбата на взискателя от 26.09.2018 г. е настъпила перемпция и 1 делото е било прекратено именно поради бездействие на взискателя, като освен, че не е искал конкретни изпълнителни действия, самият ЧСИ не е извършил валидни действия на принудително изпълнение, които да са били завършени, предвид, че и длъжникът не е уведомяван за такива, с оглед правото да обжалва незаконосъобразни срещу него действия. Длъжникът никога не е притежавал адрес (постоянен или настоящ), на територията на която се простира компетентността на ЧСИ Р.А., per. 848, а именно в териториалния обхват на Софийски градски съд. Поради това всички действия на ЧСИ по воденото от него дело са извършени при липса на местна компетентност

В законоустановения срок е постъпило становище от взискателя „К.И.И.

БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

****, Бизнес център ****, чрез пълномощника З.Н.Д., упълномощена от Б.А.Р. и А.Б.Б. в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника им юрисконсулт Л.Н., преупълномощена от З.Н.Д.. В становището се твърди, че жалбата е просрочена, при условията на евентуалност – че е неоснователна.

Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20138580400021 изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:

Изпълнително дело № 20148480401220 е образувано по молба на взискателя “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, въз основа на Изпълнителен лист от 02.06.2014 г. н а СГС, TO, VI-7 състав, издаден по т.д. № 3196/2014 г., срещу длъжника В. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Пазар, 9900, ул.

**** за събиране на парични суми, а именно: главница 2 078,60 лева, ведно със законна лихва от 28.08.201З г. до окончателното изплащане, присъдени разноски общо 394,02 лева, юрисконсултско възнаграждение 132,36 лв., в полза на взискателя “П.К.Б.” ЕООД, както и такси по изпълнението и разноски 360,37 лева, в полза на ЧСИ.

На 27.08.2014 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата са изходирани запорни съобщения до работодател и запорни съобщения до десет търговски банки.

На 28.08.2014 г. е пост ъпил отговор на запорно съобщение от „Райфайзенбанк България" ЕАД.

На 08.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до актуалния работодател на длъжника, както и отново е изпратена Покана за доброволно изпълнение.

На 14.04.2016 г. са връчени както запорното съобщение, така и Поканата за доброволно изпълнение

По делото на 26.09.2018 г. е конституирано като взискател дружеството „К.И.И. БГ” ЕАД, ЕИК ****, като правоприемник по договор за цесия на мястото на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******. С молбата за конституиране по изпълнителното дело „К.И.И. БГ” ЕАД е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане за извършване на изпълнителни действия, а именно да се насрочи дата за извършване и да се 2 извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 30.04.2019 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от новия взискател за извършване на справка в НОИ - Регистър трудови договори на името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори и за налагане на запори, с цел обезпечаване на вземането.

На 30.04.2019 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка в РБСС към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и налагането на запори, с цел обезпечаване на вземането.

На 13.05.2019 г. е изходирано запорно съобщение до работодател на длъжника. На същата дата е изпратена и Покана за доброволно изпълнение до длъжника.

На 24.03.2021 г. е депозирана молба за налагане на запор от взискателя.

На 10.10.2022 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка в РБСС към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и налагането на запори, с цел обезпечаване на вземането.

На 13.10.2022 г. е изходирано запорно съобщение до „ЮРОБАНК" АД, като на 21.10.2022 г. е постъпил отговор на запорното съобщение от „ЮРОБАНК" АД.

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.

Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че същата е просрочена. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК действията на ЧСИ се обжалват в двуседмичен срок от извършването им или от съобщаването им. Видно от изпълнителното дело съобщението до длъжника, в което е обективиран отказът на ЧСИ Р.А. да прекрати делото, е изпратено на 21.11.2022 г., като на 23.11.2022 г. е било връчено чрез известие – обратна разписка на пълномощника на жалбоподателя. Жалбата срещу отказа на ЧСИ Р.А. да прекрати делото е входирана в кантората на 09.12.2022 г. , но е подадена по пощата видно от приложения към нея плик на 07.12.2022 г. – т.е. спазен е двуседмичният преклузивен срок.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) , длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В разпоредбата на чл. 433 , ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или 3 квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2 . взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6 . не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7 . бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/ 2013 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, извършването на продан и постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не се спори, че длъжникът има постоянен адрес в гр. Нови пазар към момента на образуване на изпълнителното дело.

Изпълнителното дело е образувано на 11.08.2014 г., с молба депозирана пред ЧСИ Р.А.. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 427, ал. 1 Г ПК в първоначалната и редакция от 20.07.2007 г., която не съдържа точка 5 и не предвижда изискване за подаване на молбата по постоянен или настоящия адрес на длъжника. Такова изискване е въведено по-късно - с изменението на разпоредбата с ДВ бр. 86 от 2017 г. – като е прието нова т. 5 от алинея първа.

С изменението на ГПК, извършено с ДВ бр. 86 от 2017 г. в преходните и заключителни разпоредби (§ 71. до § 74.) не е предвидено обратно действие на новата т. 5 на чл. 427, ал. 1 ГПК. Поради което разпоредбата има незабавно действие.

Съгласно приетата с ДВ бр. 86 от 2017 г. алинея 4 на чл. 427 ГПК, настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по, ал. 1, т. 5 , обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

При тълкуването промяната на чл.427 ал.1 т.5 от ГПК настоящият състав приема, че когато обстоятелствата, обуславящи местната компетентност (постоянният или настоящ адрес или седалището на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, те имат значение за подсъдността и са основание за препращане на делото. ЧСИ, при вече образувано изпълнително дело, не е следвало да се извършва действия по него, а именно – да налага запор върху банкови сметки на длъжника , както и 4 на по-късен етап да се изпраща съобщения нда него на адрес, извън района м у на действие на. Предприетите изпълнителни действия представляват нарушение на процесуалните правила, вкл. обуславят дисциплинарна отговорност на ЧСИ, съгласно константната съдебна практика. В този смисъл са Решение № 144 от 20.09.2022 г. по гр. д. № 1762/2022 г., ГК., ІV Г. О. на ВКС и Решение № 10 от 04.02.2021 г. по гр. д. № 3219/2020 г., г. к., ІV ГО. на ВКС, където е прието, че след влизане в сила на изменението на ГПК, ЧСИ е следвало да извърши проверка и след като установи постоянния и настоящ адрес на длъжника и констатира, че същите не са в района на СГС, да преустанови извършването на изпълнителни действия и да препрати делото по искане на взискателя с посочване на конкретен съдебен изпълнител, а при липса на такова искане, да го прекрати.

От друга страна обаче основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК, като сред тях не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнително производство поради образуването му в нарушение на чл. 427 о т ГПК.