Решение № 401 от 23.07.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1164/2025
- Вид
- Решение № 401
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- Крум Илиев Динев
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, ал.2 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
РЕШЕНИЕ
№ 401 гр. Разлог, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101164 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”). Образувано е по ИМ на ищеца „В.К.“ЕООД-Б., ЕИК*, насочена с/у ответника Н.Р.Г., ЕГН*, с адрес в *. В ИМ са наведени следните твърдения - м/у страните е налице облигационно правоотношение, възникнало с присъединяването на имот на ответника към ВиК - мрежата и откриването на партида с аб.№*, за имот в *, м. „Б.". Правоотношението се урежда от общите условия на оператора, одобрени от ДКЕВР с Решение №*/11.08.2014 г., както и Наредба №*/2004 г. на МРРБ. За исковия период от 17.01.2023 г. до 24.07.2024 г. ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води.
Ответникът е подал жалба, в която твърди, че отчетените количества вода се дължат на спукана тръба в имота. При извършена проверка от служители на ВиК е установено, че течът е бил след водомерния възел, поради което рискът е за сметка на потребителя, а показанията на измервателното у-во съответстват на отчетените от инкасатора. Претендира се главница от 425,77 €/832,73 лева за посочения отчетен период, лихва за забава от 67,14 €/131,31 лева за периода от 01.04.2023 г. до 17.09.2024 г., законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане. Към молбата са приложени общите условия на оператора, ф-ра, ел. карнет на инкасатора, покана за доброволно изпълнение с док-ства за доставяне, жалба на ответника, отговор на жалбата с изх. №*/19.11.2024 г. със снимков материал на водомера и протокол за монтаж на водомер. В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил такъв от ответника, който оспорва да е налице договор м/у страните, както и той да е потребител на ВиК – услуги, реално да е потребявал соченото количество.
На база приетите по делото писмени док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:
По делото е приет протокол от 13.06.2022 г. за монтаж на водомер на адрес в *, партида №*, на името на Н.Р.Г., №на водомера *. Представена е справка от ел. карнет на аб. №*, с титуляр Н.Р.Г. за периода 17.01.2023 г. - 24.07.2024 г. На 14.11.2024 г. ответникът подал жалба до ищеца, в която посочил, че инкасаторът отразил погрешни количества на вода, след като игнорирал обстоятелството, че къщата е необитаема, а в нея имало спукана тръба. Ищецът отговорил на тази жалби, като посочил, че в деловодството на дружество липсвала декларация за необитаемост, а относно констатирания теч било отбелязано, че водомерната 1 шахта, сградната водопроводна инсталация след водомерния възел са собственост на потребителя. От представения карнет ставало ясно, че водните количества, преминали п/з измервателно у-ва, са последователни и реални. Така ищцовото дружество отказало да премахне задълженията и абонатът получил на 10.03.2025 г. покана за доброволно изпълнение по повод натрупаните парични задължения.
По делото е приета ССчЕ, от която се установява, че за процесния период са отчетени 309 куб. м. питейна вода, като от извършената проверка на представените счетоводни документи се установява, че паричната равност-ст на отчетените количества възлиза на 425.77 €, като липсвали данни за плащане на задълженията по тези ф-ри. Въз основа на индивидуално отчетените количества питейна вода се начислявали и задълженията за услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Съгласно приложимите общи условия на ищцовото дружество, потребителят следва да заплати задължението си 30 дни след издаване на ф-рата. Ищецът начислявал законна лихва за забава по отношение на всяко отделно задължение, при съобразяване на всеки отделен падеж, като задължението възлизало на 67.15 €. По делото е представена справка, от която следва, че единствено на 26.02.2024 г. длъжникът погасил задължение от 149.47 лева, но относимо към периода 22.12.2022 г. – 17.01.2023 г.
От правна страна съдът съобразява следното:
От целокупния анализ на приетите писмени док-ства, в частност представения протокол за монтаж на водомер, жалба от ответника до ищеца от 14.11.2024 г., представената справка, удостоверяваща извънсъдебно плащане, следва извод, че Н.Г. е потребител на ВиК услуги по смисъла на §.1, т.2, б.“а" и б.“б" от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, като възраженията в тази насока от назначения по делото особен представител са неоснователни, като с оглед извънсъд. поведение на ответника (осигуряване монтаж на водомер и доброволно плащане), следва че той е приемал наличието на облигационно правоотношение м/у него и ищеца. Титуляр на партидата, по която са издадени ф-рите е именно ответникът.
В случая са приложими ЗВ, ЗРВКУ и Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК с-ми, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, които уреждат отношенията м/у „В.К.“ЕООД, и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, които са приети с Решение №* от 11.08.2014 г. на ДКЕВР. с/у посочените общи условия ответникът не твърди да е представил искане за промяна на типовите условия, по реда на чл.8, ал.4 от Наредба №*/14.09.2004 г. За действителността на облигационната връзка нито посочените общи условия, нито цитираните нормативни актове изискват сключване на писмен договор. Ето защо съдът приема, че м/у страните в производството е налице договорно правоотношение.
По отношение на активната легитимация на ищеца, съдът отбелязва, че в границите на 1 обособена територия само 1 ВиК - оператор може да осъществява дейностите по стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК с-мите и съоръженията, а в случая това ноторно е именно „В.К.“ЕООД-Б..
Съгласно разпоредбата на чл.30 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК с-ми, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение. Според чл.23, ал.4 от приложимите към процесното правоотношение общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена, и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на ел. карнет. Според чл.23, ал.9 от ОУ при водомери с дистанционно отчитане се извършва физическа проверка и отчет поне веднъж годишно. Чл.39а от цитираната наредба 2 изрично предвижда възможност операторът да приема за експлоатация водомери с дистанционно отчитане, при условие че разполага с техн. средства и софтуер за отчитане на показанията от тях.
Преди обявяване на доклада по делото за окончателен и по реда на чл.143, ал.2 ГПК, ищцовото дружество е допълнило твърденията си в ИМ вр. с отчитане на потребените количества вода, като е посочил, че записите на монтираното в имота измервателно у-во са се водили на таблетно у-во, от което у-во се въвеждали автоматично в с-мата на ВиК оператора. Това не представлявало отчитане от разстояние, а на място/физически при проверка от инкасатор на измервателното у-во, просто начинът на записване на показанията бил електронен, т.е. не на хартиен карнет (становище на ищеца от 25.06.2026 г.). Ищецът сам навежда твърдения, че не е налице дистанционно отчитане на водомер по реда на чл.39а от Наредба №4 от 14.09.2004 г., тоест изключението, предвидено в чл.23, ал.4, изр.3, от ОУ от общия ред за отчитане на водомерите, разписан в чл.23 и чл.24 от ОУ, не е налице. В този случай, с оглед оспорването, направено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже реален отчет на водомерите за исковия период в присъствието на потребителя или негов представител, каквито док-ства не са ангажирани. Представената извадка от ел. карнет е неподписана, като изхожда от ищеца и съдържа благоприятни за него факти, поради което доказателствената й ст-ст не е достатъчна, за да обоснове в условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца за доставка на процесните услуги и насрещното задължение на потребителя за изплащане на паричната им равност-ст. Друг извод не следва и от приетото заключение на ССчЕ, защото експертът е съобразил именно издадените от ищеца писмени док-ства, които обаче по своя хар-р не доказват точното и надлежно отчитане на количествата вода. Така следва извод, че исковите претенции не са доказани по своето основание
При този изход на спора, разноски се следват единствено в полза на ответника, който не претендира такива.
Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание по чл.198о, ал.1 ЗВ, вр. чл.32, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК с-ми вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, от страна на ищеца „В.К.“ЕООД-Б., ЕИК*, насочена с/у ответника Н.Р.Г., ЕГН*, с адрес в *, с претенция за заплащане на следните суми: 425,77 €/832,73 лева, представляващи доставена, но неизплатена услуга за периода от 17.01.2023 г. до 24.07.2024 г. за имот с аб. №*, в *, лихва от 67.14 €/131.31 лв., начислена за периода от 01.04.2023 г. до 17.09.2024 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №1277 по описа за 2024 г. на Рг.РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на особен представител адв. А.Г.П. възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящата инстанция от 204,52 €.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3