Решение № 58 от 12.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Д. К. А. и като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600015 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда № 184 от 01.11.2024 г. по НОХД № 5238/2024 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия М. В. Й., роден на ******** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, неженен, безработен, без образование, с постоянен адрес: ***, осъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.08.2023 г., в гр.

София, ж. к. „Овча купел“, ул. „***“, до бл. 24, отнел чужда движима вещ златен синджир, 14 карата, с тегло 11 грама, на стойност 1001 /хиляда и един/ лева, от владението на собственика му В. Т. К., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - М. В. Й. издърпал със сила и скъсал златния синджир от врата на пострадалия В. Т. К., като грабежът представлява опасен рецидив - деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. „Б” от НК - след като подсъдимият Й. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е 1 отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно:

С протоколно определение по НОХД № 20219/2017 г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, влязло в законна сила на 03.08.2018г., на М. В. Й. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.

7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.28,ал.1,вр.чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което да бъде изтърпяно при общ режим; както и:

С протоколно определение по НОХД № 17155/2019 г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, влязло в законна сила на 01.11.2019 г., на подсъдимия М. В. Й. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, за извършено престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което да бъде изтърпяно при строг режим - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК и във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК Софийски градски съд е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години и 4 месеца.

С присъдата е определен, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият М. В. Й. е бил задържан по същото дело по ЗМВР и по реда на НПК.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР направените по делото разноски , както и държавна такса.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подс. Й.- адв. С. М., съдържаща оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон. В конкретика се атакува присъдата само в частта относно наказанието, като се поддържа, че същото е явно несправедливо и несъразмерно тежко. Заявява се, че са налице многобройни смекчаващи отговорността доказателства, като се изтъкват младата възраст на дееца, ниската стойност на отнетото имущество, 2 направените самопризнания, липсата на нанесено телесно увреждане на пострадалия. Напомня се, че съдебното производство е било проведено по реда на Глава 27 и според защитата са налице основанията за приложението както на чл. 55 от НК, така и същевременно на чл.58, ал.4 от НК, като определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал.4 от НК би било поблагоприятно за дееца.

Формулирано е искане за изменение на присъдата и определяне на полеко наказание.

Прокуратурата не е изразила становище по депозираната жалба при изпратен препис.

В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, апелативният съд не намери за необходимо да допусне разпит на подсъдимите или събиране на други доказателствени материали.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят и подсъдим М. В. Й., редовно призован, се явява и се представлява от служебния защитник адвокат С. М.. Защитникът поддържа жалбата, като отново поддържа становище, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства- „младата възраст“ на дееца, ниската стойност на инкриминираната вещ, както и това, че при извършване на деянието липсват телесни увреждания по пострадалото лице, не на последно място изразеното съжаление на от подсъдимия, самопризнанието му и съгласието му производството в първата инстанция да премине по реда на Гл. 27 от НПК.

Защитникът пледира да се определи наказание след съпоставка за поблагоприятен резултат относно наказанието между чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и чл.

58“а“, ал.1 от НК.

Подсъдимият Й. поддържа изцяло казаното от служебния защитник.

Пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура застъпва становището, че не са налице основания за изменение на присъдата в обжалваната част, намира жалбата за неоснователна, а присъдата на първата инстанция - за обоснована и правилна, а наказанието напълно съобразено със закона. Това е така, според прокурора, защото съдът е определил наказанието на самия минимум, като съгласно правилата на съкратеното съдебно следствие, това наказание е намалено с 1/3, в резултат на което се е получило и наложеното наказание от 3 години и 4 месеца. Според прокурора съдът 3 правилно е определил наказанието, отчел е наличието както на смекчаващи отговорността обстоятелства, и въпреки наличието на отегчаващи вината обстоятелства, а именно многократните осъждания на лицето, само едно от които формира рецидива. При тези съображения прокурорът намира проверявания съдебен акт на първата инстанция за правилен и пледира да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери че въззивната жалба на защитника на подсъдимия Й. срещу присъдата на Софийски градски съд е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл.318, ал.1 от НПК в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по делото в първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК. Градският съд, в осъществяване на правомощията си и въз основа на направеното признание на фактите по чл. 371, т.2 от НПК, е приел за установена фактическата обстановка по внесеното и поддържано обвинение, която се свежда основно до следните обстоятелства:

Подсъдимият М. В. Й. е роден на ******** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, неженен, безработен, без образование, с постоянен адрес: ***.

Същият е осъждан многократно, включително и с Протоколно определение по НОХД № 20219/2017 г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, влязло в законна сила на 03.08.2018г., на М. В. Й. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което да бъде изтърпяно при общ режим, както и с Протоколно определение по НОХД № 17155/2019 г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, влязло в законна сила на 01.11.2019 г., на подсъдимия Й. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл.

4

194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което да бъде изтърпяно при строг режим;

На 25.08.2023 г., в гр. София, ж. к. „Овча купел“, ул. „***“, до бл.

24, подсъдимият М. В. Й., употребявайки сила, отнел от владението на В. Т. К. негова движима вещ - златен синджир, 14 карата, с тегло 11 грама, на стойност 1001 /хиляда и един/ лева, като издърпал посочената вещ от врата на пострадалия К..

След като с помощта на упражнената сила подсъдимият успял да издърпа и да скъса синджира, който пострадалият носел на врата си, той побягнал, осъществявайки по този начин трайна фактическа власт върху предмета на престъплението. Веднага след извършване на деянието, при бягството си от местопроизшествието подсъдимият Й. преминал в непосредствена близост до св. А. Х. К., съсед на пострадалия К., който минута по-рано бил видял обвиняемия да тръгва след пострадалия, като и при двата случая св. К. възприел външния вид на подсъдимия. При извършеното разпознаване на 30.08.2023 г. св. К. посочил подсъдимия М. Й. като извършител на осъщественото спрямо пострадалото лице В. К. престъпно деяние.

Подсъдимият и жалбоподател М. Й. е признал изцяло фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства в съдебната фаза на наказателното производство против него. При извършената задължителна цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд не намира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правата на подсъдимия или до осуетяване разкриването на обективната истина. Извършена е проверка дали събраните гласни и писмени доказателства, както и тези, събрани чрез извършената съдебно-икономическа експертиза кореспондират с направените самопризнания и съдът се е произнесъл по виновността на подсъдимото лице след като е формирал аргументиран положителен отговор в тази насока. С това е постигнат заложения от законодателя процесуален стандарт.

По възраженията наведени от защитата, относно справедливостта на наложеното наказание:

5

Видно от материалите по делото, подс. Й. е лице с множество осъждания за различни по вид престъпления по глава пета от особената част на Наказателния кодекс – престъпления против собствеността. Касае се за личност с трайни и устойчиви противообществени прояви. Същият е извършил престъплението, за което е обвинен при условията на опасен рецидив, след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Следователно същият е доказал с поведението си, че не се е поправил и превъзпитал след предходни осъждания, като е останал верен на своя противообществен начин на живот.

Напълно несъстоятелни са аргументите на защитника на подс.Й., че за да се постигне поправителен ефект спрямо него е следвало да се наложи полеко наказание. Наказанието „лишаване от свобода“ дефинитивно се изразява в изолиране на дееца от обществото за определения от съда срок, с цел осуетяване извършването на нови противоправни дейния и същевременно за оказване на възпитателни и личностно трансформиращи мероприятия спрямо него в пенитенциарна среда. Подсъдимият, спрямо когото последователно са налагани наказания, включително и след пребиваване в местата за лишаване от свобода нетърпеливо е предприел нови престъпни посегателства след изтърпяване, което в никакъв случай не може да бъде поощрявано чрез определяне на по-леко наказание.

По тези съображения, исканията на защитата за допълнително снизхождение спрямо подсъдимия Й., чрез намаляване на определеното му от първостепенния съд наказание, са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. От една страна това е така, по изложените по–горе съображения, а от друга с оглед формалното прилагане на закона. В тази връзка следва да се подчертае в принципен план, че при определяне на наказанието при разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, съдът няма задължение да наложи наказание лишаване от свобода в размера на минимума предвиден в санкционната част на наказателната норма, нито под него. Съдът определя наказанието, съобразявайки се с общите правила при индивидуализация на наказанието, но така определеното наказание следва да бъда редуцирано с 1/3 като единствен възможен благоприятен резултат за дееца съгласно чл.58а от НК връзка с чл. 373, ал.2 от НПК. В тази връзка следва да се подчертае, че 6 първостепенния съд е приложил правилно закона при определяне на наказанието в минималния предвиден размер 5 години лишаване на свобода е намалил определеното наказание на подс. Й. с 1/3 от на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. При изпълнение на тези законови изисквания и в обобщение, може да се заключи, че първоинстанционния съд е определил едно адекватно, а в голяма степен, според настоящия съд и снизходително наказание, предвид личността на дееца и неговите затвърдени и устойчиви противообществени навици.