Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 197 от 28.03.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 131/2023
Вид
Определение № 197
Подписан
28.03.2023
В сила
28.03.2023
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500131 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Р. Ф. Р., представляван от адв. Ст. К. от АК-Варна, насочена против определение № 693/21.02.23г. по гр.д. № 239/23г. на ОС-Варна, с което е било прекратено производството по делото на осн. чл. 129 от ГПК. В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като са били изпълнени всички указания на съда, свързани с констатираните нередовности на исковата молба.

Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство като съдът се произнесе, имайки предвид Наредба № 1 на ВАдв.С в редакцията й след 04.11.22г.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в указания от съда срок от страна с правен интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Исковото производство е било образувано въз основа на подадената на 01.02.23г. искова молба от Р. Ф. Р. (съобразно уточнението с молба от 10.02.23г.) чрез адв. Ст. К., насочена против ЧСИ Х. В. Г. с рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна и с посочен адрес за призоваване (съобразно уточненията с молбите от 07.02.23г. и 10.02.23г.) за заплащане на обезщетение в размер на общо 6 000 лв., от които обезщетение за имуществени вреди в размер на 397.95 лв. (вероятно с допусната фактическа грешка в молбата от 10.02.23г., тъй като в исковата молба и в предходната 1 уточняваща молба от 07.02.23г. посочената сума е 379.95 лв.) и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., платими по посочена банкова сметка на процесуалния представител на ищеца, които вреди са претърпени в резултат на незаконосъобразните действия на ответника по негово изп.д. № 60/20г.

Първоначално въведените в исковата молба твърдения, макар и непоследователни и неясни, могат да бъдат обобщени по следния начин: че ответникът отговаря на осн. чл. 441 от ГПК, тъй като към момента на подаване на исковата молба все още не е възстановил на ищеца посочената в решение № 747/09.06.22г. по в.гр.д. № 1117/22г. на ВОС парична сума; че имуществените вреди са изразяват в пропуснати ползи през целия период от време, в което парите не са били върнати на ищеца, при следната хронология на възникване на вземането - на 13.01.22г. ЧСИ е изтеглил 379.95 лв. и 5 лв. за такса, общо 384.95 лв. от банкова сметка на ищеца като длъжник по изпълнителното дело, на 16.06.22г. ответникът в качеството си на физическо лице, а не на ЧСИ, е върнал по банковата сметка сумата от 125.76 лв., които са били запорирани и ищецът не е могъл да ги изтегли, а на 09.11.22г. изтеглил вече като ЧСИ сумата от 108.17 лв. Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди е посочено, че в резултат на горното незаконосъобразно действие, ответникът е опетнил името на ищеца пред държавните институции, обществото (вкл. и пред работодателя на ищеца, колегите, семейството му, приятелските кръгове, банките), което рефлектирало и на здравословното му състояние, изразяващо се в „безсъние, нервност, психика, материални и здравословни затруднения за семейството и т.н.“.

С определение от 03.02.23г. са били дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. С молба от 07.02.23г. ищецът е посочил (отново извлечено и обобщено от настоящия съдебен състав), че допълва твърденията си, на които основава предявената претенция и с твърдението, че: ответникът е дал невярна информация пред Инспектората към МП (чрез документ с рег. № 94-Р-73/09.11.22г.), че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 56, т.е. че длъжникът разполага с имущество, върху което може да бъде насочено изпълнение. Този факт е бил неверен, тъй като ищецът е само ползвател, а не собственик на този имот.

Счита се, че с това си действие ответникът заблуждава държавните институции. Уточнен е бил и периода, в който са били претърпени вредите – от 13.01.22г. до 01.02.23г. и се претендира присъждането и на законната лихва върху претендираната сума.

С молба от 10.02.23г. и в изпълнение на допълнително дадените указания с определение от 08.02.23г. да индивидуализира № и страни по изпълнителното дело, изпълнителното действие от което са произтекли вредите за ищеца и отправения петитум, ищецът е посочил изпълнителното дело № 60/20г. по описа на ЧСИ Х. В. Г., посочил е страните по това изпълнително дело, както и че вредите са в резултат на запорирането и 2 невръщането на сумата 379.95 лв. и ДТ от 5 лв.

Други указания съдът не е давал и е приел, че исковата молба е останала нередовна.

Настоящият състав на съда намира, че исковата молба действително е останала нередовна, но това е така, защото не са били дадени всички необходими и ясни указания на ищеца, за да може да бъде приложена процесуалната санкция на неизпълнението.

Съобразно първоначалната искова молба и нейните уточнения, предявеният иск е от Р. Ф. Р. против ЧСИ Х. В. Г. (с посочени индивидуализиращи данни за субектите) за присъждане на обезщетение на имуществени в размер на 379.95 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. (изразяващи се в опетняване името на ищеца пред държавните институции, обществото /вкл. и пред работодателя на ищеца, колегите, семейството му, приятелските кръгове, банките/, което рефлектирало и на здравословното му състояние, изразяващо се в „безсъние, нервност, психика, материални и здравословни затруднения за семейството и т.н.“.), претърпени за периода от 13.01.22г. до 01.02.23г., които са в резултат на незаконосъобразно наложен запор на банкова сметка на ищеца като длъжник по изп.д. № 60/2020г. върху несеквестируема част от вземане, посочено по размер в решение № 747/09.06.22г. по в.гр.д. № 1117/22г. на ВОС - 384.95лв.

(379.95 лв. и ДТ от 5 лв.), както и в резултат на даването на невярна информация пред Инспектората към МП (видно от документ с рег. № 94-Р73/09.11.22г.), че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 56, т.е. че длъжникът разполага с имущество, върху което може да бъде насочено изпълнение.

Поради това следва да се приеме за разлика от първоинстанционния съд, че са изложени твърдения за конкретните изпълнителни действия, извършени от ответника като ЧСИ по посоченото изпълнително дело, от които се твърди да са произтекли вредите.

Исковата молба обаче е останала нередовна, тъй като все още е налице противоречие в отправеното искане за присъждане на обща сума от 6 000 лв. и уточнението, че размерът на имуществените вреди е 397.95 лв. (вероятно се е имало предвид 379.95 лв., но и това също следва допълнително да се уточни), а на неимуществените 5 000 лв. – сборът на сумата от 379.95 лв. и 5 000 лв. не е 6 000 лв. Освен това следва да се поясни от ищеца защо продължава да претендира горната сума като имуществени вреди, при условие, че сам признава, че ЧСИ е възстановил на длъжника Р. сумата от 125.76 лв. на 16.06.22г., което е станало в изпълнение на решение № 747/09.06.22г. по в.гр.д. № 1117/22г. на ВОС, както и в последна сметка дали сумата от 379.95 лв. е върната или не е на ищеца (да поясни изявлението си в молбата от 10.02.23г., че на 16.06.22г. ответникът е привел на ищеца сумата от 125.76 лв., които били запорирани и ищецът не могъл да ги изтегли и на 09.11.22г. ответникът изтеглил 108.17лв.). Следвало е да се дадат указания за 3 конкретизация на претенцията за присъждане на обезщетение от претърпени неимуществени вреди – дали същите са в резултат само на наложения незаконосъобразно запор върху несесквестируема част от вземането на ищеца по банковата сметка или и от невярното твърдение на ЧСИ пред Инспектората на МП, както и какво означава нарушение на здравословното състояние като „психика, материални и здравословни затруднения за семейството и т.н.“. След отстраняване на горните противоречия следва да бъдат дадени указания и относно заплащането на дължимата ДТ, респ. произнасяне по искането за освобождаване от заплащането на ДТ.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът даде нови указания за отстраняване нередовностите на исковата молба съобразно посоченото погоре.

Предвид липсата на конституирано процесуално правоотношение с насрещна страна чрез връчване на препис от исковата молба на ответника, разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 693/21.02.23г. по гр.д. № 239/23г. на ОСВарна И ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4