Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 26.06.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 320/2022
Вид
Решение № 129
Подписан
26.06.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Александър Костадинов Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.78, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.79, ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Разлог, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200320 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от “Х.С.-Б.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: о.Р., с.Б., у.“В.”№43, с управител Я.К., против НП №01-2200028 от 14.04.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б. С НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2`500.00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Изложени са подробни възражения от жалбоподателя, според които атакуваният адм. акт е неправилен и незаконосъобразен. Поради това се настоява за неговата отмяна.

В последното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и сочи, че дружеството-жалбоподател е подало уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, преди издаване на акта за установяване на адм. нарушение.

Административно-наказващият орган, чрез своя юрисконсулт, оспорва жалбата и сочи, че същата е неоснователна.

Районна прокуратура не изразява становище и не изпраща представител.

В оспореното НП е отразено, че се издава срещу “Х.С.-Б.”ЕООД, ЕИК*, тъй като на 17.12.2021 г. била извършена проверка по работни места на дружеството, в хода на която се установило, че търговецът е наел на работа лицето М.М., с ЛНЧ*, родена на *,, гражданин на Р.С.М., сключила трудов договор с “Х.С.-Б.”ЕООД и постъпила на работа на 01.10.2021 г. В НП е отразено, че провереното дружество не е изпълни задълженията си в 7-дневен срок от постъпване на работа на М.М. да уведоми за това писмено ИА“ГИТ” или съответното ТП. С оглед на това е прието, че е извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция от 2`500.00 лева.

Подобни фактически констатации се съдържат и в съставения акт за установяване на адм. нарушение, въз основа на който е издадено впоследствие процесното НП, а така също и в изготвения протокол за извършена проверка.

Съдът намира, че жалбата срещу НП е допустима - подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва същото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на искането за отмяна на оспорения акт.

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на 1 адм.та процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Трябва да се посочи, че оспореното НП и актът за установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат изискваните от закона реквизити.

НП е правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно текста на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява писмено за това ИА„ГИТ”. В чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е разписано, че в случаите когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция от 1`500.00 до 15`000.00 лева. За нарушението по чл.10, ал.1 от закона не е предвидено изрично наказание, което означава че е приложима нормата на чл.78, ал.1.

В хода на съдебното следствие, като свидетели са разпитани лицата М.Ц. и А.А.-Ч. служители на ДИТ-Б.

Свидетелката М.Ц. сочи, че на 17.12.2021 г. била извършена проверка на хотел “Х.С.” в с.Б., стопанисван от “Х.С.-Б.”ЕООД, в хода на която проверка се установило, че дружеството е наело на работа лицето М.М., гражданин на С.М. и че същата била назначена на работа 01.10.2021 г., като е постъпила на работа на 01.10.2021 г. Според свидетеля дружеството е подало уведомление за назначаването на М.М. на работа на 21.12.2021 г., което е било след изтичане на установения в закона 7-дневен срок. Свидетелят сочи, че за така извършеното нарушение бил съставен акт за установяването му.

В подобен смисъл са и показанията на свидетелката А.А.-Ч. Същата заявява, че на 17.12.2021 г. е извършена проверка на дружеството-жалбоподател и че в хода на проверката било констатирано, че работодателят “Х.С.-Б.”ЕООД не е подал уведомление за започване на работа на лицето М.М., гражданин на С.М.. Допълва, че от прегледаната документация се виждало, че с работничката е сключен трудов договор на 01.10.2021 г. и че на 01.10.2021 г. тя е започнала работа.

Показанията на двамата свидетели за кореспондиращи помежду си и в тях не се открояват вътрешни противоречия.

Като доказателство е приобщен препис от Декларация, попълнена на 17.12.2021 г. от М.М., в която служителката е записала, че нейната националсност е македонска.

По делото е представена и разпечатка от ИС на ИА„ГИТ“, в която не е отразено, че за периода от 01.10.2021 г. до 22.02.2022 г. са постъпили 4 уведомления по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ - едно на 07.01.2022 г. и три на 21.12.2021 г. Именно за едно от удостоверенията от 21.12.2021 г. свидетелката Ц. сочи, че е подадено от дружеството по отношение на процесния работник.

Като част от доказателствената съвкупност са приобщени преписи от “Присъствена форма на служителите в Х.С.-Б.ЕООД за м.10.2021 г.”, от който е видно, че М.М. е полагала труд през м.10., а така същи и препис от ведомост за заплатите през м.10., в която ведомост е отразено, че М.М. е получила трудовото си възнаграждение за м.10..

Всичко изложено дотук налага обоснован извод, че нарушението отразено в процесното НП е извършено, тъй като в едноседмичен срок от постъпване на работа на лицето М.М. работодателят не е изпълни задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, да уведоми писмено за това ИА„ГИТ“.

В същото време обаче, определеното от наказващия орган наказание имуществена санкция от 2`500.00 лева, според настоящия съдебен състав, е несъразмерно тежка спрямо допуснатото нарушение. Съгласно нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на 2 наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая по делото няма данни за наложени с влезли в сила НП, адм. наказания на „Х.е.“ЕООД за други нарушения на трудовото законодателство. Поради това и с оглед тежестта на нарушението, а така също и отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите такива и същото да е в минималния предвиден от закона размер от 1`500.00 лева. Подобна възможност, за намаляване размера на наказанието, дава разпоредбата на чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН.

За пълнота трябва да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На първо място деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. В същото време се касае за нарушение, при което с факта на извършването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвидената в нормативната уредба санкция. Също така евентуален вредоносен резултат не е елемент от фактически състав на процесното нарушенията. В горния смисъл са мотивите към Решение №1460 от 14.11.2022 г. на АС-В. по к. а. н. д. №2212/2022 г., Решение №3114 от 14.05.2021 г. на АС-Сф. по адм. д. №1318/2021 г. и Решение №586 от 2.06.2020 г. на АС-Б. по к. а. н. д.

№365/2020 г. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №542 от 24.03.2023 г. на АС-Бл. по к.н.а.х.д. №8 от 2023 г. Обстоятелството, че дружеството веднага след извършената проверка, но след срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, е подало уведомление, не може да обоснове извод за маловажност на случая, но същото това поведение бе отчетено при съобразяване съразмерността на наказанието и неговото намаляване.

Предвид изхода на делото, в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50.00 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса.

Така мотивиран, РС-Рг

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01-2200028 от 14.04.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ на Х.С.-Б.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: о.Р., с.Б., у.“В.”№43, е наложена имуществена санкция от 2`500.00 лева, за нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА “Х.С.-Б.”ЕООД, ЕИК*, с адрес: о.Р., с.Б., у.“В.”№43, да заплати на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но на основанията, предвидени в НПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3