Решение № 1119 от 17.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Пазарджик, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220101235 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от Л. Р. И., ЕГН-********** от с.

.............................., ул. ..................., обл. Пазарджик, против Д. Д. З., ЕГН********** от с. ..............................,ул. ........................., обл. Пазарджик, с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и цена на исковете 12 120.00лв.

/дванадесет хиляди сто и двадесет лева/.

В подадената искова молба, ищецът твърди, че с протоколно Определение от 11.04.2022 г. по НОХД № 461/2022 год. на Пазарджишкия районен съд, ответникът Д. Д. З. бил признат за виновен в това, че на 06.06.2020 год. в с. .............................., обл. Пазарджик, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 във вр. ал.2 от НК, изразяваща се в закрито пълно счупване на левия ъгъл на долната челюст и открито пълно на тялото на долната челюст в дясно, като това увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „счупване на челюст”.

В резултат на престъпното деяние на 06.06.2020 г. му били нанесени имуществени вреди за медикаментозно лечение и неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните болки и психически страдания в един не малък 1 период от време. Близо месец бил с шина на челюстта и не можел да се храни, а това ставало със сламка, изпитвал страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, а и близо година не можел да работи, тъй като не му позволявали лекарите да вдига тежки предмети.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Д. З. да му заплати сумата в размер на 120 /сто и дадесет/ лв. имуществени вреди за медикаментозно лечение и да заплати сумата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лв. неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните от него болки и психически страдания в един не малък период от време, близо месец бил с шина на на челюстта и не можел да се храни, за изпитаните от него страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.06.2020 год., до окончателното изплащане на задължението, а така също претендира и направените от него по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита предявения иск срещу него иск за неоснователен изцяло. Твърди се, че липсва причинна връзка между уврежданията на ищеца и поведението на ответника, както и с твърдения период на преживените болки и страдания. Напротив - самият ищец сам бил допринесъл с поведението си за настъпването на този резултат, поставил се бил в ситуация, като следвало да съзнава, че могли да възникнат евентуални вредн последици за него. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат от деянието.

Моли да се има предвид, че наказателният съд в протоколното определение, е което било постигнато споразумение, бил приел за установено, че пострадалият И. имал „провокативно поведение“ спрямо ответника и същото било отчетено от съда в посока на определяне на едно полеко по вид и размер наказание, както било посочено в самото определение.

Съдът бил счел в мотивите си, че по този начин щели да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК, вземайки предвид всички обстоятелства, включително „предшестващите престъпното деяние“. Наложено било наказание пробация за срок от 10 месеца, а не лишаване от свобода, което като значително по-леко също следвало да се преценява с оглед определяне размера на вредите по справедливост от съда в посока на намаляването им.

2

Сочи се в отговора, че в показанията на почти всички от разпитаните девет свидетели в досъдебното производство и в производството по НОХД № 461/2022г. на PC Пазарджик се съдържали твърденията, че ищецът бил под въздействието на алкохол -„беше пил“, „пиян“, „пиеше“ и др.п. В голяма част от показанията, а така също било прието за установено от разследващите органи в доклада по чл.226 от НПК и в доклада по чл. 203 ал.4 от НПК, че ищецът И. пръв осъществил физически контакт с ответника, като го бутнал с ръка назад, а последният нанесъл удар в защита на това нападение. Ищецът допринесъл обективно за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си неговото настъпване. С оглед на това твърденията за накърнено достойнство и унижение в исковата молба били неоснователни и не следвало да се вземат предвид, тъй като самият пострадал бил допринесъл за тези последици. Същият следвало да осъзнава евентуалните последици от поставянето си в алкохолно опиянение и оттам на агресивното си поведение. В противен случай щяло да се окаже, че претендира права от собственото си противоправно поведение, което не било допустимо.

Сочи се, че в досъдебното производство се съдържали данни и за това, че З. бил нанесъл само един удар, след което ищецът продължил да пие и пуши и дори да си говори с останалите, което говорило за една не особено голяма степен на интензивност на нанесената травма и липса на причинна връзка на деянието с настъпилите последици и продължителността им. Едва на другия ден същият посетил бърза помощ. Излагат се твърдения, че предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответствал на установените в хода на наказателното производство факти, които по силата на чл.300 от ГПК били задължителни за съда в гражданското дело и на установената съдебна практика в тази насока. Съдът не следвало да отчита и твърденията на ищеца за оставането му без работа, тъй като претенция за пропусната полза не била предявена и освен това нямало медицински документи, въз основа на които да се приеме, че този факт бил пряк и непосредствен резултат от деликта и не се дължи на други причини.

Не на последно място този размер бил прекомерен за ответника и с оглед на факта, че същият работил на минимална заплата в строителството и осигурявал освен собствената си издръжка и тази на жената, с която живее на семейни начала от няколко години и десетгодишното й дете, което гледа като 3 свое.

Моли да се отчете в тази връзка и добрата характеристична справка на ответника, съдържаща се в кориците на наказателното дело. Обратно на това ищецът бил известен с агресивното си поведение, често в разрез със закона, както и това на неговото обкръжение.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен, алтернативно - да бъде намален размера на претендираните вреди. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски в производството.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното към настоящето дело НОХД №461/2022г. по описа на РС-Пазарджик е видно, че с Протоколно Определение от 11.04.2022г., съдът е одобрил постигнатото между РП- Пазарджик и Д. Д. З., ЕГН-********** от с. ..............................,ул. ........................., обл. Пазарджик споразумение, по силата на което ответникът З. се е признал за виновен в това, че на 06.06.2020 год. в с. .............................., обл. Пазарджик, е причинил на Л. Р. И., ЕГН-********** от с. .............................., ул. ..................., обл. Пазарджик, средна телесна повреда, изразяваща се в закрито пълно счупване на левия ъгъл на долната челюст и открито пълно счупване на тялото на долната челюст в дясно, като това увреждане е реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюстта“ - престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК , поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2 б."б" от НК е бил осъден на „пробация“, при следните мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от 10 месеца, както и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.383,ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Съдът счита, че в конкретният случай следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая одобреното 4 по НОХД №461/2022г. по описа на РС-Пазарджик споразумение за решаване на делото/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по НОХД №461/2022г. по описа на РС-Пазарджик, а именно това, че ответникът по настоящото дело Д. Д. З., ЕГН-********** , е извършил гореописаното престъпно деяние , виновността на ответника, претърпените вреди и причинноследствената връзка, за безспорно установени.

От материалите по делото се установява, че при възникналият инцидент, на ищеца И. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито пълно счупване на левия ъгъл на долната челюст и открито пълно счупване на тялото на долната челюст в дясно, като това увреждане е реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюстта“.

Описаните травматични увреждания се потвърждават и от представената към исковата молба и приета по делото медицинска документация, вкл. издадените епикризи от УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД.- гр. Пловдив.

По делото са приложени 5 бр. фискални бонове, удостоверяващи заплатени от ищеца И. потребителски такси в полза на МБАЛ Пазарджик и УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД.- гр. Пловдив, вкл. и за извършен консултативен преглед , на обща стойност от 120.00лв.

От извършената от съда служебна справка за съдимост се установява, че ищецът Л. Р. И. е неосъждан.

От показанията на св. Ф. Х. /приятелка на ищеца/ се установява, че непосредствено след инцидента ищецът И. не се чувствал добре /изпитвал силни болки в челюстта/, устата му кървяла. Оплакванията на на ищеца от търпените болки в челюстта продължили около 2-3 месеца след инцидента, 1 месец от които бил с поставена шина и имал затруднения с храненето. През 5 този месец И. се хранил с помощта на сламка, отслабнал близо 10 килограма за този период, имал смущения в съня. Наложило се да бъде направена операция на И. в УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД.- гр. Пловдив, което било свързано със закупуването на медикаменти и допълнителни средства за транспорт. Ищецът престоял в болницата около седмица след операцията, след което бил изписан за домашно лечение. Поведението на ищеца се променило след инцидента, същият станал затворен и уплашен, ограничил социалните си контакти.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел М. И. С. /съсед на ищеца/, съгласно показанията на която, И. се върнал от болницата в дома си с поставена шина на устата. Наложило се да се храни със сламка, защото изпитвал силни болки, говорил трудно, като това състояние продължило около 2-3 седмици. За този период И. бил видимо отслабнал и изнервен в поведението си.

Съгласно показанията на св.Б. Я. /пряк свидетел –очевидец /, конфликтът между страните възникнал поради това, че ответникът З. помолил И. да му направи място, за да седне до него на масите пред магазина в с.

.............................., а И. отказал грубо. Бидейки в нетрезво състояние, И. започнал да псува З. и да се държи агресивно към него. Впоследствие И. се опитал да удари З. с бутилка от бира, а последният /за да се защити/ го бутнал с дланта си в областта на лицето, като И. паднал на земята. След като се изправил, И. продължил да псува и обижда З., който се оттеглил към дома си заедно със св. К..