Решение № 493 от 13.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Благоевград, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200149 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ЕООД, с адрес на управление в Благоевград, представлявано и управлявано от управителя *****, против Наказателно постановление (НП) № 42-0003539/24.10.2022г., издадено от и.д. Директора на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл.96г, ал.2 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6000.00 лева, във връзка с административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, както и, че санкционният орган не е отчел влизането в сила на по-благоприятен закон за дееца. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо до съда при изпращане на процесната преписка, е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази 1 заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл.

61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. / Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 11.01.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 18.01.2023г. / 2

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 10.08.2022г., длъжностно лице при санкционният орган – св.Г.

/инспектор/, в присъствието на колегата си – св.Я., е съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №327802 за това, че на същата дата, около 11.00 часа, в ****** /в сградата на ОО“АА“/, при извършена тематична проверка за дейността на дружеството /обществен превоз на товари/, съгласно Лиценз на ЕО№4378/12.06.2017г., е констатирано, че в *****, жалбоподателят, в качеството му на превозвач, е допуснал управление на МПС от категория N3/ влекач с марка „***“ и с рег.

№*****/, с водач ****, с което МПС е осъществил международен превоз на товари за периода :01.08.2021г.-31.12.2021г., на територията на РГърция, без водача да отговаря на изискването за психологическа годност и без да притежава УПГ за превоз на товари . В акта е посочено, че тези обстоятелства са констатирани от разпечатка на дигитален тахограф за посоченото МПС и ЧМР, без посочена дата. Това описано действие на жалбоподателя е квалифицирано с акта като негово административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС. АУАН е връчен на законният представител на жалбоподателя на съставянето му. За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол, в който са материализирани аналогични фактически обстоятелства като тези в акта.

Въз основа на АУАН, на 24.10.2022г., и.д. Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0003539, с което за посоченото в акта нарушение, на основание чл.96г, ал.2 от Закона за автомобилните превози, е определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 6000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя на 11.01.2023г.

Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при разпита на свидетелите Я. и Г., които заявяват, че лично са установили вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на проверката и след справка в базата данни на ИА“АА“ за издадените удостоверения за психологическа годност на водачите, както и след проверка на представени документи за описаният превоз. Тази справка е приложена и по делото и от нея е видно, че за водача *** , не е вписано психологическо изследване и издаване на удостоверение за такова като водач на МПС към 10.08.2022г.

Процесната проверка е предшествана от изпращането до жалбоподателя на Известие рег.

№12-00-00/42/25.07.2022г., с което от превозвача са изискани редица документи за процесната проверка в това число тахографски листа и разпечатки от дигитални тахографи на ползваните за международен превоз МПС в процесният период . Известието е получено на 26.07.2022г. от ****, която е посочена като главен счетоводител на процесното дружество. В известието изрично е отразено, че проверката ще се извърши в офиса на контролния орган в Благоевград именно на дата 10.08.2022г., до която дата следва да се представят и изисканите документи за дейността на превозвача в проверявания период. За **** е представено и изрично пълномощно от жалбоподателя, с което към 29.01.2018г., й 3 са делегирани правомощия да представлява процесното дружество пред санкционният орган, включително и като получава и подписва книжа и документи от негово име.

Страните нямат спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят е извършил международен превоз на товари в периода посочен в НП и именно с описаното в постановлението МПС и негов водач .Нямат спор също така, че водача *** е притежавал в процесният период валидно издадено му СУМПС от компетентните органи на РГърция, чийто гражданин е той, с дата на издаването му 02.04.2018г. и със срок на валидност до 02.04.2023г. В тази насока е и приложена разпечатка от дигитален тахограф на посоченото в НП превозно средство, с което е осъществен международният превоз от страна на жалбоподателя в процесният период. На лице е и писмо, изпратено до санкционният орган от страна на контролни органи в РИталия, във връзка с констатирано нарушение при международен превоз от страна на жалбоподателя на дата 17.07.2021г. и на територията на тази държава, осъществен именно чрез водача *** .

Видно от легализирания превод на ЧМР, приложено към преписката от 29.12.2021г., на тази дата процесното дружество е извършило международен превоз на товари от РГърция за Швейцария с МПС с рег.№**** и ****.

От легализиран превод на Президентски указ №51/2012г.-Държавен вестник, том А101 относно свидетелствата за управление на МПС се установява, че той е издаден за хармонизиране на гръцкото законодателство с европейското такова и конкретно с Директива 2006/126 /ЕО. За целта, с Указа се приема, че следва да се удостоверява от водачите на МПС, покриване на минималните изисквания за физическа и психическа годност само в две хипотези-при издаване и при подновяване на СУМПС.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 355 от 19.09.2022г. на Директора на ИА „АА“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София“, с които се удостоверява материалната компетентност както на издателя на НП, така и на съставителя на АУАН.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като в тях са включени всички задължителни реквизити за такива документи по смисъла на чл. 42 от ЗАНН/за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН/ за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, респ. период, фактическо описание на начина на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, правна квалификация на нарушението, както и доказателства, които го обосновават. При тези констатации, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни.

4

От друга страна обаче съдът счита, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се доказа, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

Съгласно нормата на чл. чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, л ицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата, международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.