Решение № 1274 от 26.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Плевен, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100556 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 9000 лв. и чл.49 ЗЗД с цена на иска 1587 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. Е.

З., ЕГН***, гр.*** против Община-Плевен, БУЛСТАТ ***, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, в която твърди, че ищецът живее в централната част на гр,Плевен на ул.Константин Величков и поради интензивния трафик от МПС в тази част на града в последните години се придвижва с притежаваната от мен електрическа тротинетка марка "Зиро 9". Твърди, че на 17.06.24 год. около 17 часа, когато се прибирал вкъщи по ул."Константин Величков", в момент, в който заобикалял поредица от паркирали леки коли в лентата на движение, внезапно попаднал в дупка на асфалта, която била почти към средата на улицата, в неговото платно. Твърди, че вследствие пропадането на тротинетката, той излетял напред в посока на движението и паднал върху пътната настилка вследствие, на което контузил левия си горен крайник в областта на раменната става, като изпитал силна болка и почти изпаднал в безсъзнание. Твърди, че първоначално постъпил в Центъра за бърза медицинска помощ гр.Плевен, където бил откаран от негов съсед, от където бил насочен за прием в ортопедично отделение. Твърди, че на другия ден 18.06.24 год. в МБАЛ "Сърце и мозък", му била поставена и окончателната диагнозата: 54343.1 Луксацио акромиоклавикуларис синистра. Твърди, че на 19.06.24 г. бил опериран под пълна упойка, като му поставили метален имплант - плака, винтове и анкер в лявата клавикула по повод луксацията.

Твърди, че от болницата бил изписан на 21.06.24 год. Твърди, че близо месец бил принуден да носи лонгета, което практически го ограничавало в 1 ежедневното му обслужване и задължително трябвало край него да има придружител. Твърди, че на 24.10.24 год. постъпил отново в МБАЛ "Мозък и сърце" с цел - екстрация на ОМ, като диагнозата му била: ***. Операцията била извършена на 25.10.24 год. отново при пълна упойка и бил изписан на 26.10.24 год. Твърди, че през време, от момента на увреждането, както и към настоящия момент, ползва отпуск за временна неработоспособност и реално е ограничен във възможността да упражнява нормална трудова дейност. Твърди, че освен силните болки при първоначалното увреждане, дори и днес продължава да изпитва болки при движението си с лявата ръка, чиито обем на движение е ограничен и вероятно няма да бъде възстановен напълно. Твърди, че поради това, че не може пълноценно да си служи с тази ръка, неговите близки са принудени да му отделят допълнителни грижи, което води и до допълнителен дискомфорт за самия него. Твърди, че след първоначалното му изписване от болницата на 25.06.24 год. подал жалба до Кмета на Община Плевен, в която най-общо описал случилото се с него и заявил, че в бъдеще ще търси правата си по съдебен ред. Твърди, че в отговор на тази жалба след близо месец получил Писмо изх. №ЖС-94Б-78- 1/17.07.24 год., с което бил информиран какви мерки са взети от страна на Община Плевен във връзка с постъпил сигнал за пътна неравност - пропаднала асфалтова настилка на ул."Константин Величков" №13, както и че на 27.06.24 год. настилката е била възстановена. Доколкото в същото писмо се твърди, че в жалбата “не е посочено дали в резултат на инцидента са настъпили вреди за Вас или Вашето имущество", се наложило да формулира изрично такова искане за сумата от 3820.45 лв., които представляват преките имуществени разходи във връзка с двете операции и за закупените лекарства. Твърди, че с писмо изх. №ЖС- 95Б78-1/18.12.24 год. му било отговорено, че “от представените писмени документи не се установява по несъмнен начин виновно поведение на Кмета на Община Плевен, от което да са произтекли претендираните вреди" Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 3820.45 лв. на основание чл.50 вр.чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 изр.1 във вр. с чл.84 ал.III от ЗЗД, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 17.06.24 год.; Сумата от 16 000 лв. на основание чл.50 вр.чл.51 ал.1 вр, чл.52 от ЗЗД и чл.86 ал.1 изр.1 във вр. с чл.84 ал.III от ЗЗД представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 17.06.24 год. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е неоснователна, недоказана и необоснована, както по основание, така и по размер. Развива съображения, че съгласно чл. 50 ЗЗД, Община Плевен може да носи отговорност за вреди, причинени от вещи, които тя държи и използва, но само ако бъде доказано, че именно състоянието на инфраструктурата е пряката и единствена причина за инцидента. В случая такава причинноследствена връзка не е установена. Счита, че от доказателствата по делото се 2 установява единствено наличието на претърпяно от ищеца травматично увреждане на здравето, което като резултат, видно от представените медицински документи, не оспорва. За да с налице обаче отговорността по чл.

50 от ЗЗД, освен наличието на вреди да бъде установена и причинноследствена връзка между противоправно действие, респективно бездействие на лицето, на което е възложена работа и установените вреди. В този смисъл, възразява за наличието на доказана връзка между получената от ищеца телесна повреда и бездействието на Община Плевен, ла поддържа в изправно състояние пътната настилка. Счита, че не се установява наличието на обективни данни - преки и косвени доказателства, които обосновано да навеждат на съждение, че ищецът действително е претърпял травматичното увреждане в описаната в исковата молба дупка. На следващо място твърди, че от исковата молба не става ясно дали дупката е била с такива размери и дълбочина, че е била неизбежна за заобикаляне при съобразена скорост. Ако ищецът е управлявал тротинетката с несъобразена скорост или не е реагирал адекватно на пътната обстановка, това би могло да доведе до инцидента независимо от състоянието па пътя. Не е извършен оглед на мястото на инцидента, който да докаже състоянието на пътната настилка към момента на произшествието. Счита, че фактът, че впоследствие е извършен ремонт, не означава автоматично, че преди това дупката е представлявала обективна опасност за движението. Твърди, че в исковата молба не се посочва доказателство, че Община Плевен е знаела или е била уведомена за наличието на опасната дупка преди инцидента. Твърди, че съгласно трайната съдебна практика, общината не носи отговорност за всяка неравност на пътя, а само ако не е изпълнила своите задължения за поддържане на инфраструктурата при установено знание за проблема и неизпълнение на разумни мерки за отстраняването й. Твърди, че поддържането на пътната инфраструктура е сложен процес, включващ регулярни проверки и ремонти. Твърди, че общината предприема действия за отстраняване на нередности, но това не означава, че за всяка неравност или дупка автоматично носи отговорност за настъпили инциденти. Твърди, че в исковата молба липсват данни относно техническите характеристики и състоянието на управляваната от ищеца електрическа тротинетка. Не е ясно дали тя е била изправна, регистрирана съгласно законовите изисквания и допустима за движение по пътното платно.

Излага аргументи, че съгласно Закона за движение по пътищата, електрическите тротинетки трябва да отговарят на определени изисквания, включително: Максимална конструктивна скорост до 25 км/ч; Задължително оборудване със светлоотразители и звуков сигнал: устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад. Липсата на информация относно скоростта, изправността и техническите параметри на тротинетката, счита, че поставя под съмнение дали инцидентът не е настъпил в резултат на неправилна експлоатация или неспазване на правилата за движение. Счита, че се поражда въпросът, дали не е ли била налице възможност за избягване на препятствието 3 при липса на неблагоприятни метеорологични условия. Твърди, че от изложените факти е видно, че инцидентът е настъпил в ясен и слънчев ден, без дъжд, мъгла или други неблагоприятни атмосферни условия, които биха могли да ограничат видимостта или сцеплението па пътя. Твърди, че ищецът не е представил доказателства, че: Дупката е била неизбежна и не е можела да бъде заобиколена. Видимостта не е била ограничена и е позволявала адекватна реакции. Ако ищецът е управлявал тротинетката със съобразена скорост и с повишено внимание, каквото се изисква при движение в градска среда, е напълно възможно ди е имал възможност да избегне падането. Счита за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Не се установява безспорно дали ищецът не е допринесъл за настъпването на инцидента и последиците от него, което изключва или поне ограничава евентуалната отговорност на Община Плевен. Съгласно чл. 5S, ал.

2 от ЗЗД. когато увреденото лице също е допринесло за настъпването на вредите, размерът на обезщетението се намалява съобразно степента на неговата вина. Твърди, че в случая не е доказано, че ищецът е карал със съобразена скорост и е бил внимателен спрямо пътната обстановка. Твърди, че не е извършена проверка за алкохол или други упойващи вещества, което счита, че е от съществено значение за установяване на неговата адекватност при управление на превозното средство; Не е представено доказателство, че тротинетката е била в изправно състояние и е била годна за движение по пътя.

Предвид изложеното, дори съдът да прецени, че съществува някаква отговорност на общината, счита, че тя следва да бъде значително намалена поради съпричиняване от страна на ищеца.

Счита че е прекомерна претенцията за неимуществени вреди. В исковата молба не съдържа конкретни доказателства за степента и интензитета на болките и страданията, които са основен фактор при определянето на обезщетението. Твърди, че претендиралата сума от 16 000 лв. е необоснована и несъразмерна спрямо обичайните размери на обезщетения в аналогични случаи в съдебната практика. Размерът на обезщетението следва да бъде определен на база конкретно доказани болки, страдания и психически дискомфорт, които ищецът е претърпял, а не въз основа на произволно посочена сума. Твърди, че в исковата молба не са представени доказателства, които да установяват степента и интензитета на болките и страданията, които ищецът твърди, че е претърпял; Продължителността на възстановяването и дали то е довело до трайни затруднения в ежедневието му; дали са настъпили усложнения вследствие на нараняването или то е било успешно лекувано в рамките на нормален възстановителен период. С оглед на гореизложеното счита предявения иск за неоснователен и недоказан, а исканото обезщетение за неимуществени вреди прекомерно. Счита, че липсата на доказателства относно механизма на инцидента, състоянието на тротинетката и поведението на ищеца не позволяват ла се ангажира отговорността на Община Плевен.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства 4 и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От Епикризи от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ Сърце и мозък гр. Плевен от 21.06.2024г. и от 26.10.2024г. е установено, че Б. З. е постъпил в клиниката на 18.06.2024 и изписан на 21.06.2024г., когато е претърпял операция по открито наместване на дислокация на рамо. След това е хоспитализиран на 24.10.2024г. и изписан на 26.10.2024г., през който престой е претърпял операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди хумерус. И двете операции са извършени под обща анестезия.