Решение № 3057 от 21.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4792/2024
- Вид
- Решение № 3057
- Подписан
- 21.05.2024
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Нели Алексиева, Диляна Господинова, Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3057 гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове:
Диляна Господинова
Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20241100504792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението Столична община срещу акта на частен съдебен изпълнител М.Б., постановен на 04.01.2024 г. по изп.д. № 20238380405511 по описа на ЧСИ М.Б., с който съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощеният от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размерът на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна, тъй като възнаграждението, заплатеното на упълномощения от взискателя адвокат, е определено съобразно минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 1
09.07.2004 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20238380405511 по описа на ЧСИ М.Б.. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20238380405511 по описа на ЧСИ М.Б. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Ф.М.И.“ ЕООД срещу длъжника Столична община за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 20.12.2023 г., издаден по в.гр.д. № 6472/2021 г. по описа на Софийски градски съд, а именно: сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна от А.С.М. трудова злополука на 29.01.2018 г., сума в размер на 1 666 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на претърпяна от А.С.М. трудова злополука на 29.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 29.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят „Ф.М.И.“ ЕООД е представляван от адвокат И.С., като в хода му са представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 3 260 лв. Това се доказва от договора за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г., който е подписан от адвокат С., който е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение и е удостоверил факта, че сумата от 3 260 лв. му е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които се възлагат за заплащане на длъжника.
В чл. 78, ал. 5 ГПК, която норма е приложима и в изпълнителния процес, е предвидено правото на съда съответно на съдебния изпълнител при образувано изпълнително производство, когато е сезиран с искане за това от страната, да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които се възлагат в тежест на загубилата делото страна съответно на длъжника по изпълнението, като направи извод дали размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото и оттам на правните действия, които следва да извърши адвокатът, за да изпълни задължението си да предостави правна защита на страната в процеса по сключения договор за поръчка. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено и ограничение, под което компетентният орган не може да намали тези разноски, което съгласно чл. 36, ал. 2 от 2
Закона за адвокатурата е под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Изрично е посочено, че предвид това националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съгласно чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което разрешенията, дадени в цитираното решение, са задължителни за настоящия съдебен състав, който е длъжен да приеме, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет /ВАС/ и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, параграф 1 ДФЕС, както и да откаже да приложи разпоредбите на този акт. Съдът не може да приложи националната уредба, установена в Наредба № 1/09.01.2004 г., като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Република България се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена. Точно такава е и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която в частта, в която е предвидено, че при направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение те не могат да бъдат намалени под минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда при произнасяне по направено възражение за прекомерност. Посочените в тази наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат на съда единствено като ориентир при произнасянето по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, но не са обвързващи за него. При това произнасяне като ориентир за това при каква цена се възмездява извършването на правни действия по защита на едно лице в съдебно производство могат да служат и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредба за правната помощ, като съдът следва да извърши преценката за размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване на тези ориентири, както и на вида на спора, на интереса на делото, на вида и количеството на извършената работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. Това се приема и в практиката на ВКС – Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д.
№ 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о.
3
При съобразяване на това и за да определи дали следва да бъдат намалени поради прекомерност разноските, направени от взискателя за адвокатско възнаграждение, които се възлагат в тежест на длъжника, съдът ще вземе предвид данните за средните цени, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по изпълнително дело като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения от взискателя адвокат.
Съдът определя средните цени, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дело като процесното, като средна стойност от следните известни му размери: - размерът, по който се възмездяват действията по осъществена правна защита по изпълнително дело като настоящото, когато те са извършени от адвокат, назначен по Закона за правната помощ, и от юрисконсулт, който е определен в Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4/2006 г., който размер възлиза на сумата от 50 лв. /чл. 27, ал. 2 от Наредбата/; - размерът на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело като процесното, който е определен по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС, която дава представа за цените на адвокатските услуги на пазара в Република България, тъй като се предполага, че предвидените в нея минимални размери на възнаграждението се съобразяват при сключване на договорите за поръчка между адвокатите и техните клиенти, който размер е 3 231, 25 лв. Следователно средният размер на възнаграждението за предоставяне на правна помощ по дело като настоящото е 1 640, 63 лв., като този размер е приложим при средна степен на правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, при което от взискателя са извършвани действия по отправяне на искания до съдебния изпълнител за издирване на имущество на длъжника, за извършване на конкретни изпълнителни способи, както и всякакви други действия, целящи събирането на присъдените вземания.
На следващо място при произнасяне по възражението за прекомерност съдът съобразява и фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от адвоката, упълномощен да представлява взискателя. В тази връзка първо трябва да се вземе предвид, че длъжник по изпълнителното дело е субект, при който не може да има състояние, при което да няма никакво имущество. Това е така, защото длъжник е Столична община, която притежава както недвижимо имущество, така и други права, като режимът за разпореждане с тях е специален и няма как да бъде осъществено разпореждане с цялото притежавано общинско имущество, с което взискателят да бъде поставен в ситуация да не може да се удовлетвори от него. Освен това всяка календарна година Столична община получава бюджет, което означава, че няма как този правен субект да остане без парични средства, с които да погаси възникналите в негова тежест и признати за съществуващи със съдебно решение задължения. Ето защо за взискателя по процесното изпълнително дело не е съществувала необходимост да извършва каквито и да било действия по обезпечаване на възможността да се удовлетвори в хода на образуваното срещу Столична община изпълнително производство, като например действия по издирване на притежавано от 4 длъжника имущество и по налагане на запор или възбрана върху него. Това значително намалява както правната, така и фактическата сложност на изпълнителното дело. Правната и фактическа сложност на образуваното от взискателя изпълнително производство в случая е намалена и поради факта, че длъжникът е заплатил изцяло дължимите суми още в срока за доброволно изпълнение, което също означава, че не е имало необходимост от извършване на каквито и да е правни действия за принудително събиране на вземанията от упълномощения от взискателя адвокат. Съдът взема предвид и това, че единственото извършено от адвокат И.С. процесуално действие в хода на изпълнителното дело е това по подаване на молбата за неговото образуване.
Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74a2ead2-6ddc-4332-b333-799687be2f61