Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 23.11.2023, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 552/2023
Вид
Решение № 207
Подписан
23.11.2023
В сила
21.12.2023
Състав
Радка Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал. 2, т. 1 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Свиленград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235620100552 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. М. Д. срещу Д. Г. Т., с която се предявява конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ищецът твърди, че на 28.94.2018 г. сключил с ответника Д. Г. Т., предварителен договор за покупкопродажба на ПИ с идентификатор № ***, с площ от 2117 кв.м., находящ се в землището на гр. Свиленград, местност „Лозенски път“ за сумата от 6500 лв. Твърди, че е заплатил сумата още преди сключване на договора на 28.09.2018 г. Твърди, че с ответника се споразумели да се сключи окончателен договор във формата на нотариален акт най-късно до 5 години, считано от датата на сключване на предварителния договор. Твърди, че през пролетта на 2022 г. отправил покана до ответника да сключат окончателен договор найкъсно до 03.06.2022 г., която покана била получена лично от Д. Телекиев на 17.04.2022 г. До 03.06.2022 г. не бил сключен окончателен договор, като ответника не е предприел никакви действия. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителния договор за покупко-продажба от 28.09.2018 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. Г. Т.. Такъв е постъпил след изтичане на срока по чл. 131 ГПК с молба с вх. № 8431/03.11.2023 г., в която се признават всички изложени в исковата молба факти, с което да обяви за окончателен предварителния договор за покупко-продажба от 28.09.2018 г.

Процесуалният представител на ищеца в докладвана молба в съдебно заседание на 06.11.2023 г. е направил искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от ответника признание на иска Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се 1 укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В депозираната молба с вх.рег. № 8431/03.11.2023 г. ответникът Д. Г. Т. е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание е поискал от съда да се произнесе с решение при признание на иска.

Тъй като в случая се касае до предварителен договор, с който е поето задължение за прехвърляне на вещни права, законодателят е поставил специално изискване с разпоредбата на чл. 363 ГПК съдът да провери и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.

Казано ясно, съдът следва да извърши проверка на онова придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС, на което почива правото на собственост на обещателя-продавач. Тази проверка означава събиране на доказателства, че обещателят е собственик.

В случая се установи наличието на валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на 28.09.2018 г. между ищеца А. М. Д. и ответника Д. Г. Т., с който последният е обещал да прехвърли на ищеца собствеността на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем точка четиристотин седемдесет и шест точка тридесет и едно/, с площ на поземления имот от 2117 кв.м. /две хиляди сто и седемнадесет квадратни метра/, находящ се в землището на гр. Свиленград, обл. Хасково, в местността „Лозенски път“, с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 476031 /четиристотин седемдесет и шест нула тридесет и едно/, при граници на имота: имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, за сумата от 6500 лв. В чл. 4 от договора е уговорено да бъде сключен окончателния договор в срок до 5 години от подписване на предварителния договор, като в полза на ищеца е възникнало субективно потестативно право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен. От представеният документ за собственост е видно, че процесния имот е собственост на обещателя Д. Г. Т. въз основа на покупкопродажба.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърлянето на имота, а именно - нотариална такса по сметка на РС-Свиленград, съгласно чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 87 Закона за нотариусите и нотариалната дейност, определена по раздел ІІ, т. 8 от 2

Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата 115 лв., както и местен данък за придобиване на имота по сметка на община Свиленград в размер на сумата 195 лв. /чл. 37, ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на община Свиленград/, изчислени на база пазарната цена на имотите в размер на 6500 лв., тъй като данъчната оценка /269,70 лв./ има по-ниска стойност от уговорената продажна цена, съгласно чл. 47, ал. 2, вр. с чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. На основание чл. 364 ГПК следва да се впише възбрана върху имота до размера на дължимите такси.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за производство. Такива са доказани за заплатена държавна такса в размер на 65 лв.

Следва да се укаже на ищеца, че решението подлежи на вписване съгласно чл. 112 б.

“з” във вр. с б. “а” ЗС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН , по предявения от А. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

************, срещу Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ************, на основание чл.

19, ал. 3 ЗЗД, сключения на 28.09.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба, съгласно който Д. Г. Т., ЕГН **********, прехвърля на А. М. Д., ЕГН ********** собствеността на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем точка четиристотин седемдесет и шест точка тридесет и едно/, с площ на поземления имот от 2117 кв.м. /две хиляди сто и седемнадесет квадратни метра/, находящ се в землището на гр. Свиленград, обл. Хасково, в местността „Лозенски път“, с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 476031 /четиристотин седемдесет и шест нула тридесет и едно/, при граници на имота: имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** срещу продажна цена от 6500 лв.

ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************ да заплати в полза на Община Свиленград сумата от 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/ местен данък, и в полза на РС-Свиленград нотариална такса в размер на 115 лв. /сто и петнадесет лева/, за които суми и до тяхното изплащане да се впише служебно възбрана върху имотите.

ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ************, да заплати на А. М.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

УКАЗВА на ищеца А. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************, че съгласно чл. 112 б. „з” във вр. с б. „а” ЗС решението подлежи на вписване.

На ищеца А. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************, да се издаде заверен 3 препис от решението след представяне на доказателства за внасяне на определения местен данък и нотариална такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4