Решение № 127 от 29.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. П., 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330206366 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008364 от 22.10.2024 г. на ******* в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на М. В. Л. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 104А ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Жалбоподателят М. Л., чрез процесуалния представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че няма извършено от жалбоподателя нарушение. Претендира разноски.

Въззиваемата странам редовно призована, не изпраща представител депозира становище по делото с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна и поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 23.09.2024 г. в 09:51 часа в гр. П., на ул. ,,*******‘‘ – кръстовище с бул. ,,******‘‘, като водач на 1 лек автомобил ,,Пежо 406‘‘ с рег. № ******* при маневра завой надясно в посока бул. ,,********‘‘ използва мобилен телефон по време на управление на МПС без наличието на устройство позволяващо използването му без участието на ръцете, като по този начин е извършил нарушение по чл. 104А от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. С., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, като описа къде е бил разположен полицейският екип, когато е спрял за проверка автомобила управляван от жалбоподателя, както и посоката му на движение. С жест показа на съдебния състав как последният е бил опрял до главата си мобилен телефон и след спирането му от полицейските служители е оставил същия.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят И.Б., който заяви, че се е водил в лекия автомобил на жалбоподателя, като мобилният телефон на М. Л. бил поставен на пасажерската седалка и същият осъществявал разговор чрез него, но посредством допълнително монтирана система в МПС-то.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства на свидетеля С., без частта от тях в която посочи марката на автомобила доколкото това си противоречи с АУАН представен по преписката.

Показанията му са ясни, логични и последователни, като следва да се отбележи, че и дори самият жалбоподател не оспорва, че провел разговор с мобилния си телефон, но посредством допълнително монтирана система в лекия автомобил. Налице е съвпадение в показанията на свидетелите С. и Б. относно това, че мобилният телефон се е намирал до жалбоподателя, но полицейският служител заяви, че първо му е бил доближен до главата и при подаването на сигнал го е оставил до него.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай е бил 2 санкциониран многократно, а именно с 22 броя наказателни постановления и десет броя фиша.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се установява и от свидетелските показания на актосъставителя, който беше категоричен, че щом е съставил АУАН значи е установил жалбоподателя да използва мобилен телефон.

Налице е точно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП е бил употребен изразът ,,използване на телефона без участие на ръцете му‘‘.

Съдържа се коректно описание на нарушение за да може деецът да разбере за какво е санкциониран. В конкретния случай употребеният израз ,,използване на телефона без участие на ръцете му‘‘ отговаря на изискванията на закона и нарушителят е в състояние да разбере защо е бил наказан. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на Административен съд гр. П. по сходен случай за извършено нарушение по чл. 104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената част на АУАН и НП е употребен изразът ,,без участие на ръцете му‘‘, а именно по Решение № 2117 от 10.11.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2343/2021 г.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 3

17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал.1, т.8 от същата, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП) се предвижда отнемане на 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.

Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена 4 опасност в сравнение с нарушения от същия вид, а и следва да се вземе предвид, че използването на мобилен телефон по време на движение е една от най-честите причини за настъпването на автотранспортни произшествия.

Налице са също така и множество предходни извършени нарушения по ЗДвП.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-008364 от 22.10.2024 г. на ******* в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на М. В. Л. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 104А ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.П. по реда на АПК

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5