Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 09.01.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2221/2024
Вид
Решение № 12
Подписан
09.01.2025
В сила
05.02.2025
Състав
Жанет Марчева Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № ****363010**** по описа за **** година

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдена издръжка, чрез увеличаването й.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. А. А. с ЕГН **********, в качеството й майка и законен представител на А. Р. С. с ЕГН ********** и двете с адрес гр.Ш, ул.“С“ № 27, ет.6, ап.17, действаща чрез адв. В. К. от ШАК, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № 119, ет.2 срещу Р. С. Р. с ЕГН ********** с адрес с. Б, общ. Х, обл. Ш, ул.“Д“ № 32.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 70 от **/**/****г. по гр.д. № **/****г. на ШРС бракът между страните бил прекратен, като родителските права над общото им дете били присъдени на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. От тогава изминали повече от две години и нуждите на детето, което било на 9 години нараснали. Определената издръжка била под законоустановения минимум, към момента 233.25 лв. Доходите на майката били близки до минималната работна заплата, а ответникът нямал задължения към други низходящи. Същевременно реализирал добри доходи от трудовата си дейност като шофьор на ТИР.

Поради това ищцата моли съда да се произнесе с решение, по силата на което размерът на издръжката бъде увеличен, от определения размер 180 лв. на 400 лв., считано от датата на завеждане на иска, платима до 1-во число на текущия месец по посочена в молбата банкова сметка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата по делото са връчени на ответникът, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се излага, че искът е допустим, но частично основателен. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът 1 реализира доходи от трудова дейност, но не и в твърдяните от ищцата размери. На **/**/****г. ответникът сключил граждански брак и понастоящем живеел в наета квартира в гр. Т заедно със съпругата си Е Х Ю и синът й от предходен брак – С Н С, към момента на 17 години. Наемът, който заплащали бил в размер на 350 лв., като грижата за финансовото състояние на семейството падала върху него, тъй като съпругата му била безработна.

Ответникът твърди, че се опитвал да покрива и допълнителни разходи за дъщеря си, като дрехи и обувки, забавления и др. Издръжката, която можел да си позволи да заплаща била 250 лв., тъй като на преценка подлежат не само нуждите на детето, но и възможностите на лицето, дължащо издръжката. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. В. К. от ШАК, като се поддържа исковата молба, а в съдебните прения сочи, че размерът на претендираната издръжка е съобразен с нуждите на малолетното дете, както и с възможностите на задължения родител, който работи като шофьор на ТИР и получава по-голямо възнаграждение от посоченото в представените от него документи.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. А. Х – Ч от АК – Т, като поддържат писмения отговор, а в пледоарията си адвоката излага мотиви за частичната основателност на иска до минималния за страната размер, като в останалата му част моли същия да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане от **/**/****г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** от **/**/****г. малолетната А. Р. С. е родена на **/**/****г. и е дъщеря на ответника. От приложеното по делото гр. д. № **/****г. на ШРС се установява, че страните имали сключен граждански брак на **/**/****г., от който имали родени две деца – Е Р. С., роден на **/**/****г.(навършил пълнолетие на **/**/****г.) и А. Р. С., родена на **/**/****г.

Със съдебно Решение № 70 от **/**/****г. по гр.д. № **/****г. на ШРС, влязло в законна сила на **/**/****г. бракът между страните бил прекратен, като родителските права над А. били предоставени на майката, бил определен режим на лични контакти на детето с бащата и същия бил осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лв. за А..

От представената по делото Служебна бележка изх. № **** от **/**/****г. се установява, че за учебната ****/****г. А. е била ученичка във втори клас, като редовно посещавала учебни занятия. По данни по делото към момента е ученичка в трети клас.

Майката реализира доход от трудово правоотношение, като средно месечния й доход за периода от месец февруари ****г. до месец юли ****г. възлиза на 1018.27 лв. в нетен 2 размер, а към **/******г. доходът възлизал нето в размер на 1049.19 лв. Ищцата представя договор за наем от **/**/****г., съгласно който заплащала месечен наем от 250 лв.

Договорът е сключен за срок от една година или е изтекъл на **/**/****г., като ищцата твърди, че същият действа и към момента.

Ответникът от своя страна представя доказателства, че е сключил граждански брак на **/**/****г. с Е Х Ю, която имала син от предходен брак, към момента на 17 години и живеел с тях. Семейството обитавало наето жилище в гр.Т, за което се представя Договор за наем от **/**.****г. при наемна цена от 350 лв.на месец. Съпругата на ответника била безработна от **/**.****г., за което се представя Служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. № ************** от **/**.****г. Ответникът е работил към датата на депозиране на исковата молба при работодател „Е************“ ЕООД при средномесечен нетен доход от 518.85 лв., за което представя Удостоверение № 18 от **/**.****г., като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ************ от **/**.****г., считано от същата дата.

По делото са изискани и събрани служебно доказателства за реализирания му доход от НАП, но релевантно към момента доказателство е представеният от ответника Трудов договор № ** от **/******г. с работодател ЕТ“**********************“, видно от който ищецът изпълнява длъжността „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона“ при основно месечно трудово възнаграждение от 933 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. О А. А. – брат на ищцата и свид. Н С. Р. – брат на ответника.

Свид. А. разказва, че сестра му имала финансови затруднения, тъй като се грижела за дъщеря си и теглила кредит в размер на 4000 лв. Според него детето посещавало извънкласни занимания, но не знаел какви суми се заплащали за това. Голямото им дете живеело в друго населено място, при родителите на ответника. Свидетелства, че А. няма здравословни проблеми.

Свид. Р. свидетелства, че брат му живеел в гр.Т, но идвал на село при родителите си, заедно с жена си, идвала и дъщеря му, но не я пускали често. Знае, че бащата купувал дребни неща при гостуванията на дъщеря си, в останалата си част показанията са предположения на свидетеля, поради което не се съобразяват от съда в тази им част.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, съобразно изложеното по-горе и съобразявайки роднинската и приятелската връзка на свидетелите със страните по делото.

С оглед изяснената фактическа обстановка и при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

В т.втора от Постановление № 5/16.11.1970г. на Върховния съд на Република България, което не е изгубило значението си към момента, се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като преценката на нуждите винаги е конкретна. Според същото Постановление

3 възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето, като при определянето размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от този родител при отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/28.09.2011г. по гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г. о., Решение № 341/01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС III г. о.

Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая предходната издръжка на детето е била определена преди две години, като предвид динамичната икономическа обстановка в този период неминуемо са настъпили промени в размера на разходите, необходими за отглеждане на детето. А. скоро навършва и 10 години и е ученичка в трети клас. Горното обосновава нарастването на нуждите й от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за нейното пълноценно развитие. По делото не се събраха данни предполагащи издръжката на детето да се различава от тази предвидена за всяко останало дете на тази възраст. А. няма хронични или други здравословни проблеми, като не беше доказано и извършването на разходи за извънкласни занимания на детето.

Следва да се отчете, че не бяха доказани и разходи извършвани от ответника в размер над определеното със съдебното решение, но дори и да е така, то това е в резултат на грижата му на родител.

Съдът съобразява и материалното положение на двамата родители. И двамата заплащат месечен наем, като бащата живее с втората си съпруга (към момента безработна) и нейния син. Това обаче не обосновава извода, че същият има алиментни задължения към други непълнолетни лица, доколкото не е родител на детето на съпругата си. От друга страна твърдението, че издържа изцяло новото си семейство и това е уважителна причина да бъде определена издръжка на А. в минимален размер не се възприема от съда. Най-висш интерес е интереса на ненавършилото пълнолетие лице, в случая неговата дъщеря. Другото общо на страните дете – синът им Е, е навършил пълнолетие и живее отделно, като родителите не се грижат за него. Същевременно с Постановление № 359 от **/******г. на Министерския съвет, минималния размер на работната заплата е определена на 1077 лв.

Действително в този смисъл доходите реализирани и от двамата са в минималните за страна размери, но и минималния размер на издръжката е нараснал на 269.25 лв.

Предвид нуждите на детето и икономическите условия в страната (променящи се изключително динамично), то съдът намира, че следва да се определи общ размер на издръжката 520 лв. Следва да се отбележи, че по данни от Националния статистически институт средно за третото тримесечие на ****г. потребителския общ разход на пълнолетно 4 лице е 3153 лв. В случая от този разход следва да се изключат пера касаещи разходите извършвани от пълнолетно лице (например алкохолни напитки и тютюневи изделия, заплащане на данъци, социални и здравни осигуровки, влогове, и други), като дори и след приспадане на тези пера, така формираната сума превишава многократно издръжката определена от съда.

Ответникът следва да поеме част от издръжката от 520 лв., а именно 320 лв. (или по 10.66 лв. на ден), а останалата част от издръжката в размер на 200 лв. следва да се поеме от майката, предвид непосредствените грижи, които полага за А.. Размерът на така определената издръжка, съдът намира, че не би довел до извънредно затруднение на ответника доколкото определения размер не е много над минималния за страната.

Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 2**/**.****г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до първо число на месеца, за който се дължи по предоставената банкова сметка с титуляр майката.